Решение № 3 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502113 по описа за 2023 година

С решение № 260467 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 8414/2020 г., СГС, І-12, ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на А. С. Я. и Д. С. П., в качеството им на правоприемници на В. Ф. М., починала в хода на процеса, сумите от по 10 000 лв. на всяка от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на В. Ф. М., настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в ЧАСТТА относно осъждането на ответника да заплати на всяка една от ищците сумите от над 10 000 лв. до 25 000 лв. и за законната лихва върху присъдените главници за периода от 11.09.2018 г. до 11.08.2020 г.

Срещу решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба от А. С. Я. и Д. С. П.. Твърдят, че не е съобразен дългия и сложен период на лечение и липсата на възстановяване на пострадалата преди нейната кончина. Подчертават, че след инцидента починалата се е лекувала дълго – два месеца е престояла в болница, била е преведен в изкуствена кома, били извършени оперативни интервенции за пластични операции с 1 присаждане на кожа от други части на тялото, тя изпитвала силни болки, била на легло през цялото време, имала нужда от ежедневни грижи от близките си, поради напредналата си възраст (84 г.) трудно се справяла с възстановителния период, от лечението настъпили други здравословни проблеми с бъбреците и сърцето, които се задълбочавали. Сочат още, че семейството имало и финансови затруднения с оглед лечението на пострадалата. Считат, че смяната на председателя на съдебния състав също е повлияло на прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД. Претендират да се допусне свидетел за болки и страдания, претърпени след образуване на първоинстанционното производство. Твърдят, че решението следва да се отмени в обжалваната част и да се присъди пълния претендиран размер, както и разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, намира доказателственото искане за преклудирано, а решението на СГС за правилно.

Въззивната жалба е подадена в срок.

Решението на СГС е частично недопустимо. Както е посочено в определение № 50844 от 15.11.2022 г. по гр. д. № 1442/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и цитираната в него изобилна практика на ВКС, претенцията за обезщетение на неимуществени вреди има строго личен характер. При смърт на ищеца по такава претенция след завеждане на исковата молба, процесът може да бъде продължен от неговите наследници, но само в рамките на вече заявеното спорно право без да може да бъде изменян по размер и страни.

Искът за обезвреда на засегнатите нематериални блага - болки, страдания, неудобства и др., произтекли от непозволено увреждане е строго личен, защото е свързан пряко със субективните преживявания на пострадалия, който именно е търпял болките, страданията и неудобствата. Затова процесуалните правоприемници на ищеца по чл. 227 ГПК по такъв иск са обвързани с положението на процеса към момента на възникване на правоприемството, включително със страните и размера на заявената претенция. Те встъпват в границите на упражненото от първоначалния ищец, а не и възможно, но неупражнено право на иск, поради което последващото му изменение от тях при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо. Ето защо, допускайки изменение на иска, по искане, въведено в процеса след конституиране на наследниците на ищцата, съдът недопустимо е разширил предмета на делото, в разрез с посоченото по-горе. В този смисъл, решението 2 в частта, в която съдът е разгледал (и отхвърлил) исковете за сумите над 20 000 лв. до сумите от 25 000 лв. за всяка ищца подлежи на обезсилване.

В останалата част (в рамките на първоначално заявения иск от 40 000 лв. – или по 20 000 лв. за всяка от жалбоподателките) решението е валидно и допустимо, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата В. Ф. М. (84 г., починала в хода на производството) твърди, че пострадала като пешеходка на 11.09.2018 г. в с. Мрамор, при ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. За понесените неимуществени щети от претърпените телесни увреждания – счупване на голям пищял, на подбедрицата, на глезена, рани и хематоми, ищцата претендира да бъде обезщетена със сумата от 40 000 лв., частично предявена от обща сума в размер на 50 000 лв. В хода на процеса М. починала и на нейно място са конституирани наследниците й (нейни дъщери) А. С. Я. и Д. С. П., които в о.з. на 2.02.2023 г. (л. 133) са увеличили исковата претенция до сумата от 50 000 лв., като са поискали на всяка от тях да се присъди съответно сумата от 25 000 лв. Претендирана е законна лихва от ПТП – 11.09.2018 г. и разноски.

Ответникът по иска ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска по основание, счита, че пострадалата има вина за инцидента, намира размера за прекомерен.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на 11.09.2018 г. настъпило ПТП, като ищцата пострадала като пешеходка поради противоправно и виновно поведение (установено с влязло в сила решение на наказателния съд – л. 104) на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател.

Установено е още и не се спори, че ищцата М. е претърпяла средни телесни повреди – счупване на малкия и голям пищял в областта на десния глезен , счупване на големия ляв пищял в горния ляв край с излив на кръв в лявото коляно, и счупване на лява глезенна става.

Приетото заключение на СМЕ е потвърдило счупване на горния край на 3 табията (голям пищял) на лява подбедрица, двуглезенно счупване на дясна глезенна става, като е отчело още и разкъсно-контузни рани в областта на двете подбедрици, разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда и подкожен хематом в областта на лява яблъчна кост. Проведено било и оперативно лечение на двуглезенното счупване на дясна глезенна става (с поставяне на фиксация) и разкъсно-контузните рани в областта на двете подбедрици, а счупването на горния край на големия пищял на лява подбедрица е лекувано консервативно с гипсова имобилизация. Дадено е становище, че придружаващото заболяване на М. - "артериална хипертония" не се е отразило на възстановителния период.

В хода на процеса пред апелативния съд е разпитана като свидетел внучката на починалата ищца – Х. Х. Д.. Същата е потвърдила, че ищцата е била в тежко състояние след инцидента, била лекувана като се налагали операции, вкл. и за присаждане на кожа. Свидетелката помагала при смяна на памперси, обработка на раните. Разказва още, че психически пострадалата не могла да се справи, много отслабнала, не можела да се изправи сама, имала припадъци от падане на кръвното, провеждана била рехабилитация в домашни условия, до самия си край след три години тя не се е движела самостоятелно.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Страните спорят относно размера на обезщетението, без да има разногласия относно вида и характера на травматичните вреди. Пред настоящата инстанция се събраха гласни доказателства, които ценени с тези, представени и събрани пред първата инстанция, установяват, че ищцата е претърпяла три средни телесни повреди и допълнително леки, като състоянието й е било тежко, наложила се е оперативна интервенция, тя е била обездвижена, тъй като и двата й долни крайника са били засегнати при инцидента. Установява се, че тя е лекувана предимно в постелен режим, което е обусловило перманентна необходимост от чужда помощ и грижи от близките, което е създавало за нея дискомфорт и притеснение.

Настоящият състав при проверка на всички относими критерии за определяне на размера на обезщетението приема, че същото следва да бъде завишено. Конкретния разгледан случай се характеризира със своята 4 специфика, предпоставена от фрактурите и на двата долни крайника, с характеристиките на три средни телесни повреди. Тези счупвания са затруднили движението на пострадалата, като практически са осуетили възможността да се обслужва самостоятелно, тъй като за всяко придвижване тя е имала нужда от чужда помощ, а по данни от показанията лечението е било предимно в постелен режим и при драстично ограничение на всякакви ежедневни дейности. Установено е, че състоянието на потърпевшата не е достигнало до ниво на възстановяване преди леталния изход, при това за един много продължителен период от време – приблизително три години. Отделно от това е видно, че пострадалата е преживяла силен психически шок, с който трудно се е справяла.

При съобразяване на казаното и като отчита възрастта на пострадалата, оперативните интервенции в различни зони на тялото, успоредно с това консервативното лечение чрез поставяне на гипс, периодът на търпените болки и ограничения в обслужването, вкл. завишените трудности поради невъзможността да се използват и двата долни крайника, налагащи ежедневно съдействие от близки за битовите дейности, преживения стрес и страх, липсата на възстановяване, съдът намира, че общият размер на обезщетението следва да се определи в размер на 40 000 лв., следователно дължима се явява още сумата от 20 000 лв., като на всяка от жалбоподателките следва да се присъди допълнително сумата от по 10 000 лв.

Съдът съобрази принципа на справедливост, съдебната практика и обществено-икономическите условия към датата на събитията – 2018 г.

Искането за присъждане на възнаграждение на процесуалният представител на жалбоподателките пред САС не мое да се уважи, тъй като няма данни упълномощаването да е сторено по реда на чл. 38 ЗА – обратно, приложените по делото договори за правна помощ съдържат посочване на определено и платено възнаграждение. За процесуално представителство на ответника се следва сумата от 1300 лв., в частта, в която производството е прекратено като недопустимо. Застрахователят дължи такса в размер на 1200 лв. допълнително.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

5

ОБЕЗСИЛВА решение № 260467 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 8414/2020 г., СГС, І-12, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, относно осъждането на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на А. С. Я. сумата над 20 000 до сумата от 25 000 лв. и да заплати на Д. С. П. сумата над 20 000 лв. до сумата от 25 000 лв., като недопустимо.

ОТМЕНЯ решение № 260467 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 8414/2020 г., СГС, І-12, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ предявен от В. Ф. М., заместена в процеса от А. С. Я. и Д. С. П., относно осъждането на ЗД „Бул Инс“ да заплати на всяка една от тях сумите от над 10 000 лв. до 20 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК 831830482, да заплати на А. С. Я., ЕГН **********, и Д. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително по 10 000 лв. на всяка от тях, като обезщетение за претърпени от наследодателката им В. Ф. М. неимуществени вреди от ПТП на 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪДЖА ЗД "Бул Инс" АД да заплати по сметка на бюджета на съда сумата от 1200 лв. допълнителни държавни такси.

ОСЪЖДА А. С. Я. и Д. С. П. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на 1300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6