Решение № 65 от 16.04.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. М., общ. М., обл. Враца, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Ася Т. Лилова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20251450100823 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от И. П. Д. с ЕГН: **********, против Д. Г. Д., с която моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 232/16.06.2025г. на директора на ДГ „Д.“, с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който процесуалния представител на ответника оспорва изцяло иска. В отговора се твърди, че ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина и дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 357 вр. чл. 188 ал. 1 т. 2 КТ.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, а и не се оспорва от страните, че ищцата работи на длъжност „старши учител” в ДГ Д., гр. М.. Със Заповед № 1

232/16.06.2025г., издадена от Ирена Кръстева — директор на ДГ Д., ищцата е наказана с дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

Заповедта и е връчена на 16.06.2025 г. Твърди, че не е извършила никакво нарушение на трудовата дисциплина.

По делото е приложена процесната заповед, в която е посочено, че на 13.06.2025 г. са констатирани нарушения на трудовата дисциплина, установени с Доклад - вх. № 457/13.06.2025г., изготвен от Комисия по „Ред за подаване, приемане и разглеждане на жалби и оплаквания в Д. Д., изразяващи се в следното: „На 06.06.2025г. - Неподходящо поведение и психологически натиск и тормоз от страна на старши учител И. П. Д. към детето Н. Д., да се подстриже, че тя не го харесва така, с което е нарушила: „Правилник за дейността на Д. Г. Д. Чл. 163/1/; Чл. 177/2/; Чл. 179; Етичен кодекс на Д. Г. Д. гр. М. ; Чл. 13; Чл. 14; Чл. 20,21,22,23; Чл. 60; Чл. 84; Чл. 85; Чл. 86; Закон за закрила на детето Чл. 1; Чл. 11/1/; /2/; Чл. 5; Чл. 3; Конституцията на Република България - Чл.47 т. 1 Закон за предучилищното и училищното образование - Чл. 176 т.1“.

Посочено е още, че извършеното от ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда.

В процесната заповед е посочено още, че на основание чл. 195 от КТ, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ, за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, и при спазване изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ, ищцата е наказана с дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

От правна страна:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Съгласно чл.

192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.

Според чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените 2 доказателства. Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника, както и за посочване в поканата, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство, каквото уведомяване впрочем в настоящия случай е налице. Необходимо и достатъчно условие за спазване на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да е поискал по разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му задължения (така Решение № 198/02.10.2019 по гр. дело № 1480/2019 на IV ГО на ВКС), като преценката на работодателя на дадените от работника или служителя обяснения не подлежи на съдебен контрол.

Приложеното по делото на л. 68 „Обяснение“ от ищцата започва с израза „В отговор на жалбата срещу мен от майката на Н. Д. мога да Ви обясня следното:“, води до извод, че това обяснение е дадено по повод жалба, а не по повод поискани от работодателя обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите и задължения.

Горното води до извод, че работодателя не е спазил стриктно разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Тази оценка по същество представлява мотивировка по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ, съгласно който дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Освен това по делото остана неизяснен въпроса кога е дадено това обяснение – дали преди и по повод дисциплинарно производство, или след налагане на наказанието.

При извод за нарушение на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ, на основание чл. 193 ал. 2 КТ, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Независимо от горното, съдът намира за необходимо да отбележи и следното:

По предявения иск в тежест на работодателя е да ангажира по делото доказателства за извършеното от работника нарушение на трудовата 3 дисциплина, станало основание за налагане на дисциплинарното наказание "Предупреждение за уволнение", което според настоящият състав на съда не е сторено. В конкретния случай видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", основанието, обосновало издаването на същата, е извършването от страна на служителя на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Съгласно чл. 187, т. 10 КТ нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Нормата на чл. 187 ал. 1 т. 10 КТ е бланкетна, тя препраща към трудови задължения, посочени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. В процесната заповед само цифрово са изброени текстове от нормативни актове, без текстово да са посочени конкретни трудови задължения, за да може съда да обсъди налице ли е неизпълнение на същите.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено, а поради бланкетния характер на нормата на чл. 187 ал. 1 т. 10 КТ, посочване на нарушението означава освен фактическите действия или бездействия на извършителя, да се посочат и съответните трудови задължения, визирани в разпоредбите на нормативните актове, които работодателя смята за нарушени, и въз основа на това налага наказание.

Освен това, независимо от горното, следва да се приеме, че в настоящия случай работодателят не е приложил адекватно и чл. 189, ал. 1 от КТ, изискващ при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тежестта на нарушението зависи от това, какво задължение е нарушено, дали е извършено умишлено или по небрежност, има ли вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер, поправими ли са или не, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и пр. В настоящия случай дори да се приеме, че 4 соченото в заповедта представлява нарушения, то съдът намира, че тежестта на същите категорично не съответства на наложеното наказание.

Поради изложеното съдът приема, че с оглед установените факти, дори и да се приеме, че е налице формално нарушение на трудовата дисциплина /което не беше доказано от ответника/, то работодателят не е извършил правилна преценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е съобразил тежестта му и е наложил несъобразено с тези обстоятелства наказание.

Ето защо съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По горните съображения съдът намира обжалваната заповед незаконосъобразна, поради което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание по чл. 188 т. 2 във вр. с чл. 187 ал. 1 т. 10 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 511.30 € разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на МзРС държавна такса в размер на 25 €.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед № 232/16.06.2025г. на директора на Д. Г. Д., гр. М., с която, на основание чл. 195 от КТ, във вр. с чл.

188, т. 2 от КТ, за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, е наложено на И. П. Д. с ЕГН: **********, дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. с адрес: гр. ......................., да заплати на И. П. Д. с ЕГН: **********, направените деловодни разноски в размер на 51.30 €.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. с адрес: гр. ......................., да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 €.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – М.: _______________________

6