Решение № 313 от 20.11.2019, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........... град Шумен, 20.11.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

Членове: Снежина Чолакова

Бистра Бойн при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор М.Георгиева от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 221 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П.С.П. ***, депозирана срещу Решение № 300/16.05.2019г. по ВАНД № 992/2019г. на Районен съд - град Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 6049/25.03.2019 г. на Началник отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол, Агенция «Пътна инфраструктура», гр.София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) на П.С.П. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка се твърди, че касаторът не е субект на вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството на водач на извънгабаритното ППС не е знаел, че същото е надхвърля максимално допустимото натоварване, както и с оглед факта, че субект на вмененото му нарушение е собственикът на превозното средство, или превозвачът, извършващи превоз на товари, а не водачът на същото. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от П.К.- началник отдел "Административно обслужване" в Областно пътно управление - гр.Силистра към Агенция "Пътна инфраструктура" и правоспособен юрист, която пледира за неоснователност на жалбата, отправяйки искане за оставяне в сила на атакуваното с нея решение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.

220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 6049/25.03.2019 г. на Началник отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол, Агенция «Пътна инфраструктура», гр.София, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗП на П.С.П. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, а именно за това, че на 11.03.2019г. в 13,50 часа на път I-2, км.115, на 1,5 км. преди разклон за кв.Макак в посока гр.Разград – гр.Каспичан, управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси с рег.№ Р9510ВК и полуремарке с три оси с рег.№ Р6546ЕХ, като при извършено измерване било установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредба № 11), както следва: 1.

Измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 13,180 тона, при максимално допустимо натоварване 11,5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11; 2. При измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,880 тона, при максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11. За описаното нарушение на 11.03.2019г. срещу П.С.П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 000675/11.03.2019г., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП. Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражение. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства било издадено процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че деянието на касатора съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че оспорващият е нарушил чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, доколкото е управлявал тежко съчленено ППС по смисъла на чл.3, т.2, във вр.с чл.7, ал.1, т.3, б."б" и т.4, б."а" от Наредба № 11. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителя правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл.53, ал.1 от ЗП и същото не представлява маловажен случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора. Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните свидетели И.А. и Г.Г., които лично са установили извършването на нарушението, както и приобщените писмени доказателства, като обосновано е приел за установени фактът на извършване на санкционираното административно нарушение и неговото авторство.

Събраните по делото доказателства установяват по безсъмнен начин съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на визирания в чл.53, ал.1 от

Закона за пътищата административнонаказателен състав, доколкото е безспорно установено, че санкционираното физическо лице е допуснало нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.

В тази връзка съдът е изложил подробни аргументи, които се споделят от касационната инстанция.

По-конкретно, от събраните по делото доказателства се установява, че по време на извършване на проверката от органите на Агенция «Пътна инфраструктура», управляваното от дееца ППС, ведно с превозвания с него товар не е съответствало на изискванията на чл.7, ал.1, т.4, б."а" от Наредба № 11, доколкото натоварването на задвижващата единична ос на управляваното от него ППС е надхвърляло максимално допустимото натоварване от 11,5 тона; както и на изискванията на чл.7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11, доколкото сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е надхвърляло максимално допустимото натоварване от 24 тона. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните свидетели – очевидци на нарушението, които сочат, че са направили замерване на управляваното от П.П.

ППС, заедно с товара му. Нещо повече, нарушителят е присъствал по време на извършване на измерването, не се е противопоставил на установеното при проверката и описано в АУАН, съставен непосредствено след това, не е възразил срещу направените констатации и в срока по чл.44 от ЗАНН, с оглед на което обосновано въззивният съд е приел, че в случая е налице ППС, попадащо в кръга на визираните в чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП, за движението на които в обхвата на пътя е било необходимо разрешение на администрацията, стопанисваща пътя.

По делото е установено също, а и по същество не се оспорва, че тежкото по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 ППС не е било снабдено с разрешение на администрацията, управляваща пътя – Агенция «Пътна инфраструктура».

При това положение обосновано въззивният съд е приел, че с деянието си П.П. е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП, като по този начин е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на административното нарушение по чл.53, ал.1 от ЗП.

На следващо място, обосновано въззивният съд не е споделил тезата на нарушителя, че не той е субект на вменената му административнонаказателна отговорност, а собственикът на МПС или превозвачът, наредили извършване на превоз с извънгабаритно ППС.

Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба регламентира отговорност както за лицата, наредили извършването на превоза, така и за тези, които пряко го извършват – водачите на ППС. От друга страна, изцяло и само в правомощията на административнонаказващия орган е да прецени кой правен субект да подведе под административнонаказателна отговорност – водачът на извънгабаритното ППС или лицето, което е наредило извършването на превоза. Независимо обаче спрямо кого е отпочнато и реализирано административнонаказателното преследване, след като съответното лице е субект на визираното в приложената нормативна разпоредба нарушение и деянието му притежава всички признаци от административнонаказателния състав, наличието и на други лица, които могат да бъдат подведени под отговорност за същото деяние, не изключва отговорността на санкционирания субект.

Не може да се сподели и застъпената в касационната жалба теза, че деецът не е знаел, че управляваното ППС е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11, доколкото според показанията на св.И.А., водачът не е отрекъл това обстоятелство, твърдейки, че дължимата на Агенция "Пътна инфраструктура" такса е преведена онлайн, което ясно сочи, че е бил наясно с установеното от контролните органи претоварване.

Напълно се споделят и доводите на въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното административно наказание глоба, доколкото го е определил в минималния предвиден от законодателя размер, при липса на каквито и да било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. С оглед на това размерът на наложеното административно наказание се явява определен при съблюдаване на правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН.

В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.