Решение № 3571 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3571 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330114800 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Н. Ц., ЕГН ********** и Г. К. Ц., ЕГН **********, против Н. Й. Й., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 1400 лева – представляваща половината от нереализирания (и неполучен) наем от съсобствения им апартамент, находящ се в гр. П., бул.

„*****“ № **** ет.****ап. ****, за периода от 11.12.2022 г. - 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2023 г. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и съсобственици на апартамент, находящ се в гр. П., бул. „****“ № ****, ет.***, ап. ****, който го отдават под наем, за да си помагат финансово. Сочат, че от 2019 г. им започнали проблеми с наемателите на жилището им, поради поведението на ответника, който обитава, заедно с майка си, апартамента под този на ищците, находящ се на ет. 2, ап. 13.

Твърдят, че при най-малко движение на наемателите в ищцовото жилище, ответникът, започвал да чука с дърво или друг твърд предмет по тавана, явяващ се под на тяхното жилище. Наемателите, които обитавали ищцовото жилище, трябвало да спрат да се движат в жилището и да говорят шепнешком, като това създавало тормоз на наемателите.

Твърдят също, че понякога ответникът се качвал на техния етаж, звънял, крещял и бил агресивен.

Излагат, че от поведението на ответника, първо било потърпевшо семейство Т., които живеели в жилището им от 2013 г. до 2019 г., докогато всичко е било нормално, но от 2019 г. в жилището, обитавано от ответника започнали караници и скандали. Наемателите Т. тогава били свидетели на първите действия на ответника по създаване на проблеми за ползването на жилището на ищците, които останали, заради пандемията от „.*****“, да живеят още 20 месеца в този тормоз и ги напуснали веднага – април 2021 г., като им казали, 1 че на този тормоз не се издържа, вкл. Т. била пуснала жалба срещу ответника в 4 РУ на МВР – П.. Отделно входът взели решение на ОС да сезират Полицията и да се оплачат от ответника, за което пуснали жалба, но им било отговорено, че не са установени закононарушения.

Твърдят, че след като напуснали Т., една година след това, ищците не отдавали под наем апартамента си, заради проблема с ответника.

Тъй като сключили нов договор за наем за жилището им, в което да живеят семейство с дете, на 07.03.2022 г., ищците отишли да ги настанят, когато още с влизането им в апартамента, в коридора, започнало чукане, отдолу на плочата, явяващ се таван на ищцовия апартамент, при което наемателите били втрещени какво се случва. Била подадена отново жалба в Полицията. И тези наематели установили, че в жилището не можело да се живее, заради поведението на ответника, поради което напуснали жилището през май 2022 г.

Твърдят още, че на 11.10.2022 г. сключили отново едногодишен договор за наем с Н.

В. П. който бил сам, студент – преди обед ходил на лекции, следобед – работил и се прибирал до 21.00-22.00 ч. Прибирал се в апартамента само, за да спи. Тропането от ответника продължило. Ищците пуснали отново жалба в Прокуратурата. Според договора за наем, наемът се заплаща от наемателя, в периода от 01-до 07-мо число на текущия месец, за който се отнася наемът. Сочат, че задължение на Наемодателя е да осигури необезпокояваното ползване на имота от Наемателя, срещу което съответства правото му да получи наемната цена. Твърдят, че Наемателят е отправил устно предизвестие до Наемодателите на 09.11.2022 г., като на 11.12.2022 г. ги напуснал преди изтичането на срока на договора, на основание чл. 14 от същия, поради неизпълнението на задължението на Наемодателите да осигурят необезпокоявано ползване на имота (поради непрекъснатото блъскане отдолу, което препятства почивката и съня на Наемателя вечерно време). Така жилището им останало празно до 11.07.2023 г., когато сключили договор за наем, с друг наемател.

Предвид изложеното твърдят, че за периода от 11.12.2022 г. – 11.07.2023 г., са претърпели вреди под формата на пропуснати ползи от наема, който щели да получат от отдаваното им под наем жилище – 7 месеца по 400 лева месечно, общо в размер на 2800 лева, или на всеки от тях по 1400 лева, в резултат на предсрочното напускане на наемателя им, поради противоправното поведение на ответника.

Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Сочи, че за да възникне отговорност от вреди от непозволено увреждане трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: противоправно действие или бездействие; вреди; причинна връзка между тях; вина на делинквента. Сочи също, че имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза, като това деление е предвидено в чл. 82 ЗЗД при договорната отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извеждало от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД.

На първо място възразява, че представеният от ищците договор за наем, сключен с П. е създаден за целите на настоящото производство, тъй като ответникът никога не бил виждал соченият наемател в блока, а още повече да му е създавал проблеми и да го безпокои.

Твърди, че причината, поради която всички наематели на Ц.и, напускали жилището, е че същото е в изключително лошо състояние – апартаментът е за основен ремонт, тъй като такъв не бил правен повече от 20 години.

Възразява, че е извършил каквото и да е било противоправно действие против ищците, което да доведе до твърдения от тях деликт, както и да са настъпили вреди за тях.

