Решение № 1236 от 18.10.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1796/2022
- Вид
- Решение № 1236
- Подписан
- 18.10.2022
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.430, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1236 гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20221000501796 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на В. А. Ч., чрез особения му представител адв.Д. Б. от САК насочена против Решение № 26143/28.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2236/2020 г. по описа на СГС в частта му, с която по предявени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Юробанк България“АД въззивникът е осъден за заплати на банката ищец, както следва: 1/ сумата от 60 051,37 евро, представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935/22.6.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 9 592, 68 евро /предявени като част от 17 295.92 евро/, представляваща възнаградителна лихва по чл.3 от същия договор за периода от 10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 3/ сумата от 6 690, 07 евро /предявени като част от 7 568.90 евро/, представляваща мораторна лихва по чл.3, ал.3 от Договора за периода от 10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 4/ сумата от 133, 50 евро /предявени като част от 314.80 лева/, представляваща имуществени застраховки за периода от 25.7.2017 г. до 16.2.2020 г., както и 5/ сумата от 585.18 лева, представляваща заплатени нотариални такси за периода от 31.5.2017 г. до 16.2.2020 г.
В останалата му отхвърлителна част по отношение на вземането за главница за разликата от уважения до пълния предявен размер, както и за заплащане на сумата от 155.42 евро /предявени като част от 296.73 евро/, представляваща дължими такси по чл.4 от Договора за периода от 4.7.2017 г. до 16.2.2020 г. първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото писмени доказателства/, довело до неправилно 1 установяване на релевантните за предмета на спора факти, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон.
Поддържа се, че въззивникът-кредитополучател не бил уведомен надлежно за извършените прехвърляния на вземания между първоначалния кредитор по договора за банков кредит и „Бългериън Ритейл сървисиз“АД, поради което и сключените между него и последното дружество допълнителни споразумения към първоначалния договор не можело да произведат правно действие.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата банка, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на съдебен акт в обжалваната му част.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поддържало се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са били обвързани от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935/22.06.2007 г., по който банката, в качеството й на кредитор, отпуснала на ответника, като кредитополучател, кредит в размер на 65 200 евро, при посочените в него условия – срок, права и задължения на страните. За обезпечение на вземането на кредитора кредитополучателят учредил в негова полза първа по ред договорна ипотека върху закупения имот.
След сключване на първоначалния договор условията по него бил предоговаряни между страните с няколко допълнителни споразумения в периода 28.01.2010 г. – 11.04.2014 г., съобразни посоченото в тях, вкл. и чрез преоформяне на главницата по кредита, чрез включване в същата на просрочените до момента на предоговарянето главница, лихви и такси по договора.
На 12.09.2007 г. с договор за прехвърляне на вземания банката-кредитор прехвърлила вземането си към ответника на „Бългериън ритейл съврисиз“АД, а с последващ такъв договор „Бългериън ритейл съврисиз“АД прехвърлил обратно на „Юробанк България“АД същото вземане.
Твърдяло се е, че ответникът е бил уведомен за цесиите.
Поради системно неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя да заплаща дължимите се месечни вноски, банката-кредитор обявила целия кредит за изцяло предсрочно изискуем, каквото било съглашението в чл.18, ал.1 от договора, като поради невъзможност за връчи съобщение за това на длъжника си поддържа, че упражнява това свое право с връчване на препис от исковата молба.
При настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, освен неиздължената главница в размер на 64 872,67 евро, се претендира ответникът да дължи и възнаградителна лихва в размер на 17 295,92 евро, от които частично се претендират 9 592,68 евро, мораторна лихва в размер на 7 568,90 евро, от които се претендират частично 6 690,07 евро, както и 296,73 евро суми за такси по договора, от които се претендират частично 155,42 евро, вкл. заплатени застрахователни премии в размер на 314,80 лв., от които се претендират частично 133,50 евро. Освен тези суми банката заплатила и нот.такси за връчване на уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 132 лв., а за 2 подновяване на ипотеката – такса в размер на 585,18 лв., за които се поддържа, че следва да й бъдат възстановени от ответника.
Поискано е съдът да постанови решение, с което да осъди същия са заплати на банката-ищец гореупоменатите суми на посочените основания.
В отговора по исковата молба особеният представител на ответника, назначен от първоинстанционния съд, е оспорил предявените искове по основание и размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за наличие на договорна връзка между страните по делото, но е оспорил останалите факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.
Твърдял е, че в нарушение на извършеното с последващи сключването на договора съглашения преоформяне на главницата по кредита, банката е поставила длъжника си в невъзможност да изпълнява поетото от него задължение за плащане на кредитните вноски.
Поддържал е още, че двата договора за цесия не са съобщени на ответника в нарушение на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, поради което и след сключването на първия от договорите за прехвърляне на вземания между новия кредитор /цесионер/ и първоначалния длъжник не е могло да възникне валидно правоотношение, респ. – приложените към исковата молба такива са недействителни.
В разменените допълнителна искова молба и отговор към нея страните не са навели нови твърдения или доводи.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:
От фактическа страна:
Ангажираният като писмено доказателство пред първоинстанционния съд Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935 от 22.6.2007 г. установява, че „Българска пощенска банка“ АД /чийто правоприемник е въззиваемата банка „Юробанк България“АД/, в качеството на кредитор е предоставила на кредитополучателя В. А. Ч. кредит в размер на 65 200 евро, предназначени за покупка на конкретно посочен недвижим имот – ателие.
Съобразно клаузите на договора, същият е срочен, с краен срок на погасяване 228 месеца/19 години/, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
Уговорено е и кредитополучателят да заплаща на банката възнаградителна лихва, в размер на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, който към момента на сключване на договора е 6%, вкл. и съответни такси /чл.4 от договора/. Страните са уредили и задължение на кредитополучателя да застрахова имуществото, прието като обезпечение по кредита /ал.1 – имотът, за чиято покупка е отпуснат/.
Уговорен е изрично и начина и сроковете на заплащане на дължимите се вноски от кредитополучателя – равни /анюитетни/ месечни вноски, вкл. лихва и главница, в размер на 479,93 евро.
В чл. чл. 24, ал.1 от договора страните са се съгласили и за това, че банката във всеки един момент от действието на договора има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън ритейл сървисиз” АД.
Съответно – в чл. 18, ал. 1 от договора е установено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства установяват 3 безсъмнено, че въззиваемата банка е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателя договорената сума, която е усвоена по нарочно открита сметка на кредитополучателя в Банката /банково бордеро № 840035/04.07.2007 г. и банково бордеро № 640476/06.07.2007 г./
Близо три месеца след сключването на договора - на 12.09.2007 г. с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит „Юробанк България” АД, в качеството й на цедент, е прехвърлила на „Бългерийн ритейл сървисиз” АД, в като цесионер, всички свои вземания срещу въззивника, произтичащи от него.
Новият носител на вземането е сключил няколко последващи споразумения с кредитополучателя /от 28.01.2010 г. , от 19.07.2010 г., от 28.07.2010 г., от 29.12.2011 г. и от 30.1.2013 г.,/, според съдържанието на които причината е установени временни затруднения при обслужването на кредита.
С тях страните по правоотношението са предоговаряли част от условията по отпуснатия кредит, като с първото от тях са констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателя са общо в размер на 62 539,07 евро, включващ и : 442,31 евро просрочена главница; 950,85 евро просрочена лихва; 15,34 евро просрочени такси и 60 808,29 евро редовна главница, съответно - 322,28 евро редовна лихва.
Със споразумението кредитополучателят се задължил да внесе еднократно сумата от 1 406,71 евро, с която банката погасила задължения по кредита по своя преценка, като сумата, представляваща разликата между погасената сума и общия сбор на сумите за просрочена лихва и просрочена главница да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по т.1.3.
При тези нови условия е уговорен 12-месечен период на облекчено погасяване, през който кредитът се погасява на равни месечни вноски, определени в погасителен план към споразумението.
За периода на облекчено погасяване дългът се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 7,5% процента, а след изтичането му дългът се погасява на равни месечни анюитетни вноски като размерът им се определя с погасителния план по т.V.
Договорено е, считано от датата, следваща изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък от дълга се олихвява с годишна лихва в размер на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в съответната валута намален с 0,18 пункта.
С последващото споразумение от 19.07.2010 г. страните се уговорили да прекратят периода на облекчено погасяване, а натрупаните, но неплатени лихви за редовна главница в рамките на периода на облекчено плащане да се преоформят в дължими, като върху дълга се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на действащия към момента период за облекчено погасяване.
С допълнително споразумение от 28.07.2010 г. страните по правоотношението са констатили, че към датата на сключването му задълженията на кредитополучателя са в размер на: 1/ 1 101,99 евро - просрочена лихва; 2/ 84,92 евро - просрочени такси и 3/ 61 911,42 евро - редовна главница. Кредитополучателят се съгласил всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната и непогасена главница и е уговорен 12месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана лихва в размер н а 4,75%, а дългът се погасява на равни месечни вноски по 250 евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, а върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,33 пункта.