Решение № 239 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.а при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600207 по описа за 2023 година

С Присъда №10/19.10.2022год., постановена по н.о.х.дело №188/2022год. по описа на ОС Монтана, съдът е признал подсъдимия Г. К. К. за виновен по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 16.11.2013год. около 17,30часа на път 111-114, км 3+6, в посока с.Сталийска махала към гр.Лом, при управление на МПС - л.а. „Опел Инсигния“ с ДК №********, нарушил правило за движение по пътищата, установено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП /управлявал МПС със скорост от 105,75км/ч, при разрешена такава от 90км/ч/ и по непредпазливост причинил на Т. А. Т. от гр.Лом, обл.Монтана, с ЕГН:********** средна телесна повреда /травматичен шок и счупване на лява срамна кост/, като го е признал за невиновен и оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3 б.“б“, пр.1 във вр. ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК относно „пияно съС.ие“ и причинена смърт на лицето Т. А. Т.. С присъдата, съдът е прекратил наказателното производство по делото на осн. чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК поради изтекла давност.

Против така постановената присъда, е постъпила жалба от повереника на частните обвинители П. Л. Т. и А. Т. А. – адв.Е. Е. от САК. По изложените в същата и в допълнението към нея съображения, се иска въззивната съдебна инстанция да постанови присъда, с която да отмени присъдата на първата инстанция и да признае подсъдимия Г. К. за виновен по повдигнатото обвинение с обвинителния акт. Навеждат се доводи, че обжалваната присъда е неправилна незаконосъобразна, необоснована, тъй като е 1 постановена в противоречие с целия доказателствен материал по делото, при нарушение на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалният закон. В депозираното допълнение на въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е направил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност касателно наличието на пияното съС.ие и причинно следствената връзка между реализираното от подсъдимия ПТП и смъртта на пострадалия Т.. Доказателствени искания не са направени в посочената жалба.

Възражения по така постъпилата жалба не са били направени от СГП и от подсъдимия К..

Против присъдата е постъпил и протест от ОП - Монтана, с който се иска също отмяна на постановената присъда, с постановяване на друга такава от въззивната инстанция, с която подс.К. да бъде признат за виновен по повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл. 343, ал.3, пр.1 във вр. чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК. Излагат се доводи в неправилност на присъдата, тъй като е налице причинно следствена връзка между реализираното от подсъдимия ПТП и смъртта на пострадалия Т.. Според прокуратурата, въз събраните по делото доказателства, като правилен и законосъобразен извод се налага и наличието на пияно съС.ие на подсъдимия при реализирането на ПТП. Доказателствени искания не са направени в протеста.

Възражения по така постъпилият протест не са били направени от подсъдимия К. и от частните обвинители.

Представителят на Апелативна прокуратура – София поддържа протеста на ОП Монтана по изложените съображения в същия и изразява становище, че жалбата на частните обвинители изразява е основателна. Изтъкват се доводи, че първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка, при която е осъществено ПТП от подсъдимия, е направил неправилен извод относно причинната връзка между нарушенията по ЗДвП и ППЗДвП и настъпилия вредоносен резултат – настъпилата смърт, както и игнорирането на наличието на квалифициращия признак „пияно съС.ие“. В предвид на всичко това, се иска да бъде отменена присъдата и да се постанови друга с прилагане на закона за по – тежко наказуемото деяние, така както е било повдигнато обвинение с внесения за разглеждане в ОС-Монтана обвинителен акт.

В съдебно заседание, повереникът на частните обвинители - адв. Е. поддържа жалбата, тъй като според него е недопустимо да бъде прехвърляна вината за настъпилия летален изход на съпругата на пострадалия, при наличие на безспорни доказателства, въз основа на които може да се изведе виновното поведение на подсъдимия. Според частните обвинители е налице продължителна във времето причинна връзка между травмите от ПТП и настъпилата смърт, а твърдените усложнения от диабета са от преживения травматичен шок в резултат на станалото пътно-транспортно произшествие. С тези аргументи повереникът поддържа искането за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото обвинение.

2

Защитата на подс.К. – адв. Ч. счита, че присъдата на ОС - Монтана следва да бъде потвърдена, тъй като същата е правилна, законосъобразна, мотивирана и отговаряща на събраните по делото доказателства. Видно от последните, споредзащитата, не е налице причинно – следствена връзка между травмите от ПТП и настъпилата смърт на пострадалия.

Подсъдимият К. се солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че очаква наказание, което да съответства на извършеното от него.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Настоящото производство пред АС - София е второ по ред, след като с Решение №230/25.07.2022год., постановено по ВНОХД №312/2022год. по описа на АС - София, е била отменена Присъда от 21.10.2021год. по НОХД №108/2020год. по описа на ОС Монтана и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав, поради наличие на отменителните основания на чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК. При това положение, пред настоящия състав на АС-София, е налице хипотезата на чл.335, ал.3 от НПК и делото следва да бъде разгледано по същество, въпреки констатирано съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд и при повторното разглеждане на делото от окръжния съд: лишаването на подсъдимия от правото му на лична защита по смисъла на чл.291, ал.2 от НПК.

Окръжен съд – Монтана е установил фактическа обстановка, въз основа на която е изложил правните си изводи, които според настоящия въззивен състав са правилни и законосъобразни, подкрепени от събраните по делото доказателства.

