Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.02.2021, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
495/2020
Подписан
11.02.2021
В сила
19.05.2021

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 58/11.02.2021 г. гр. Монтана

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Соня Камарашка при секретаря Александрина

Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 495 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 във вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба подадена от Г.И.З.

*** против Решение №Ц 2153-11-32 от 26.10.2020год. издадено от Директора на ТП на НОИ – Монтана, съгласно Заповед №1016-40-645 от 30.05.2016г. с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата й, като е потвърдено изцяло Разпореждане №РВ-3-11-00811133 от 15.09.2020г. издадено на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО от началник отдел КПК при ТП на НОИ – Монтана с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.12.2018г. до 18.04.2019г. в размер на 2327,00лева /две хиляди триста двадесет и седем/ - главница. В жалбата се излагат доводи за упражняване на трудова дейност, поради което са налице правата и на „осигурено лице“, което има право да получава парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до две годишна възраст.

Твърди наличието на трудов договор №015/11.12.2017г. с работодател „Те Г*** “ ЕООД сключен на основание чл.67, ал.1,т.1 от КТ считано от 11.12.2017г. на длъжност „касиер, счетоводство“, регистриран в регистрите на трудовите договори в ТД на НАП Монтана. От 11.12.2017г. до 01.12.2018г. сочи, че е била на работа в „Т*** Г*** “ ЕООД, на длъжност „касиер“, като е упражнявала трудова дейност, което е видно от таблица за отчитане явяването и неявяването на работа водена в търговското дружество. Твърди, че е неоснователно поради наличие на декларация от управителя на дружеството да се игнорира нейната работа, свързана с издаване и получаване на фактури, подаване на данъчни декларации, обявяване на отчетите на дружеството по съответния ред.

Сочи, че основателно за времето от 01.12.2018г. до 18.04.2019г. е получила дължимото обезщетение за бременност и раждане, поради което не дължи неговото възстановяване, поради липса на основанието по чл.114, ал.2, т.2 от КСО.

Соченото предписание към търговското дружество за заличаване на данните за осигуряване по реда на чл.5, ал.4 от КСО на работниците в „Т*** Г*** “ ЕООД не и е връчено и не е влязло в сила, тъй като засяга правата й.

В съдебно заседание оспорващата Г.И.З. не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат З.М. ***, която поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като ангажира писмени доказателства за доказване на твърденията си, че З. реално е упражнявала трудова дейност. Моли да се отмени оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Монтана и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.12.2018г. до 18.04.2019г. в размер на 2327,00лева /две хиляди триста двадесет и седем/ - главница.

Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт К., която по съществото на делото оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт, тъй като от събраните от административния орган доказателства и представените в съдебно заседание, не се установява реално осъществяване на трудова дейност. Наличието на възникнало трудово правоотношение не е свързано с осигурително такова, което е водещо при определяне правата на лицето по КСО. Претендира сторените по делото разноски внесен депозит за изготвяне на експертиза и юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Монтана, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 30.10.2020г., видно от л.8 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 12.11.2020 г., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№Ц2103-11-7, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1 от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От административната преписка се установява, че в ТП на НОИ - Монтана с придружително писмо с входящ номер вх.№ Р14-11-999-01-**********/13.08.2018г. приложено на л.15 от делото от осигурителя „Т***

Г*** “ ЕООД ЕИК * е представено приложение по образец № 10 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), относно данните от заявление - декларация, приложение 2 за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО за Г.И.З., ЕГН * като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на представените документи е начислено и изплатено от НОИ парично обезщетение за бременност и раждане както следва: с дата на ведомост от 21.12.2018г. за 9 работни дни са изплатени 255.00 лв.; с дата на ведомост от 04.02.2019г. за 22 работни дни са изплатени 560.00лв.; с дата на ведомост от 01.03.2019г. за 20 работни дни са изплатени 560.00лв.; с дата на ведомост от 01.04.2020г. за 20 работни дни са изплатени 560.00лв. и с дата на ведомост от 24.04.2019г. за 14 работни дни са изплатени 392.00лв.

При извършена проверка в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че с учредителен акт от 30.03.2017 г. К*** А*** К*** е учредил търговското дружество „Те Г*** “ ЕООД ЕИК * с едноличен собственик на капитала К*** А*** К*** , видно от чл.1, ал.2 от учредителния акт приложен на л.16-17 от делото, като в чл.9, ал.2 от него е посочено, че дружеството се управлява и представлява от управител, определен от едноличния собственик. Като вписано обстоятелство е посочено, че управител на дружеството е К*** А*** К*** .

