Решение № 338 от 30.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Благоевград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица В.а

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500635 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Т. В., подадена чрез адв. А. И., против Решение № 16/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1110/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог. Обжалването е насочено срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.

215 от КТ за заплащане на сумата от 900 евро, представляваща командировъчни пари за м. януари 2025 г., както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт, като се твърди, че съдът не е преценил правилно представените доказателства (разпечатка от тахограф) и неоснователно е отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза.

Настоящото производство е образувано и по частна жалба на Р. Т. В. срещу Определение № 528/16.03.2026 г. на РС – Разлог, постановено по реда 1 на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е извършил плащане на дължимите трудови възнаграждения и обезщетение за отпуск едва след депозиране на исковата молба, поради което отговорността за разноските следва да бъде възложена върху него.

Въззиваемата страна, „Бъдеще 2015“ ЕООД, чрез адв. А. С., е депозирала писмени отговори, с които оспорва въззивната и частната жалба като неоснователни. Поддържа, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен, тъй като ищецът не е доказал по безспорен начин реалното извършване на командировки. По отношение на разноските се твърди, че плащането е извършено преди ответникът да узнае за заведеното дело, поради което не е дал повод за него.

Окръжен съд – Благоевград, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, и като извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбите:

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Поради това съдът ги намира за процесуално допустими.

По съществото на спора:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени от Р. В. срещу „Бъдеще 2015“ ЕООД: с правно основание чл. 128, т.

2 от КТ за сумата от 950 лв. – трудово възнаграждение за м. януари 2025 г.; с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 700 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; и с правно основание чл. 215 от КТ за сумата от 900 евро – командировъчни пари за м. януари 2025 г.

РС – Разлог е отхвърлил исковете по чл. 128 и чл. 224 от КТ, приемайки, че задълженията са погасени чрез плащане в размер на 1667,00 лв., извършено от ответника на 28.03.2025 г. Тази част от решението не е предмет на въззивно 2 обжалване и е влязла в сила.

По въззивната жалба срещу решението в частта по иска с правно основание чл. 215 от КТ:

Въззивната жалба в тази част е частично основателна.

За да отхвърли изцяло иска за командировъчни пари, първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства за реално извършени командировки, тъй като представената Заповед за командировка № 20000112 не е подписана от ищеца, а последният не е представил финансови отчети или пътни листове. Този извод е постановен в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на доказателствения материал.

Съгласно константната съдебна практика, правото на командировъчни пари по чл. 215 от КТ възниква при реално изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянна работа, като липсата на формално изрядна писмена заповед не е абсолютна пречка за уважаване на иска, ако фактът на командироване е установен по друг несъмнен начин.

Предназначението на тези плащания е да компенсират неудобствата на работника, поради което водещ е фактът на реалното пребиваване и работа в чужбина, а не стриктното спазване на административната процедура от страна на работодателя.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“, което само по себе си предполага изпълнение на трудовата функция извън пределите на страната. По-важното е, че към исковата молба е приложено писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, в което изрично се констатира наличието на Заповед за командировка № 20000112 от 05.01.2025 г. и се установява, че работодателят не е изплатил дневни пари за последната командировка за 20 дни. Този официален документ, макар и да няма обвързваща сила за съда, представлява годно писмено доказателство, което първоинстанционният съд е следвало да обсъди в съвкупност с останалите данни.

Във въззивната жалба се поддържа, че съдът неправилно е игнорирал представените тахографски разпечатки и е отказал назначаване на експертиза.

Тахографските данни действително са годно доказателствено средство за установяване на маршрута и престоя на водача. Въпреки това, с Определение 3

№ 759/19.05.2026 г. по настоящото дело, въззивният съд също остави без уважение искането за назначаване на САТЕ, тъй като същото е преклудирано, а и е технически неизпълнимо при липса на представени оригинални електронни файлове от картата на водача, които единствено могат да гарантират автентичността на данните.

При това положение, съдът следва да основе изводите си на наличните по делото безспорни писмени доказателства. Първоинстанционният съд в мотивите си е отбелязал, че според Инспекцията по труда на ищеца се дължат командировъчни за 10 дни в размер на 450 евро. Макар в писмото на ДИТ да се говори за 20-дневна командировка, при липсата на други категорични доказателства, които да установят пълния претендиран период, съдът намира за доказан по несъмнен начин именно този 10-дневен период. За този период ответникът дължи командировъчни пари в размер на 450 евро (10 дни х 45 евро/ден, съгласно ставката в Приложение № 3 към НСКСЧ). За горницата над 450 евро до претендираните 900 евро искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Поради изложеното, решението на РС-Разлог в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът по чл. 215 КТ да бъде уважен частично за сумата от 450 евро.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК:

Частната жалба е основателна.

