Решение № 99 от 29.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Кюстендил, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.а

Мина Цв. П.а при участието на секретаря Галина Г. К. в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600220 по описа за 2025 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на двамата подсъдими Ф. Г. П., ЕГН **********, живущ в гр. Кюстендил и Н. Н. Н., ЕГН **********, също от гр.Кюстендил, подадени чрез защитниците им срещу Присъда рег. № 6/20.02.2025 г. на КнРС, постановена по НОХД № 256/2024 г. по описа на съда в осъдителната наказателна и гражданска части, с която всеки един от тях е признат за виновен в извършването на няколко престъпления, както следва:

= Ф. П. – за 4 престъпления: 3 престъпления по чл.144 ал.3 предл.I във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК и престъпление по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 НК, за които при условията на чл.23 НК му е наложено най-тежкото общо наказание „пробация“ измежду наложените му наказания „пробация“ за 4-те отделни престъпления – „пробация“ за срок от 11 месеца и са определени за този срок пробационните мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“;

= Н. Н. - за 3 престъпления по чл.144 ал.3 предл.I във вр. с ал.2 вр. с ал.1 1

НК, за които при условията на чл.23 и чл.25 НК му е наложено най-тежкото общо наказание „пробация“ измежду наложените му наказания „пробация“ за тези 3 отделни престъпления и наказанието по НОХД № 1406/2022 г.на КнРС – „пробация“ за срок от 11 месеца и са определени за този срок пробационните мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител.

С присъдата са частично уважени по отношение на жалбоподателитеподсъдими П. и Н. предявените искове за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД – за сумата от по 2000 лв. за престъпленията по чл.144 ал.3 НК по отношение на всеки един от гражданските ищци и за сумата от по 1500 лв. за всеки един от гражзданските ищци за престъплението по чл.325 ал.2 НК по отношение на подс. П., като за разликата над уважените части до претендираните съответно по 5000 и 10 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. Всеки от подсъдимите е осъден с присъдата да заплати и припадащата му се част от разноските по делото. В отхвърлителната част на гражданските искове присъдата не е обжалвана.

В жалбата на подс.Ф. П.,подадена чрез защитника му адв.Р. А. и допълнението към нея са релевирани подробни оплаквания за немотивираност на съдебния акт в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон и необсъждане в мотивите на възраженията на защитата за недоказаност на обвинението по отношение на подс. П.. Изложени са подробни съображения за обективната несъставомерност на обвинението за престъпленията по чл.144 ал.3 предл.1 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК, с подробно обсъждане на свидетелските показания в тази насока, които според адв.А. са неспособни да обосноват доказаност на тези обвинения. Цитирана е изобилна съдебна практика на ВКС с незадължителен характер относно обективния съставномерен елемент на това престъпление – възможността заплахите да възбудят основателен страх. Твърди се, че обжалваната присъда е постановена в противоречие с трайната практика на ВКС и това налага отмяна на присъдата в обжалваните части. Поддържа се и недоказаност на гражданските искове по съставомерните елементи на деликта по чл.45 ЗЗД за трите престъпления по чл.144 ал.3 НК. Относно престъплението по чл.325 ал.2 НК в жалбата се поддържа, че не са доказани квалифициращите признаци и се моли то да бъде преквалифицирано по основния състав на чл.325 ал.1 НК, с 2 прилагане на чл.78 а НК. Моли се за цялостно отхвърляне на гражданския иск за това престъпление, тъй като се касае не до престъпление против личността, а до такова срещу реда и общественото спокойствие. По тези съображения се моли за оправдаване на подсъдимия П. за трите престъпления по чл.144 ал.3 предл.1 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК и цялостно отхвърляне на гражданските искове за тях, за преквалифициране на престъплението по чл.325 ал.2 НК в престъпление по чл.325 ал.1 НК и прилагане на чл.78 а НК, като по първоначалното обвинение подсъдимия бъде оправдан и за обезсилване на присъдата в гражданската част относно това престъпление.

В жалбата на подс.Н. Н., подадена чрез защитника му адв.Д. М. и в допълнението към нея са релевирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в обжалваните части.

Поддържа се обективна несъставомерност на обвинението по чл.144 ал.3 НК, като се позовава на заключението на СПЕ на д-р Р., според което не е отправяна животозастрашаваща заплаха за отнемане на живот към полицейските служители. Поддържа се и субективна несъставомерност на обвиненията срещу Н., предвид факта, че и двамата подсъдими при задържането им не са оказали никаква съпротива и липсва заявление за насилствено отнемане на нечий живот. По тези съображения обвинението срещу Н. се счита за недоказано и се моли за постановяване на оправдателна присъда. Не са налице признаци на деликтна отговорност поради изложеното и се моли и за цялостно отхвърляне на гражданските искове.

В двете въззивни жалби и допълненията към тях не са направени доказателствени искания.

В о.с.з. прокурорът изрази становище за неоснователност на въззивните жалби и за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и закоонсъобразна в наказателната и гражданската й части. Прокурорът направи реплика, че има съдебна практика в смисъл, че една закана може да възбуди основателен страх дори в ситуацията, в която е отправена, да не сочи непосредствена готовност на отправилото я лице да я осъществи, както е в случая. Не е необходимо да държат някакви инстР.ти, за да се изплашат за живота си пострадалите. След това прокурорът обърна внимание на индивидуалната и генерална преВ.и за това какъв сигнал ще даде съдът с наложените наказания за престъпления, извършени по такъв дързък и 3 арогантен начин спрямо служители на МВР, отишли да изпълнят служебните си задължения и да преустановята едно грубо нарушение на обществения ред.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци и ответници по жалбите В. И. и Д. Д. – адв.Ю. С. изрази становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин, не са допуснати съществени процесуални нарушения, не е нарушен материалния закон и наложените наказания са справедливи, а гражданските искове законосъобразно са частично уважени.