На основание Заповед № ЗР-5-11-

00543323/26.03.2019 на ръководителя на ТП на НОИ – Монтана издадена на осн. чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, видно от л.51 от делото е възложено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Те Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * от гл.инспектор в ТП на НОИ – Монтана - Е*** К*** Д*** , връчена на пълномощника на „Т*** Г*** “ ЕООД – А*** А*** .

Извършената проверка на „Т*** Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * с завършила с Констативен протокол №КП-5-11-00591928/10.07.2019г.

В хода на административното производство контролните органи на НОИ при проверката са установили контакт с едноличния собственик и управител на дружеството - К*** А*** К*** , като същият в нарочна декларация от 02.07.2019г. приложена на л.20 от делото декларира, че не е сключвал трудови договори, не знае за търговската дейност на дружество, нито какви обекти е имало търговското дружество.

За изясняване извършваната търговска дейност и възможността за наемане на работници/служители и основателността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за зачитането на осигурителен стаж от контролните органи на ТП на НОИ - Монтана е подаден сигнал до Националната агенция за приходите - офис Монтана. В отговор от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана приложен на л.24-25 от делото е посочено, че подадените данни с декларация образец № 1 и №6 (които следва да се подават при извършване на трудова дейност от работници/служители) от „Те Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * са „без наличието на правно основание за това“. С предприетите действия по отношение финансовото състояние на фирмата и отчетените приходи и разходи за трудови правоотношения за 2017 - 2019 г. е направен извода за „невъзможността на предприятието да се финансира на база декларираните собствени приходи".

Установено е, че „загубите не са покрити от едноличния собственик на капитала, като същият не е правил парични вноски в търговското дружество за покриване на загубата поради лошото му финансово състояние, както и, че приходите по данни от ЕКАФП са далеч по ниски от осигурителните доходи по трудова дейност – декларация образец 1.

От А*** А*** - лице упълномощено от К***

К*** съгласно нотариално пълномощно от 27.03.2019 г., са поискани допълнителни документи относно търговската дейност на „Т*** Г*** “ ЕООД - сключени търговски договори, банкови извлечения, издавани фактури, които не са представени към датата на КП.

Съгласно справка от информационната система на НОИ е видно, че от месец май 2017г. до февруари 2019г. има подадени данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО за служители и работници без да са внасяни осигурителни вноски за наетите лица. Съгласно справка за общ брой обезщетения и изплатени суми до март 2019г. от НОИ общо са изплатени 23592,34лв. По подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, задължението на осигурителни вноски е в размер на 39846,00лв.

На основание извършената проверка от контролните органи на НОИ е издадено задължително предписание ЗД-1-11-00738860/24.03.2020г. приложено на л.43-44 от делото за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения. Същото е връчено на „Те Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * по реда на чл.110, ал.4, изр. второ от КСО чрез поставяне на съобщение, тъй като не е установено лице на адреса в търговския регистър, видно от л.39-42 от делото. След изтичане на срока са предприети действия по служебно заличаване на подадените данни, видно от л.45 от делото.

Жалбоподателката е представила трудов договор № 015/11.12.2017г., сключен в с.К*** с „Т*** Г*** “ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление с.К*** , ул.“С*** И***Б***“№26, представлявано от К*** А*** К*** и допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2018г. приложени на л.6,7 от делото. В трудовия договор е отразено, че е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ за неопределено време. Посочено е, че Г.И.З. ще работи на длъжност „касиер, счетоводство“ и месторабота със задължения утвърдени от работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение от 460.00 лева, изменено с допълнителното споразумение на 510.00лева от 01.01.2018г. В трудовия договор не е посочено кога работникът следва да постъпи на работа и точната му месторабота на длъжност „касиер, счетоводство“. По делото няма спор, че този трудов договор е регистриран в НАП.

Въз основа на установеното на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО е издадено Разпореждане № РВ-3-11-00811133 от 15.09.2020г. от началник на отдел КПК в ТП на НОИ – Монтана с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.12.2018г. до 18.04.2019г. в размер на 2327,00лева /две хиляди триста двадесет и седем/ - главница от Г.И.З..

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО с жалба № Ц1012-11-45 от 02.10.2020г. по която е постановено оспореното в настоящото съдебно производство Решение №Ц 2153-11-32 от 26.10.2020год. издадено от Директора на ТП на НОИ – Монтана, съгласно Заповед №1016-40-645 от 30.05.2016г. Излагат се извода, че лицата за който има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудово дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. За периодите, за които е изплатено парично обезщетение при бременност и раждане Г.И.З. няма качеството на осигурено лице по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, което определя правото й на осигурителни права регламентирани в разпоредбата на чл. 11, ал.1 от КСО.