Определение № 24945 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24945 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512785 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. И. П., чрез пълномощника адв. Д. М., срещу определение № 44693/27.10.2025 г., с което е оставено без уважение искането на страната за допълване на издадената на 06.03.2025 г. по ч.гр.д. № 6901/2025 г. по описа на СРС, 56 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е присъдил претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., въпреки че по делото били представени договор за правна защита и съдействие, фактура, както и касов бон. Ето защо моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата не е подал отговор.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От приложеното ч.гр.д. № 6901/2025 г. се установява, че районният съд е уважил изцяло подаденото от Д. И. П. заявление за издаване заповед за изпълнение, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6750/06.03.2025 г. по ч.гр.д. № 6901/2025 г. на СРС, 56 състав, с която е разпоредил длъжникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на заявителя сумата от 4.48 лева, представляваща главница за надвнесена сума по сключен между страните недействителен Договор за потребителски кредит № 268327/14.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда (05.02.2025 г.) до окончателното 1 плащане.

По молба на заявителя по чл. 248 ГПК районният съд се е произнесъл, като е оставил без уважение искането на страната за допълване на заповедта за изпълнение в частта на разноските с мотив, че е налице вероятна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Съдът е посочил, че му е служебно известно обстоятелството, че заявителят е завел над 30 дела, по които претендира вземания на ниска стойност срещу длъжника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Инициирането на множество производства, по всяко от които се претендира адвокатско възнаграждение в претендирания размер сочи на вероятна злоупотреба с процесуални права, което поведение не следва да се толерира от съда.

Сторените разноски не са необходими такива и биха били избегнати от заявителя при съблюдаване на залегналия в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестно упражняване на процесуалните права и претендиране на всички вземания между страните в едно производство.

Настоящият състав намира, че така постановеното определение е правилно, като изложените в него мотиви се споделят изцяло. Действително процесуално поведение като предприетото от жалбоподателя по образуване на многобройни самостоятелни производства, едно от които е и процесното, не съответства на изискванията за добросъвестност и представлява злоупотреба с процесуални права, като единствената му цел е да обремени длъжника с ненужни разноски, които да доведат до неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. За наличието на множеството такива образувани частни граждански дела свидетелства изисканата и приложена по настоящото дело справка от Софийски районен съд, от която се установява, че заявителят Д. И. П. е инициирала 31 заповедни производства, по които претендира срещу един и същ длъжник множество суми на ниска стойност, и разноски за адвокатско възнаграждение в немалък размер, като единственото различие е, че по някои от делата вземанията се основават на надвнесени суми по сключени на различна дата договори за кредити, за които се твърди, че са недействителни. Няма съмнение, че кредиторът е можело да заяви претенциите си към длъжника в рамките едно производство, при отчитане процесуалните възможности за това с оглед размера на търсената сума, или поне да групира същите в няколко производства. Както Конституцията на Република България в чл. 57, ал. 2, така и Гражданският процесуален кодекс в чл. 3 не допускат недобросъвестно упражняване на права, като съдът е длъжен да възпира подобно поведение. Съдът не е длъжен да съдейства, а напротив – длъжен е да осуети такава злоупотреба – Определение №174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. №560/2021г. на ВКС, III г.о.

Съдът намира, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на заявителя, а с цел генериране на разноски за него. Подобно процесуално поведение от страна на заявителя, посредством формално упражняване на права, настоящият състав приема за злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел – реализиране на неудовлетворен кредиторов интерес. Ето защо и правилно районният съд не е уважил искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 44693 от 27.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 6901/2025 г. по описа на СРС, 56 състав, с което молбата на заявителя Д. И. П. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3