2

Предвид изложеното, моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищците е да докажат положителните факти, от които извличат благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /извършване на сочените в ИМ действия – системно блъскане по тавана на жилището на долния етаж, явяващ се под на жилището на ищците/; причиняване на описаните имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи /неполучен наем/, за периода от 11.12.2022 г. - 11.07.2022 г., поради предсрочното прекратяване на Договора за наем от 11.10.2022 г. на отдадения им под наем апартамент, находящ се в гр. Пловдив, бул. „****“ № ***, ет.**** ап. ***; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието /поведението на ответника/ и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. При установяване на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да опровергае посочената презумпция, както и да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ищците Р. Н. Ц. и Г. К. Ц. са съсобственици на апартамент, находящ се в гр. П., бул. „****“ № ***, ет.*** ап**. *; както и, че ответникът Н. Й. Й., през процесния период е обитавал апартамент, находящ се под този на ищците, а именно: , находящ се в гр. П., бул. ****“ №** *, ет. ***, ап. **** /виж Определение по чл.

140 ГПК № 2730/02.03.2024 г./

Страните по делото не спорят и, че стойността на месечния наем за процесния период е в размер на 400 лева. /виж протоколно определение от о.с.з. от 08.05.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно съдът приема, а видно и от Договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд /л.6/ от 09.01.1971 г., безспорно се установява, че Р. Н. Ц. и Г. К. Ц. са съсобственици на апартамент, находящ се в гр. П., бул. „***“ № *** ет.*** ап. ***.

Страните по делото не спорят и, че Н. Й. Й., през процесния период е обитавал апартамент, находящ се под този на ищците, а именно, находящ се в гр. П., бул. „****“ № **** ет. ****, ап. ****.

От приетите като писмени доказателства по делото – Договор за наем от 07.03.2022 г., сключен между Р. Ц. и С. К. /л.12-13/ и Договор за наем от 11.10.2022 г., сключен между Р. Ц. и Н. В. П. /л.14/, се установява, че ищците отдават под наем съсобствения им апартамент, находящ се в гр. П. бул. „****“ № *** ет.**** ап.****. От последния договор за наем, сключен с Н. В. П. – като наемател, се установява, ще същият е сключен за срок от една година и влиза в сила на 11.10.2022 г., с уговорена месечна наемна цена за ползваното жилище в размер на 400 лева, която ще се заплаща от 01-07-мо до число на текущия месец.

По делото като писмени доказателства са приети – заверено копие на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2022 г., ведно с Приложение № 4 доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подадена от Р. Н. Ц.. /л.48-54/, от която се установява, че Р. Ц. е декларирала доходи от получени наеми за отчетната 2022 г..

От приетите като писмени доказателства по делото - /л.7-11/ - молба от Р. Ц. от 07.03.2023 г. до Районна Прокуратура - Пловдив, Постановление от 15.03.2023 г. по пр.пр. № 3

2728/2023 г. на прокурор при Районна Прокуратура – Пловдив, писмо от ОД на МВР – Пловдив до Р. Ц. от 19.04.2022 г., покана от 10.11.2022 г., от Р. Ц. до М. Р., изискана по делото информация от ІV РУП при ОД на МВР – Пловдив /л.40/, – се установява, че от месец 03.2022 г. ищцата Р. Ц. сезира органите на ОД на МВР, свързани с оплаквания от действия на ответника Н. Й. във връзка с отдавания от Ц.и, имот, по които проверки е отказано да се образува наказателно производство, поради липса на престъпление от общ характер, както и е отказано да се изготви искане до ПРС за задължително настаняване и лечени по чл. 157 ЗЗ на Н. Й.. От изисканата в заверено преписка от ІV РУП при ОД на МВР – Пловдив, преписка /42-46/, се установява, че същата е образувана по повод жалба от 21.03.2022 г., депозирана от Р. Ц. срещу Н. Й., с оплаквания, че притеснява наемателите й, като им чука по тавана, звъни по вратата и се саморазправя с тях. В тази връзка с снето обяснение от Н.

Й., в което посочва, че „жалбата не отговаря на истината. Наемателите на тъжителката живеят над него, като същите нарушават обедната и нощната тишина и спокойствието на съседите. Посочил е също, че на 06.03.2022 г. /неделя/, около16:00 ч. следобед, вече шума от съседите не се търпял, понеже бил постоянен и културно и възпитано им позвънил на звънеца да ги помоли да престанат с шума. Отворило му младо момиче, което се извинило за шума“. Преписката е приключена, като Н. Й. е предупреден по реда на чл. 65 ЗМВР да не се саморазправя с Р. Ц. и нейните наематели; да не им отправя обиди, закани и заплахи; да не им оказва физически и психически тормоз; да не извършва действия, грубо нарушаващи обществения ред.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпитите на свидетелите Н. В. П. и К. Г. А. /по искане на ищците/ и на А. Н.К. – Т. /по искане на ответника/.

Свидетелят Н. В.П. /без родство със страните/ потвърждава, че е подписал, респ. сключил договора за наем от 11.10.2022 г., сключен с Р. Ц., с който му е предоставено временното и възмездно ползване на апартамента, находящ се в гр. П., бул. ***** № **** ет.

****. Твърди, че договорът е бил срочен – за 1 година, но той останал два - три месеца, от септември до декември, тъй като напуснал, поради шум. Твърди, че сградата е стара и шумът идва отвсякъде, но най-вече отдолу, не може да каже кой го причинява шума, но предполага, че най-вероятно е от хората, които живеят отдолу. Сочи, че от най-малкия шум от свидетеля, следвало тропане по пода. През деня бил или на работа, или на училище, тогава на Университет, най-вече си бил вечерта у тях. Тропането се чувало и при движение, и найвече, ако има гости и си говори с тях, или от стъпките, следвало тропане по пода.

Разпечатката съдържа 41 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b10df9b6-0194-4892-a5ae-abe516db9cf0