Решение № 552 от 21.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

АНЕТА ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Илчева ч. гр. д. № 5619 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба на длъжника З. „Б.В.и.г.“ срещу постановление от 19.03.2019 г. по изп. д. № 20197810400109 г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство от 5196 лева на 2729,78 лева, както и таксите по изпълнителното производство са намалени от 8400,18 лева на 8349,81 лева.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и завишено с оглед действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Излага съображения, че извършените действия от страна на процесуалния представител на взискателя се изразяват единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело.

Поддържа, че в таксата по чл. 26 ТТЗЧСИ следва да се включва само материалният интерес, не и адвокатското възнаграждение. Искането към съда е да бъде отменено постановлението и бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до 200 лева, както и размерът на таксата по чл. 26 ТТЗЧСИ.

Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя Е.Д.Г., който я намира за неоснователна. Счита, че претендираният адвокатски хонорар е съобразен с материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Намира, че в тежест на длъжника следва да се възложат разноските по изпълнителното дело, тъй като е дал повод за образуването му, неплащайки задължението. Претендира разноски.

В мотивите си ЧСИ Г.Д. излага съображения, че намаленият адвокатски хонорар е изцяло съобразен с правилата на НМРАВ. Сочи, че в материалния интерес по делото се включва и адвокатското възнаграждение, поради което таксата по т. 26 ТТЗЧСИ следва да се определя върху направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, каквото е адвокатското възнаграждение. Счита намаляването му до размер от 200 лева за неоснователно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20197810400109 на ЧСИ Г.Д. е образувано въз основа на молба на Е.Д.Г. срещу „Б.В.И.Г.“ за принудително събиране на вземане в общ размер на 120000 лева. Молбата е депозирана чрез адв.

Д.М.. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 5196 лева, платено в брой.

В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за събиране на посочените суми, за което да бъде наложен запор, респ. възбрана върху банковите сметки на длъжника, притежаваните движими и недвижими вещи, МПС, дружествени дялове.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 120000 лева главница, 5196 лева адвокатско възнаграждение и 8400,18 лева такси.

С обжалваното постановление от 19.03.2019 г. съдебният изпълнител е намалил размерът на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство от 5196 лева на 2729,78 лева, като в съобщение до длъжника е посочил, че таксите по изпълнителното производство са намалени от 8400,18 лева на 8349,81 лева.

Настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество е частично основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени доказателства, че взискателят е представляван в изпълнителното производство от адвокат, но осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело. В случая не са извършени други действия от процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане. С оглед на изложеното претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбата, регламентираща дължимо възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лева, до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

На следващо място настоящият състав счита, че в случая следва да се отчете фактът, че образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаното по делото адвокатско съдействие с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл е ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното изпълнително производство освен подадената молба за образуване на изпълнително дело, макар в нея да се съдържа искане за насочване на изпълнението към различни обекти, собственост на длъжника, пълномощникът на взискателя не е извършвал други процесуални действия, свързани с вземането, предмет на изпълнение, поради което съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. В тази връзка направеното от страна на длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено. Начислените в полза на взискателя в изпълнителния процес разноски за адвокатско възнаграждение от 2729,78 лева следва да бъдат намалени на 200 лева, което е минималният размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

По изложените съображения обжалваното постановление от 19.03.2019 г. следва да се отмени и претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя се намали до размера от 200 лева.

Жалбата в частта по размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и искане той да бъде изменен следва да бъде оставена без уважение, тъй като с обжалвания акт на ЧСИ няма конкретно разграничаване на таксите, които ЧСИ е определил в изпълнителното производство, поради което не може да се определи точният размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и дали същият е определен неправилно. По изпълнителното дело няма данни ЧСИ да е определил размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. В обжалвания акт от 19.03.2019 г. е посочено, че са намалени общо таксите по изпълнението, без конкретното им разграничаване, поради което съдът не е в състояние да направи преценка за законосъобразното определяне на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК, в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на жалбоподателя е общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на З. „Б.В.и.г.“, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20197810400109 г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, с район на действие СГС, постановление от 19.03.2019 г., с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство от 5196 лева на 2729,78 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение за взискателя Е.Д.Г. по изпълнително дело № 20197810400109 г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, от 5196 лева на 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Ф., БУЛСТАТ *******, в частта ѝ по искането за намаляване размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.