Решение № 160 от 07.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Шумен, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500161 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №74/10.02.2022г. по гр.д.№1903/2021г. ШРС е отхвърлил предявения от ИВ. Н. В. иск с правно осонвание чл.439 от ГПК, да се признае за установено по отношение на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД-гр.София, представлявано от изпълнителния директор Л.Д. че В. не дължи принудително изпълнение на сумата от 532.13лв.-главница по договор за издаваен на национална кредитна карта РайКарт №07051401135960430, сключен на 14.05.2007г. и анекс към договора №1 от 22.06.2010г., 137.09лв.-договорна лихва за периода 15.09.2012г.-14.06.2015г., 298.65лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2016г.-01.06.2016г., както и законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението на 02.06.2016г. до окончателното плащане и направените от заяветиля разноски в заповедното производство в размер на 325лв., за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед на изпълнение на парично вземане №711/06.06.2016г. по ч.гр.д.№1278/2016г. на ШРС, поради настъпила погасителна давност. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцата изцяло. Сочи, че същото се явявало необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с ТД№2/2013г. на ОСГТК. Решението противоречало и на мотивите към влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1009/2019г. на ШРС. Недопустимият запор от 09.08.2016г. не прекъсвал давността за вземането.

Неправилно и необосновано било прието и че със запор на суми от трудово възнаграждение под минимарната работна заплата, наложен по прекратено изпълнително дело, се прекъсвала давността. Съгласно т.10 от ТД №2/2013г. на ОСГТК, обезсилени с обратна сила се явявали 1 всички изпълнителни действия, поискани и извършени по вече прекратен изпълнителен процес. Сочи също, че уведомлението за цесия от 10.09.2021г. било съставено единствено за целите на това дело. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането имало действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от цедента, а не от цесионера.

Недопустимо било да се образува изпълнително дело преди да е настъпил правния ефект на цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Ответникът не ангажирал доказателства, че е уведомил длъжника за цесията. Оспорен бил и договора за цесия, тъй като в съдържанието липсвало отбелязване в каква валута са закупени вземанията, като клаузите за прехвърляне на везманията били нищожни и противоречали на добрите нрави и на ЗЗП. Съдебното решение било в противоречие и на практиката по в.гр.д.№148/2017г. на ШОС. Необосновано и неправилно било прието от съда и че уведомяването за цесията било извършено най-късно в настоящото производство. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената отрицателна установителна претенция бъде изцяло уважена.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело №922/2016г. на ЧСИ с рег.№876 е образувано на 01.08.2016г. по молба на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 06.06.2016г. срещу ИВ. Н. В. за сумата от 532.13лв. – главница, 137.09лв.-договорна лихва за периода 15.09.2012г.-14.06.2015г., 298.65лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2016г.-01.06.2016г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 02.06.2016г. до окончателното изплащане и направените от заяветиля разноски в заповедното производство в размер на 325лв..Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №711/06.06.2016г. по ч.гр.д.№1278/2016г. на ШРС. С молбата си до ЧСИ, молителят е поискал образуване на изпълнително дело и присъединяването му към изп.д.№495/2014г., което съдебният изпълнител е и сторил.

Призовката за доброволно изпълнение на процесното вземане по изп. лист № 1427 от 06.06.2016 г. е връчена на В. на 11.08.2016г., като същата е уведомена и че соченият изпълнителен лист е присъединен към изп.д.№495/2014г. на ЧСИ с рег.№876, както и че е наложен запор на трудовото й възнаграждение. Изпратено е запорно съобщение до работодателя за запор върху трудовото й възнаграждение и за сумите по изпълнителния лист от 06.06.2016г..

С писмо изх.№048/15.08.2016г. работодателят е признал, че дължи трудово възнаграждение на В. и че ще продължи внасянето на запорираната част от възнаграждението на служителката по упоменатата банкова сметка до вдигане на запора.

Във връзка с

2 наложения запор от работодателя на В. са постъпвали суми, но няма данни те да са разпределяни за погасяване на процесното вземане/на гърба на изпълнителния лист липсва отбелязване за събрани суми/. Постъпвали по делото суми са разпределяни за погасяване на по-старо задължение по изпълнителен лист от 10.03.2014г..

С постановление на ЧСИ от 18.02.2021 г. изп. дело № 20148760400495 е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Видно от представения договор за цесия/прехвърляне на вземания/ от 22.03.2021г., на сочената дата „Байфайзенбанк /България/“ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърлило на ответника „Фронтекс интернешънъл“ЕАД-гр.София, в качеството на цесионер свои взимания, сред които и вземанията по процесния изпълнителен лист. По делото е представено потвърждение за сключване на цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно, съгласно което цедентът е дал съгласието си и упълномощил цесионера да извърши уведомяване на всички длъжници от негово име за сключение на 22.03.2021г. конкретен договор за цесия.

По изпълнителния лист от 06.06.2016г., по искане на новия кредитор било образувано изпълнително дело № 20219300400481 по описа на ЧСИ с рег.№930. В молбата си взискателят възложил на съдебният изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.. Заявил е и искане за извършване на справка относно наличието на трудови правоотношения, банкови сметки и вземание от трети лица, като в случай че такива бъдат открити, да бъдат наложени запори.

Видно от съобщение за образувано изпълнително дело от 28.06.2021г. до длъжника, съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото му възнаграждение, както и на 3бр.

МПС. На 28.06.2021г. било изпратено запорно съобщение до ОДП Шумен-Пътна полиция за наложен запор на 3бр. МПС, собственост на В., съответно до работодателя й. С уведомление от 09.07.2021г. последният е уведомил ЧСИ, че нетното възнаграждение на В. е под минималната работна заплата за 2021г., поради което не могат за направят удръжки по запора.

С постановление от 15.07.2021г. изпълнителното дело е било спряно, с оглед допуснато обезпечение на процесната претенция с определение на първоинстанционния съд от 12.07.2021г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Изложените от ищцата обстоятелства /ищцата излага, че не дължала на ответното сумите по издадения по ч.гр.д.№1278/2016г. на ШРС изпълнителен лист, поради погасяване на вземането по давност/ и заявения петитум /претендира се установяване на тази недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.

Ищцата основава искането си на конкретен факт – настъпило погасяване на вземането по давност за периода от 06.06.2016г./датата на издаване на изпълнителния лист/ до 06.06.2021г..

3

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките за погасяване на задължението й към ответника по давност.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.

371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б.

"а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в този смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.

Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 26.08.2016г. - длъжникът не е подал възражение в дадения му с ПДИ/връчена му на 11.08.2016г./ срок, е започнала да тече нова петгодишна давност.

В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.

Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност, но давността не спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни 4 действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

Както бе посочено по-горе, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 26.08.2016г. , е започнала да тече нова петгодишна давност, която давност изтича на 26.08.2021г..