По тези съображения се моли за потвърждаване на присъдата.

Гражданският ищец и частен обвинител и ответник по жалбите И. Г. изрази становище за потгвърждаване на присъдата, като направи реплика след защитните пледоарии, в която обърна внимание на създадената обстановка по време на деянието - двете лица, видимо употребили алкохол, на пътя имало хвърлени столовое, тръби и други предмети, хвърляни преди това по таксиметровия шофьор, изваждането на половия орган от единия от подсъдимите и по-късното уриниране пред тримата полицаи, като той самият е бил цивилен и не е бил въоръжен. Те не са държали в себе си оръжие, но самата обстановка и поведение на подсъдимите , без да ги интересува, че пред тях стоят полицаи и с оглед на всичко това той е извикал подкрепление, понеже се е почувствал застрашен в създадената ситуация.

Защитникът на подсъдимия Ф. П. – адв.Р. А. заяви, че поддържа изложеното в жалбата за липса на доказателства, установяващи съставомерност на обвинението по чл.144 ал.3 НК. Поддържа, че в мотивите на присъдата не са обсъдени подробните му възражения за несъставомерността на това обвинение, което във всички случаи е липса на мотиви и тази преценка адв. А. оставя на съда. В пространната си пледоария изрази становище, че тезата на гражданските ищци и частни обвинители се гради на поредица от хипотези, а не на реална възможност за това, че действително заканата може да бъде осъществена. Според адв.А. не бихме могли да приемеме като пряка и непосредствена заплаха двама младежи, стоящи от другата страна на оградата и недържащи нищо в ръцете си, единствено заявявайки, че ако вземат копачи, току-виж са ги закопали и срещу тях, стоейки в същия момент трима полицаи, въоръжени с личното си оръжие, са се чувствали застрашени, защото няма как да реагират. Ако такава заплаха реално е възникнала, то полицаите са добре 4 обучени и знаят как да реагират, но такава заплаха не е въздникнала. Налице е противоречиво изявление на вещите лица пред районния съд и пред настоящия състав относно това дали е възникнала реална заплаха за живота на пострадалите. Относно второто обвинение в престъпление по чл.325 ал.2 НК адв. А. поддържа становището си, изразено във въззивната жалба относно несъставомерност на същото по квалифицирания състав на ал.2, тъй като за този състав е необходимо действията, които го квалифицират, да бъдат упорити и да не се прекратяват. А това обвинение е за един-единствен акт – че подс. П. е уринирал пред присъстващите и че по време на тази ситуация обяснимо никой от присъстващите не се е намесил. По тези съображения се моли за преквалифициране на това деяние по ал.1 на чл.325 НК и оправдаване на подс. П. по квалифицирания състав на ал.2 на чл.325 НК. Относно гражданския иск за това престъпление адв. А. се позова на практика на ВКС, че не е налице непозволено увреждане, причинило неимуществени вреди.

След това адв. А. наблегна на добри характеристични данни за подзащитния му – от момента на деянието е трайно трудово зает, поведението му е социално съобразно, явявал се е на всички заседанияи не е бил повод за отлагане на делото, поради което при преквалифициране на второто обвинение по чл.325 ал.1 НК, да се приложи разпоредбата на чл.78 а НК.

Жалбоподателят-подсъдим Ф. П. в лична защита заяви, че поддържа казаното от защитника му. Като последна дума отправи повторните си извинения към служителите на МВР и се надява те да бъдет приети и завяи, че си е променил поведението веднага след ситуацията, осъзнал е вината си и е продължил живота си по чист път.

Защитникът на подсъдимия Н. Н. – адв. Д. М. пледира за постановяване на присъда, с която да се отмени присъдата на районния съд като неправилна, немотивирана и необоснована , несъобразена с доказателствения материал, като намира обвинението по отношение на подзащитния му за недоказано.

Подробните си съображения за това заяви, че е изложил във въззивната си жалба. Адв.М. счита, че комплексната психолого-психиатрична експертиза не трябва да бъде кредитирана като доказателство поради дадени различни отговори от вещите лица пред районен съд и настоящата инстанция и се позова на съдебния протокол от 19.12.2024 г. пред районния съд. Останалите съображения са подробно изложени във въззивната жалба и не се 5 преповториха пред настоящия състав.

Жалбподателят-подсъдим Н. Н. в лична защита заяви съгласие със заявеното от защитника му. Като последна дума поиска да се извини пак на всички, които е обидил и ако е възможно, да няма последствия за него.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по същество и приема следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната присъда подсъдимия Ф. Г. П., роден на 27.07.2004 г. в гр.

Кюстендил, адресна регистрация: гр. Кюстендил, ул. ***, българин, българско гражданство, неженен, студент, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.09.2022г. в с. Раненци, общ. Кюстендил се е заканил на И. Д. Г. от гр.Кюстендил, служител на РУ Кюстендил с убийство, като е отправил на висок глас думите „Взимаме копачите, коляме Ви и ще ви излежим!“, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди у И. Д. Г. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.