Акт от 27.09.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 571 гр. Монтана, 27 09 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на осми септември през две хиляда двадесет и трета година, в състав:

Председател: СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: МАРИЯ НИЦОВА

РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Г.

Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 502 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Г.П.Г., адрес ***, чрез адв. Д.М. – САК, сл. адрес ***, против Решение от № 131 от 02.05.2023 г. по АНД № 1328/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Г.П.Г. срещу Заповед за задържане на лице с peг. № 30135-75/25.10.2022 г., издадена от Б*** Г*** Т*** , на длъжност служител/началник на сектор „Специални тактически действия“ при ОД на МВР – Монтана, като неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице с peг. № 30135-75/25.10.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа, Г.П.Г. *** е била задържана в помещение за временно задържане на РУ на МВР – Монтана, с мотив „постъпили данни за съпричастност към престъпна дейност, съставомерна по чл. 354а, ал.

3 от НК, държане на високорискови наркотични вещества“.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решението като незаконосъобразно и неправилно, като касаторът счита същото за постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания съобразно чл. 209, т. З от АПК. Твърди, че районният съд неправилно и в нарушение на материалния закон приел, че заповедта за задържане е издадена в изискуемата от закона форма и че са спазени изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като е приел и че по отношение на заповедта за задържане са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, касаещи формата на индивидуален административен акт. Развива съображения, че никъде в представените по делото документи не е посочено името ѝ, като лице срещу което е подаден сигнал за извършено престъпление от общ характер или за съпричастност към такова. Освен това съпричасността не е определена, съпричастен може да е и всеки свидетел на престъпление или жертва на такова. Твърди, че такъв сигнал не е и имало, а задържането ѝ било полицейски произвол и репресивна мярка, затова че изисквала да се спазват законните ѝ човешки и граждански права. Твърди, че не ѝ разрешили обаждане нито до близки, нито до адвокат. Не били спазени правилата на НПК относно извършеното незаконно претърсване на леглото и чантата на детето ѝ – не присъствали психолог и социален работник, каквито са изискванията. Детето изпаднало в стрес, като и до момента търпи вредните последици от незаконните действия на служителите на РУ - Монтана. Счита, че тези обстоятелства първоинстанционният съд изобщо не е счел за нужно да изследва. Развива съображения, че въззивният съд се аргументирал лаконично и незаконосъобразно от Прокурорско постановление за прекратяване на ДП № 1111/2023 г., представено от нея като доказателство за липса на извършено престъпление. От този документ районният съд извежда извода си, че е налице реален законен повод „сигнал“, без за това да е представено изрично доказателство пред съда. Счита това за съществено нарушение, защото именно от този момент следва да бъде изследван въпросът за законността на заповедта за задържане, тъй като това в последствие е основанието за издаването. Счита за недопустимо предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган. Целта на задържането по чл. 72, ал.

1 от ЗМВР е превантивна и се налага с цел, да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност, а в случая не са налице тези предпоставки. Мотивира се, че не е изпълнено разпореждане на съда за представяне на всички документи по преписката незабавно, което дори не е санкционирано от съда и навежда на извод за пристрастност и субективност на съдебния състав. Развива съображения, че за да постанови своето порочно решение първоинстанционният съд изцяло е кредитирал свидетелските показание само на полицаите, като тези лица изобщо не са присъствали на момента на задържането, с изключение на Т*** . Съдът изобщо не е взел под внимание свидетелските показания на М*** И*** - свидетел очевидец на случилото се. Твърди, че Европейският съд по правата на човека и ВАС е константен но въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установи недвусмислено, подробно и ясно, какви са фактическите данни и обстоятелствата, налагащи задържането. В тази връзка е разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека. Европейският съд е приел, че е необходимо да са посочени фактическите обстоятелства подробно в самата заповед за задържане и цитирана правната им квалификация. Липсата на един от двата кумулативно изброени елемента е основание за отмяна на заповедта за задържане. Твърди, че в Заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта. Издаваните впоследствие такива документи не са част от административната преписка по самото издаване на акта. Излага съображения, че подобни мотиви не могат да се обективират в последствие, вкл. и по време на процеса по оспорване на заповедта. Доказателства за наличието на посочени факти могат да се представят и на по-късен етап, но те следва да установяват вече описана фактическа обстановка до издаването на акта или най-късно в самия него, а не да се изготвят в последствие за целите на защитната теза на ответника. Само това основание счита за достатъчно, за да се отмени процесната Заповед, респективно съдебното решение, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съответно при наличие на отменителни основания по чл. 209 от АПК. Изтъква, че освен липсата на фактически обстоятелства в Заповедта, в същата не се прави и връзка между съставянето и образуваното ДП № 1111/25.10.2022 г. по този начин трудно може да бъде направена логическа връзка между обжалваната Заповед, образуваното досъдебно производство, както и деянието, за което същото е образувано и лицето срещу което се води наказателното производство. Твърди, че първоинстанционният съд изобщо не е изследвал този факт, а е приел, че мотиви не се предвижда да се съдържат в заповед за задържане, пренебрегвайки правилата за издаване па индивидуален административен акт, съгласно разпоредбите на АПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В с.з, редовно призован, касаторът не се явява, вместо нея се явява надлежно упълномощен адв. Д.М.

– САК. Пълномощникът поддържа депозираната касационна жалба, като моли касационната инстанция да се произнесе със съдебен акт – решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС – Монтана като неправилно, противоречащо на материалния закон, липса на форма, мотиви и основание, и противоречащо на съдопроизводствените правила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции направени за адвокатско възнаграждение, съгласно сумите упоменати в договора за правна защита и съдействие към първа и втора инстанция.

Oтветникът по касационната жалба не взема становище. В с.з., редовно призован, Б*** Г*** Т*** - Началник Сектор „Специални тактически действия“, се явява лично. Оспорва касационната жалба, като счита, че същата е неоснователна. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди решението на РС – Монтана като правилно обосновано и законосъобразно. Счита, че при постановяване на решението си РС – Монтана е събрал всички относими по спора писмени и гласни доказателства, които е обсъдил подробно и правилно е приел, че заповедта му за полицейско задържане е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с нормативните изисквания и целта на закона. Възраженията изложени в касационната жалба твърди, че са правени и пред РС – Монтана, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Поддържа изложеното от него в писменото становище по делото пред районния съд и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС - Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че правилно районният съд след като е събрал всички относими към производството доказателства, изяснил е всички факти и обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за неоснователност на жалбата срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 301зз-75 от 25.10.2022 г., издадена от Б*** Г*** Т*** на длъжност Началник сектор „Специални тактически действия“ при ОДМВР – Монтана. Приема решението на районния съд за обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено Административен съд –

Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно от поставен щемпел с вх. № в РС – Монтана, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд потвърждава Заповед за задържане на лице с peг. № 30135-75/25.10.2022 г., издадена от Б*** Г*** Т*** , на длъжност служител/началник на сектор „Специални тактически действия“ при ОД на МВР – Монтана, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа, Г.П.Г. *** е била задържана в помещение за временно задържане на РУ. Съдът е възприел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, чиято компетентността да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт районният съд e приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което е налице. По отношение на тази заповед, е възприел, че са неприложими изискванията на чл.

59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е и правното основание за постановяването ѝ, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването ѝ – има данни за извършено престъпление от общ характер – държане на наркотични вещества. Въззивният съд е възприел, че фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в приложените по делото доказателства, а именно, че на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, въз основа на получен сигнал в ОДЧ към ОД на МВР – Монтана е образувано досъдебно производство № 1111/2022 г. по описа на РУ – Монтана. По своята правна същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че за държаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване.