Решение № 252 от 15.03.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4166/2023
- Вид
- Решение № 252
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Антония Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 б."в", предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл.14 · Закон за нормативните актове
- чл.58, т.1 · Закон за устройство на съдилищата
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 252 гр. Стара Загора, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20235530104166 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.439 ГПК.
Ищецът Е. Л. Й. твърди в исковата си молба, че през месец август 2023г. в деловодството на „ТЕДИ ЕН ГРУП“ ООД Стара Загора е получено запорно съобщение с изх.№.........г. по изпълнително дело №.......... по описа на И. И. ЧСИ с peг.№...... на КЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд Габрово. Със същото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е. Л. Й., дължимо от горепосоченото дружество. В запорното съобщение е посочено, че лицето дължи на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумите, както следва: 837,66 лв. - главница; 1052,58 лв. законна лихва за периода от 08.06.2011 - 30.08.2023 г.; 230,00 лв. присъдени разноски, общо 2120,24 лв.
Заявява, че изпълнително дело № .......... по описа на ЧСИ И. И. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.05.2013г. от Софийски градски съд по т.д.
№.......г., по влязло в сила Решение №.........г. по ........г. по описа на .........., за 837,66 лв. главница, 80,00 лв. разноски за арбитражно производство, 50,00 лв. държавна такса за производството по издаване на изпълнителен лист и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София. В последствие, през август 2018г., вземането е било цедирано на ответника „КРЕДИТ И.
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД.
Ищцата счита, че не дължи на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД горепосочените суми, описани в запорното съобщение и издадения изпълнителен лист, тъй като вземанията на ответника са погасени по давност. По отношение на главницата и 1 разноските вземането е погасено на основание чл.110 от ЗЗД, а по отношение на законната лихва на основание чл.111 б.„в“, предл. 2 от ЗЗД. От 23.05.2013г. - датата на която е издаден изпълнителния лист от Софийски градски съд, е изтекъл период от 5г., през който ответникът и неговия праводател не са предприемали действия за събиране на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата Е. Л.
Й. не дължи на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София, следните суми:
837,66 лв. - главница, 1052,58 лв. законна лихва за периода от 08.06.2011 - 30.08.2023г. и 230,00 лв. присъдени разноски /80 лв. разноски за арбитражно производство, 50 лв. държавна такса за производството по издаване на изпълнителен лист и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, за които суми има издаден изпълнителен лист от 23.05.2013 г. от Софийски градски съд по т.д. №.......г., по влязло в сила Решение № .........г. по ........г. по описа на .........., поради погасяването им по давност. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Заявява, че правният му интерес произтича от сключен на 08.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит България" ЕООД и „Кредит И.
Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „Профи Кредит България" ЕООД (цедент) цедира вземането си спрямо Е. Л. Й., произтичащо от Договор за потребителски кредит №.......... заедно c всички принадлежности към него, на „Кредит И. И. БГ" ЕАД (цесионер).
Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност. Заявява, че „Кредит И." с молба за конституиране на нов взискател е поискало от ЧСИ Р. А. да бъде конституирано като взискател по изп. дело №.....г., с които действия недвусмислено е заявило, че счита ищцата за свой длъжник.
Ответникът заявява, че е придобил вземането по изпълнителния лист по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018г. между „Профи Кредит" и „Кредит И.". Съгласно чл.99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело №5759/2014г., трето г.о., ВКС и търг.дело №2352/2013г., второ т.о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (отм.). След като законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице може да бъде и цесионерът. Ето защо, въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус Весела Ивчева, peг.№271 при Нотариалната камара, ответното дружество е упълномощено да уведоми посочените в Приложение №1А към 2
Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента.
По силата на това упълномощаване „Кредит И." е изпратило на предоставен от длъжника Е. Л. Й. адрес, а именно: ........, уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД чрез препоръчана поща, но пратката не е била получена, същата се е върнала с отбелязване „Сменен адрес", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към настоящия отговор. Моли в случай, че Е. Л. Й. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да се приеме с отговора на искова молба и приложените към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента уведомява ищцата, за сключен на 08.08.2018г. Договор за цесия между „Профи Кредит" и „Кредит И.", по силата на който „Профи Кредит", в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит И." изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Сочи, че съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II Т.О., ТК).
Вземането по Договор за кредит №......... е описано в Приложение 1А, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 08.08.2018г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит И.".
Счита за неоснователно твърдението, че сумите по процесния изпълнителен лист не се дължат поради изтичане на погасителната давност относно вземането. Заявява, че въз основа на процесния изпълнителен лист от 23.05.2013г. по т.д. №.......г. на Софийски градски съд, на 12.07.2013г. е било образувано изпълнително дело №.....г. по описа на ЧСИ Р. А.. С молбата си за образуване предишният взискателят е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. /Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/. На 31.07.2013г. са изходирани запорни съобщения до множество банки. Последвало е изпращането на молба за конституиране на нов взискател от Кредит И., с която е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, което отново е действие, прекъсващо течащата погасителна давност. Със същата молба на ЧСИ Р. А. са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На 18.04.2019г. е депозирана Молба за посочване на изпълнителен способ.
3
След като изп.дело №.....г. е било прекратено, новият взискател е изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 13.02.2020г. е било образувано ново изпълнително производство по изп.дело №86/2020г. по описа на ЧСИ И. И. рег.№730. С молбата си за образуване, взискателят К. И. е поискал извършването на справки НАП и БНБ, включено е и искане за насрочване опис на движими вещи, което отново прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно поведение отстрана на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, което е отделно основание за прекъсване на давността, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. На 17.02.2020г. е изходирано запорно съобщение до ОББ АД.
На 18.01.2021г. е депозирана Молба за посочване на изпълнителен способ, а именно за справка НАП и искане за налагане на запори. Това довело до изходирането на 08.02.2021г. на запорно съобщение до работодател МП ХОЛДИНГ ЕООД. На 23.05.2022г. е входирана отново Молба за посочване на изпълнителен способ, а именно справка БНБ и включен текст за налагане на запор на банкови сметки. Включено е и алтернативно искане за насрочване на опис на движими вещи. На 01.08.2022г. е изходирано запорно съобщение до EASYPAY /ИЗИПЕЙ/ АД. На 16.08.2023г. е изходирано запорно съобщение до ТЕДИ ЕН ГРУП ООД.
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.
На основание гореизложеното счита, че погасителната давност относно процесните вземания не е изтекла и същите са дължими от ищцата. Всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС.
Позовава се на мотивите на т.10 от ТР №2 от 26 юни 2015г. по тълк.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, в които се приема, че съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от 4 взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ)...". Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл.116, б.„в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка.
Разпечатката съдържа 30 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b10eb031-4823-487c-a55b-7cb920ee8822