Определение № 1634 от 03.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1634 гр. Велико Търново, 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100501004 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. Д. от гр. В. Търново, подадена чрез пълномощника му адв. П. Б. от АК - Враца против определение № 1514/20.06.2025г. по гр.д. № 1552/2025г. на ВТРС, с което на основание чл. 129 ал. 3 ГПК е върната като нередовна подадена от жалбоподателя искова молба с вх. № 10206/05.05.2025г. и е прекратено производство по делото.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради съществени нарушения на процедурните правила от страна на районния съд.

Изтъква се, че ищецът чрез ССЕВ е подал пред този съд едновременно множество искови молби, имащи за предмет спор за действителността на различни договори за бърз кредит, както и че не получил обратна информация коя претенция под кой номер дело е заведена. Допълва се, че при получаването на разпореждането за поправяне на исковата молба не ставало ясно кой договор за кредит е предмет на конкретното дело, по което са дадени указанията, поради което било невъзможно те да се изпълнят. В тази връзка се сочи, че ищецът в срока по чл. 129 ал. 2 ГПК е информирал съда за горепосочените причини, водещи до невъзможност да се изпълнят дадените му указания, но вместо районният съд да даде необходимото съдействие, направо е прекратил исковото производство и е върнал исковата молба. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с чл. 129 изр. посл. ГПК препис от частната жалба не е връчена 1 на посочения в исковата молба ответник.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Великотърновският окръжен съд, приема за установено следното:

Жалбоподателят е подал пред ВТРС искова молба срещу негов кредитор, с която е предявил в обективно съединение иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 696911/25.05.2021г., поради противоречието му със закон, както и иск за връщане на недължимо платените от него суми по кредита, надвишаващи размера на дължимата главница. Ищецът е посочил, че предоставената му в заем сума е в размер на 200 лв., която следвало да върне за срок от 3 месеца, ведно с договорна лихва от 13, 04 лв., както и че е бил задължен да предостави в срок обезпечение, като при неизпълнение на това си задължение е дължал неустойка в уговорен размер. Изтъква, че последната не е включена в ГПР по договора, което води до нарушаване изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 ЗПК, имащо за последица недействителност на кредита. В тази връзка уточнява, че всички платени от него суми над чистата стойност на кредита са недължимо дадени и подлежат на връщане.

С разпореждане от 08.05.2025г. сезираният с исковата молба районен съд по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК е дал на ищеца и настоящ жалбоподател указания да посочи какъв е общия размер на дължимите суми по процесния договор, какъв е размера на дължимите от ответника суми по предявения осъдителен иск, както и каква е цената на двата иска по чл. 26 ал. 1 ЗЗД и по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. Ищецът изрично е предупреден, че при неизпълнение в срок на дадените му указания, исковата му молба ще бъде върната. За тези указания на съда ищецът е уведомен на 12.06.2025г., видно от отбелязването в разписката към изпратеното до него съобщение. Преди това, на 06.06.2025г., чрез ССЕВ, ищецът е депозирал по номера на делото молба, с която е заявил, че е запознат с разпореждането на съда от 08.05.2025г., но поради образувани от него множество дела пред ВТРС е поискал да му се посочи номера и датата на договора за потребителски кредит, за който се отнасят указанията. Районният съд не се е произнесъл по това искане и с обжалваното разпореждане е върнал исковата молба, като е приел, че не е поправена в срок, тъй като с допълнителната молба не се изпълняват указанията му и не е поискано продължаване на срока по чл. 129 ал. 2 ГПК.

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в едноседмичен преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес да атакува неизгодното за него първоинстанционно определение, което подлежи на самостоятелно обжалване по изричното посочване на закона - чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 3 изр. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

2

По арг. от ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК в производството по частните жалби /чл. 274 и сл. ГПК/ въззивният съд действа в условията на пълен въззив, като при осъществявания от него контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите относими към приложимата процесуална норма, да взема собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по съществото му, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания.

Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяко отправено до него искане за защита на лични или имуществени права, когато се твърди те да са накърнени, като това му задължение е предпоставено от надлежното упражняване на правото на иск с редовна искова молба. Изискванията за редовност са уредени в разпоредбите на чл.

127 - чл. 128 ГПК и несъответствието на съдържанието й с тях, задължава съда да предостави възможност на ищеца да я поправи в определен срок с даване на указания по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК. Указанията трябва да бъдат конкретни, изчерпателни и ясни, за да може да се приложи спрямо неизпълнилия ги ищец последицата на чл. 129 ал. 3 ГПК – връщане на исковата молба. Неизпълнението на неточни, неясни или неправилни указания не влече неблагоприятни за ищеца последици и не е основание за връщане на исковата молба. В тази връзка въззивният съд, който ревизира акта на първата инстанция по чл. 129 ал. 3 ГПК, действайки в условията на пълен въззив, следва преди всичко да провери дали исковата молба е била изначално нередовна респ. дали дадените указания за поправянето й са били правилни и изчерпателни. Ако преценка на първостепенния съд за нередовност на исковата молба е била неправила, дадените от него указания по чл. 129 ал. 2 ГПК са незаконосъобразни, поради което тяхното неизпълнение в определения срок не дава основание за връщането й по чл.