С обжалваното определение РС - Разлог е отказал да измени решението си в частта за разноските.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за трудово възнаграждение и обезщетение за отпуск поради плащане, извършено в хода на процеса, но неправилно е възложил всички разноски в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Този извод е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и установената съдебна практика. По делото е безспорно, че исковата молба е подадена на 25.03.2025 г., а плащането на сумите за заплата и отпуск е извършено на 28.03.2025 г. Следователно, към момента на сезиране на съда, вземанията на ищеца са били изискуеми и неизплатени, а ответникът е бил в забава. С поведението си той е дал повод за завеждане на делото. В подобни 4 хипотези, макар исковете да се отхвърлят като погасени, отговорността за разноските се носи от ответника, тъй като защитата на ищеца по тези претенции се счита за успешна.

Следователно, определението по чл. 248 ГПК и решението в частта за разноските следва да бъдат отменени. Разноските следва да се преразпределят, като на ищеца се присъдят разноски за исковете, по които е извършено плащане в хода на процеса, както и съразмерно на уважената част от иска по чл. 215 КТ. На ответника се дължат разноски само съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 215 КТ.

Искането на въззивника за намаляване на адвокатския хонорар на ответника за първата инстанция (850 лв.) е неоснователно. Съгласно чл. 2, ал.

5 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението се определя за всеки иск поотделно. Сборът от минималните размери за трите предявени иска значително надхвърля сумата от 850 лв., поради което тя не се явява прекомерна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По разноските:

По делото е установено, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 800 лв., а ответникът – в размер на 850 лв.

Както бе изложено, по исковете с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпълнил задълженията си едва след предявяване на исковете. Ето защо разноските по тези искове следва да останат в негова тежест. По иска с правно основание чл. 215 КТ - разноските по този иск следва да се разпределят между страните съразмерно.

При тези данни и като съобрази правилото на чл. 78 ГПК, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени 700 лв. разноски за първоинстанционното производство, а на ответника – 150 лв. разноски за първоинстанционното производство.

За въззивното производство ответникът е доказал заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. С оглед частичната основателност на въззивната жалба, на ответника следва да бъдат присъдени 250 евро разноски за въззивното производство. Въззивникът не е доказал разноски за въззивното 5 производство, поради което не същите следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част на жалбата.

Така мотивиран, Окръжен съд – Благоевград

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 16/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1110/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Р. Т. В., ЕГН **********, против „Бъдеще 2015“ ЕООД, ЕИК 203770403, иск с правно основание чл. 215 от КТ за сумата от 450 (четиристотин и петдесет) евро, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Р. Т. В. е осъден да заплати на „Бъдеще 2015“ ЕООД разноски в размер на 850 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Бъдеще 2015“ ЕООД, ЕИК 203770403, със седалище и адрес на управление *********, да заплати на Р. Т. В., ЕГН **********, с адрес *********, на основание чл. 215 от КТ, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) евро, представляваща дължими командировъчни пари за м. януари 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2025 г., до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16/09.01.2026 г. в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът по чл. 215 от КТ за горницата над 450 евро до пълния предявен размер от 900 евро.

ОТМЕНЯ Определение № 528/16.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1110/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог.

ОСЪЖДА „Бъдеще 2015“ ЕООД, ЕИК 203770403, да заплати на Р. Т. В., ЕГН **********, сумата от 357,90 евро /700 лв./, представляваща направени разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Р. Т. В., ЕГН **********, да заплати на „Бъдеще 2015“ ЕООД, ЕИК 203770403, сумата от 250 евро, представляваща направени разноски за въззивното производство и сумата от 76,69 евро /150 лв./, направени разноски пред първа инстанция.

ОСЪЖДА „Бъдеще 2015“ ЕООД, ЕИК 203770403, да заплати по сметка на Районен съд – Разлог държавна такса в размер на 51,74 евро /101,20 лв./, както и по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса в размер на 16,67 6 евро/ 32,60 лв./.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7