Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13892 от 09.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9434/2026
Вид
Определение № 13892
Подписан
09.04.2026
В сила
09.04.2026
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13892 гр. София, 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20261110109434 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искове по чл. 439 ГПК на *** срещу *** за установява недължимост на суми за главница и мораторна лихва в съответни размери по договор за потребителски кредит № *** г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 13426/2022 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ *** г. на ЧСИ *** на следните основания:

1. Липса на пораждане на действие и липса на противопоставимост спрямо него с оглед нередовно уведомяване по чл. 99, ал. 4 ЗЗД на следните сключени след влизането в сила на процесната заповед договори за цесия: от 30.11.2022 г. между първоначалния кредитор *** и ***, както и от 01.07.2024 г. *** и ***;

2. Недействителност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10-12 ЗПК – поради неправилно посочен ГПР с оглед невключена в него застрахователна премия, липса на подробно разписан погасителен план и неправилно посочен ГЛП;

3. Погасяване на чистата стойност на кредита чрез плащане след влизане в сила на процесната заповед.

Съдът, като обсъди данните по делото, намира следното:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в 1 сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.;

Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.;

Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.;

Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.).

Процесуалната незаконосъобразност на провежданото принудително изпълнение поради пречка от процесуално естество - отсъствие на предпоставките за разпростиране на субективните предели на изпълнителния лист по отношение на цесионера е недопустимо да бъде установявана по исков ред, съответно по реда на чл.

439 ГПК, в който смисъл е трайно установената съдебна практика на ВКС. От процесуалната пречка да бъде оспорвано законосъобразното образуване на конкретното изпълнително дело по реда на чл.439 ГПК следва и неотносимостта на въведеното фактическо основание - невъзможността да настъпи ефекта на цесията по отношение на изпълняваното материално право поради промяна на кредитора по процесните вземания (Определение № 52 от 8.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 193/2022 г., I т. о.; определения по ч. т. д. № 157/2011 г. на ІІ т. о., по гр. д. № 879/2011 г. на ІІІ г. о., по ч. гр. д. № 497/2011г. на І г. о.).

Оспорването на цесията на съответното вземане, извършена след приключване на процеса с влязло в сила съдебно решение или влязла в сила заповед за изпълнение, не би повлияло на изпълняемото право, а би имало значение само в рамките на изпълнителния процес и при определяне качеството взискател, но не и върху влязлото в сила съдебно решение или заповед за изпълнение въпреки смяната на кредитора по силата на договора, тъй като страните са обвързани от влезлия в сила съдебен акт във връзка с дължимостта на вземането, установена със сила на пресъдено нещо.

Настъпилият след хода на процеса факт - цесия, не може да е от значение за спорното право, разрешено с влязло в сила съдебно решение, и не представлява нов факт, по отношение на който следва да се преценява вече възникнало и установено със съдебно решение вземане, като на основание чл. 298, ал. 2 от ГПК е налице обвързаност на цесионера от установеното със съдебното решение, поради което този факт не може да е основание на иска по чл. 439 ГПК (Определение № 52 от 8.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 193/2022 г., I т. о.; Определение № 482 от 7.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1750/2016 г., II т. о.; Определение № 732 от 15.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 2271/2015 г., II т. о.). Тези доводи са относими единствено при преценка процесуалната законосъобразност на проведеното принудително изпълнение с оглед конституирането на нов взискател в изпълнението.

Така във връзка с претенцията за недължимост на процесните вземания ищцата се позовава на това, че цесията като факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, няма действие за нея, тъй като не е била уведомена за същата. В производството по иска по чл. 439 ГПК се установяват такива новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание за съответното вземане, които факти биха довели до прекратяване на изпълнителното производство по начин, изключващ възможността за последващо принудително изпълнение на същото вземане, и съответно последваща незаконосъобразност на принудително изпълнение поради недължимост на съответните претендирани вземания. По гореизложените съображения тези доводи на ищцата обосновават недопустимост на предявения иск по първото заявено основание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА искова молба по чл. 439 ГПК на *** срещу *** за установява недължимост на суми за главница и мораторна лихва в съответни размери по договор за потребителски кредит №*** г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 13426/2022 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ *** г. на ЧСИ *** на следното основание: липса на пораждане на действие и липса на противопоставимост спрямо него с оглед нередовно уведомяване по чл. 99, ал. 4 ЗЗД на следните сключени след влизането в сила на процесната заповед договори за цесия: от 30.11.2022 г. между първоначалния кредитор *** и ***, както и от 01.07.2024 г. *** и ***.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3