129 ал. 3 ГПК. Съответно ако исковата молба е била нередовна и указанията за поправянето й са надлежно дадени, при проверка правилността на акт за връщането й, на изследване от въззивната инстанция подлежи въпроса дали констатираните нередовности са били отстранени от ищеца съобразно посоченото му от съда.

В случая, доколкото с исковата молба са предявени две самостоятелни претенции, изискванията за редовност по чл. 127 ал. 1 – чл. 128 ГПК и дължимата от съда проверка за спазването им следва да се извърши по отношение на всяка от тях.

Относно иска за недействителност на процесния кредитен договор дадените от районния съд указания за посочване на общия размер на дължимите по него суми, които представляват цената на иска по чл. 26 ал. 1 ЗЗД са неправилни, поради което тяхното неизпълнение не може да влече санкцията по чл. 129 ал. 3 ГПК. При иск за нищожност /недействителност/ на договор за кредит цената на иска е стойността на договора, която се определя от сбора на дължимите суми за главница и договорна лихва. В случая ищецът е посочил в обстоятелствената част на исковата молба този общ размер – 213, 04 лв., при размер на отпуснатия му кредит от 200 лв. По този начин 3 същият е спазил изискването на чл. 127 ал. 1 т. 3 ГПК да посочи цената на иска, когато предмета на делото е оценеям в пари /арг. чл. 68 ГПК/. В закона липсва изискване цената на иска да бъде посочена на конкретно място в исковата молба, а и точното й определяне съобразно правилата на чл. 69 ГПК е от компетентността на съда. В тази връзка, за да се спази изискването на чл. 127 ал. 1 т. 3 ГПК в случая е достатъчно да е посочена стойността на договора, чиято валидност се оспорва. След като ищецът е сторил това, исковата му молба не страда от недостатък, водещ до нейната нередовност. Даването на указания за поправянето й в тази насока е неправилно и неизпълнението им не може да бъде санкционирано по реда на чл. 129 ал. 3 ГПК, поради което в тази й част исковата молба е върната неправилно.

По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗЗД, с оглед на осъдителния й характер, посочването на търсената сума, която ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца е задължителна предпоставка за редовност на исковата молба по чл. 127 ал. 1 т. 5 вр. т. 3 ГПК. Връщането на недължимо платени суми, поради недействителност на договорното основание, предполага отправено до съда искане с посочване на конкретен размер на търсената сума, която по арг. от чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК съответства на цената на иска. В тази връзка, доколкото в нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в нейния петитум имаме посочване на претендираното вземане като точен числов израз, даването на указания в тази насока е било съответно на закона процесуално действие на съда. Ищецът е следвало да изпълни тези указания до 19.06.2025г., на която датата съгласно правилото на чл. 60 ал. 4 ГПК изтича дадения му едноседмичен срок, тъй като съобщението по чл. 129 ал.

2 ГПК му е връчено на 12.06.2025г. В този срок ищецът не е предприел действия за поправяне на исковата си молба, поради което същата е останала нередовна по отношение на осъдителната претенция по чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗЗД и правилно е върната на основание чл. 129 ал. 3 ГПК в тази й част.

Оплакването на жалбоподателя, че не е изпълнил указанията на съда, поради неоказано му съдействие от негова страна не държи сметка, че последното обстоятелство е от значение за правилността на произнасянето по чл. 129 ал. 3 ГПК само когато намесата на съда е била единственото условие за надлежното им изпълнение. В случая след като на 06.06.2025г., чрез ССЕВ, ищецът е подал молбата си за съдействие по номера на конкретното дело /1552-2025г./, преди още да са му връчени указанията на съда, което е станало на 12.06.2025г., очевидно е бил запознат респ. е можел да се запознае, при полагане на нужните процесуални усилия, с номера и дата на потребителския кредит, щом те са му необходими да изправи исковата си молба. Още повече, че същият е имал възможност своевременно да се информира чрез деловодството на съда за входящия номер на исковата молба, която е подал чрез ССЕВ, при което е посочил индивидуализиращите белези на конкретния кредитен договор и по този начин да свърже последния с номера на делото, а оттам и за кой 4 потребителски кредит се отнасят указания на съда. Следователно неизпълнението на последните не се дължи на неоказано съдействие на ищеца, а на проявено бездействие от негова страна.

Мотивиран от горното съдът намира, че обжалвано определение като неправилно в частта му относно връщане на исковата молба по отношение на иска за недействителност следва да се отмени, а делото да се върне на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част, с която е върната исковата молба по иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, съобразно указанията на съда, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1514/20.06.2025г. по гр.д. № 1552/2025г. по описа на ВТРС, в частта му, с която е върната като нередовна, подадената от Д. К. Д. против „Стик кредит“ АД, искова молба с вх. № 10206/05.05.2025г. по предявения иск с правна квалификация чл. 26 ал. 1 пред. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 7, 9 и 11 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 696911/25.05.2021г. и е прекратено производството по делото по този иск.