Решение № 432 от 10.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Смолян, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 108/12.06.2025г., постановено по гр.д.№ 313/2022г. по описа на Районен съд Девин е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция”на МВР, с административен адрес: гр.

София, бул. „Княгиня Мария Луиза”№ 46 да заплати на Б. А. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д., обл. Смолян, ул.“Г. М.“ № 9 сумите, както следва: 1. По чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР във вр. с чл.140, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3169,07, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на 427,63 лева; 2.

По чл. 181,ал.1 от ЗМВР, чл. 2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 2015г., изд. от министъра на МВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 198,00 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 51,99 лева; 3. По чл.

179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл. 181а от ЗМВР във вр. с чл. 143, ал.1 от КТ, чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл и чл.

86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 1119,93 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 129,64 лева, ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба – 18.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 1050.00 лева – представляващи адвокатско възнаграждение. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция”на МВР, с 1 административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза”№ 46 да заплати сумата от 204.00 лева - дължими държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Девин и сумата от 200.00 лева– възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин. Допуснато е на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

Решението е обжалвано в срок въззивна жалба с вх.№ 2192/03.07.2025г. от Главна дирекция „Гранична полиция, чрез пълномощника й гл.юрисконсулт М. Хр., с оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По първия предявен иск се излагат доводи, че мотивите на решението съдържат вътрешно противоречие-от една страна за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство, като нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане за неуредените в тези закони случаи към КТ, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми ,например чл.180, ал.1-4 от ЗМВР препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.188, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не намира приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е даден отговор и в постановено ТР №1/15.03.2023г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е 8 часа, дефинирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР с чл.140, ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с 2 работниците и служителите по трудово правоотношение, която се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл.2, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. В издадените за процесния период Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.; Наредба №8121з1353/15.12.2020г. и Наредба №81213-922/ 22.07.2022г. липсва правило, като това на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, което обаче не е празнота в закона. Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в посоченото ТР. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 от ЗМВР/, по-голямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на Първа категория труд. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон,като е приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо, към извънреден труд.Обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По отношение уважаване на втория предявен главен иск по чл.181, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД се твърди, че решението е неправилно и немотивирано. Действително съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, като съгласно разпоредбата на чл.181, ал.З изречение І от ЗМВР /редакция, бр.97 от 2017г./ за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите по чл.142, ал.1 и 3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна е и с целево предназначение и самия закон, към момента на редакцията му не предвижда заплащането й в натура. С последващо изменение , обн. в ДВ, бр.69 от 2020г., считано от 14.08.2020г. до настоящия момент на основание чл.10а от Наредба №8121з-904/14.08.2020г. на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради което за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. иска се явява неоснователен. Неоснователността на главния иск влече от своя страна неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По отношение уважаването на третия предявен главен иск с правно основание чл. 179, ал.

1 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., когато ищеца е бил командирован на българо-турската граница и командировките са били свързани с пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, като е прието, че му се дължи заплащане на време на разположение за разликата от 7 часа, получена в резултат на отчитане на време за пътуване около 5 часа до 12 часа, колкото е продължителността на смяната на ищеца счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като отчитането на 3 времето на разположение през процесния период от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е включено в отработеното време и отчитано с протокол приложение №1 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г.

(обн.ДВ, бр.93/30.102020г.), изм. с Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. (обн.ДВ, бр.107/18.12.2020г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и т.З от ЗМВР, като съгласно чл.12, ал.З от Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. На това основание времето за разположение е включено в отработеното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните за пътуване при командировки за участие в специализиран полицейска операция на българо-турската граница в зоната за отговорност на РДГП-Елхово, на основание чл.22, ал.1, т. 11 от Наредба №8121з-922/22.07.2022г. за реда, организацията и разпределянето на работното време на държавните служители по чл.142, ал1, т. 1 и ал.З от ЗМВР времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции е включено в отработеното време за съответния ден. Ищецът работи на смени, като отчитането и изчисляването на работното му време в часове на основание чл.21, ал.2 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022г. за работното време се извършва сумирано за тримесечен период.

В тази връзка предявения иск по чл.179, ал.1 от ЗМВР за отчитане и изплащане на време на разположение при пътуване за участие в СПО се явява неоснователен и недоказан. В дните за пътуване за участие в СПО ищецът е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца са изплащани и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.