От фактическа страна е установено, че на 16.11.2013год., около 17,30 часа, подсъдимият К. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег.№******** на път 111114, км 3+6, в посока от с.Сталийска махала към гр.Лом. В неговата посока на движение, пред него, се е движел пострадалия Т. Т. с пътно превозно средство с животинска тяга – каруца, натоварена с бали слама, без наличие на светещо тяло в задната й лява част.

Подсъдимият управлявал автомобила със скорост 105,75км/ч, на къси светлини, при максимално разрешена скорост в този пътен участък от 90 км/ч. При тези обстоятелства последвал удар между управляваното от подсъдимия МПС и каруцата, без подсъдимият да успее да възприеме последната, с последвало падане на пострадалия от каруцата. В първата фаза на удара, лекият автомобил с предната дясна ъглова част проникнал в задната лява ъглова част на каруцата, като контактувал със задно ляво ходово колело и рамковата конструкция на каруцата. С нарастване на силата на удара, деформациите се предали и на другите части на двете превозни средства, при което е настъпило разпадане на конструкцията на каруцата и изместването й вдясно. Автомобилът е продължил движението си напред, като се е изнесъл вдясно, като най-вероятно е бутнал пода на каруцата на установеното при огледа място. На това място е спряло и спирането /оставянето на първата следа/, като след около 22 метра подсъдимият е предприел отново спиране с установяване автомобила на мястото, констатирано при огледа на местопроизшествие. Според 3 заключението по приетата комплексна СМАТЕ, в автотехническата й част, подсъдимият е имал ограничителни възможности за възприятие, поради обстоятелството, че се е движел в тъмната част на денонощието при включени къси светлини на МПС. Каруцата е попадала в осветената зона пред автомобила на разС.ие в дясно на МПС от около 65- 70 м., а отпред вляво на МПС до около 50-55 метра. Не без значение относно видимостта е и обстоятелството, че каруцата и натоварените бали слама са представлявали обект с по – малка контрастност. Вещите лица са категорични, че при управление на автомобила от подсъдимия със скорост равна или по – ниска от 71,11 км/ч. на къси светлини и при скорост до 99,62км/ч. на дълги светлини, същият е могъл да спре в зоната на видимост. Скоростта на автомобила непосредствено към момента на първоначалния контакт при удара в попътно движещата се каруца е била 105,75км/ч, след удара е била 86,65км/ч. При движение с максимално разрешената скорост, на къси светлини и при непрекъснато наблюдение на пътната обстановка, подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Именно подсъдимият се е обадил за случилото се на тел.112.

Пристигналият полицейски екип изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер 931“, с инв.№2243442, с отбелязан час 18,05, който отчел 0,53 промила алкохол в издишания въздух от водача. Бил издаден талон за медицинско изследване на подсъдимия, като е била иззета кръвна проба в 18,30 часа и при извършеното медицинското й изследване по метода Видмарк, е констатирано наличие на 0,48 промила летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол. Пристигнал на място и екип на спешна помощ. Пострадалият бил закаран в болнично заведение в гр.Лом, където му е оказана медицинска помощ и проведено лечение от 16.11.2013год. до 20.11.2013год. в интензивно отделение, с поставена диагноза: травматичен шок, счупване на две ребра вдясно, счупване на лява срамна кост, оформяща тазовия пръстен и разкъсно контузна рана на главата. Счупването на лявата срамна кост, оформящо тазовия пръстен води до трайно затруднение движението на долните крайници, а травматичният шок е свързан с разстройство на здравето, което е временно опасно за живота. Посочените две увреждания, всяко само за себе си, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. След като е било проведено лечение и е било налице стабилизиране на съС.ието му, пострадалият е бил преведен за лечение, включително и оперативно такова във връзка със счупената срамна кост, в отделение по ортопедия и травматология за периода от 21.11.2013год. до 04.12.2013год. В издадената епикриза от МБАЛ – Ортопедия и травматология е посочено счупване на пубисната кост и подкожен хематом в лумбалносакралната област и пубиса. В последствие, след изписването му от болничното заведение, пострадалият е насочен за лечение в домашни условия. От този момент до настъпването на смъртта му,пострадалият Т. е потърсил медицинска помощ във връзка със смяна на катетъра и получените декубационни рани. В тази връзка са представени съответните амбулаторни листа, издадени от ОПЛ на пострадалия. Пострадалият не преставал да се е оплаква от болки пред близките си и не ставал да се движи, като на 16.04.2014год. починал.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени 4 доказателства, съдържащи се в досъдебното производство и по НОХД №108/2020год. по описа на ОС - Монтана, приобщени от първоинстанционният съд чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и чл.282 от НПК: СМЕ на в.л. д-р П. Г. /л.111, т.1 от ДП/, САТЕ на в.л. инж. И. А. /л.117, т.1 ДП/, експертизата съдържаща се в Протокол №735/26.11.2015год. на в.л. Е. К. /л.130, т.1 ДП/, СМЕ на вещите лица д-р М. Г., д-р Р. Х. и д-р Б. П. /л.296, т.2 ДП/, СМЕ на труп на в.л. д-р И. Д. /л.146, т.1 от ДП/, СМЕ по писменни данни на в.л. д-р М.

Разпечатката съдържа 25 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b109df11-925d-4c33-9e42-76e25fe26c6e