Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2009 от 05.12.2016, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 915/2016
Вид
Решение № 2009
Подписан
05.12.2016
В сила
13.12.2017
Състав
АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1, т. 8 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 27, ал. 2 и ал.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 27, ал. 2 и ал.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 45, ал.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 38 · Закон за общинската собственост
  • чл. 38, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 38, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.5 · Закон за общинската собственост
  • чл. 40 · Закон за собствеността
  • чл.63, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл. 183 · Закон за устройство на територията
  • чл. 183, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 185, ал.3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2009

05.12.2016 година гр.Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и шести октомври, в публично заседание в следния състав:

Председател: А.А. при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията А. административно дело № 915 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 45, ал.3 от ЗМСМА, и е образувано е по повод жалбата на З.В.Б.-Ж. с ЕГН **********, А.Д.М. с ЕГН **********, Р.Д.В. с ЕГН **********, Т.М.Ч. с ЕГН **********, Р.М.В. с ЕГН **********, И.Д.Ч. с ЕГН **********, И.Т.Ч. с ЕГН **********, А.Н.А. с ЕГН **********, А.Д.А. с ЕГН **********, Й.Н.С.- М. с ЕГН **********, М.И.М. с ЕГН **********, П.Н.С. с ЕГН **********, К.Г.Л. с ЕГН **********, К.С.С. с ЕГН **********, С.Н.И. с

ЕГН **********, Р.Г.П. с ЕГН **********, Л.Т.П. с ЕГН **********, Г.П.Д. с ЕГН **********, Н.Т.Н. с ЕГН **********, А.Р.Р. с ЕГН **********, К.П.Б. с ЕГН **********,

Д.И.Т. с ЕГН **********,

Е.К.П. с ЕГН **********,

М.И. Неджеб с ЕГН **********,

И.Е.И. с ЕГН ***********,

Н.Р.К. с ЕГН **********,

Д.Г.Р. с ЕГН **********,

М.А.Х. с ЕГН **********,

Ц.И.Б. с ЕГН **********,

Й.С.С. с ЕГН **********, Д.Г.Г. с ЕГН **********, Ж.Т.И. с ЕГН **********, С.Д.Т. с ЕГН **********, В.Я. К. с ЕГН **********, Ц.М.К. с ЕГН **********, Т.Г.Г. с ЕГН **********, представлявани от пълномощниците адв.

Г. и адв. Р. ***, против решение на Общински съвет- Бургас, взето по т.45 от дневния ред на заседание, проведено на 23.07.2013 г., обективирано в Протокол №

26/23.07.2013 г., за учредяване право на строеж за допълнително застрояване в свободния обем под жилищен блок, изграден в поземлен имот- частна общинска собственост, с идентификатор 070779.612.137 по кадастралната карта на гр.

Бургас, чрез публичен търг с тайно наддаване при начална тръжна цена 121 550.00 лева без ДДС.

В жалбата са развити доводи за нищожност на обжалваното решение, поради липса на разпоредителна част. Наред с това се сочи, че в решението не са изложени фактическите и правните основания за издаването му, в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, а това от своя страна препятства възможността за проверка на неговата законосъобразност. Изложено е още, че „празното подблоково пространство“ е част от жилищния блок и се намира над избените помещения и под плочата на третия етаж, поради което представлява обща част и за нейното обособяване в самостоятелен обект е необходимо решение на етажните собственици, а по силата на чл. 185, ал.3 от ЗУТ за създаване на самостоятелен обект е необходимо и сключването на договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма. Формиран е извод, че в случая по същество се касае за преустройство на обща част, а не за учредяване право на строеж. Жалбоподателите считат, че учредяване право на строеж за обособяване на обща част в самостоятелен обект е нищожна сделка, като сочат, че сградата е построена съгласно предвижданията на плана и инвестиционните проекти, и е въведена в експлоатация. Наведени са също доводи неизпълнение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 183 от ЗУТ, за пристрояване и надстрояване на сграда- етажна собственост, като се сочи, че етажните собственици не са уведомени за започване на административната процедура, както и че са пренебрегнати техните имуществени интереси. По същество се иска обявяване нищожност на решението, алтернативно- отмяна на същото, като незаконосъобразно.

Ответникът представя административната преписка, като в съпроводителното писмо заявява становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Наред с това счита, че обжалваното решение е взето при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Производството е висящо за втори път пред Административен съд- Бургас, досежно искането за отмяна на обжалвания административен акт, след като с решение № 4965/26.04.2016 г. по адм.дело № 10702/2015 г. на Върховния административен съд е отменено постановеното по спора решение № 1216/06.07.2015 г. по адм.дело № 2260/2013 г. на АСБ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С отменителното решение са дадени задължителни указания, както следва: да се изложат мотиви относно съответствието на оспореното решение с материалния закон; произнасяне по възраженията на оспорващите, че подблоковото пространство, в свободния обем на което се учредява право на строеж за изграждане на офис, е обща част на сградата, както и по доводите за допуснати нарушения на изискванията по чл. 38, ал.2 от ЗОС, чл. 45, ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, чл.

183, ал.2 от ЗУТ, чл. 38, ал.1 и чл. 40 от ЗС.

По отношение на искането за обявяване нищожност на акта производството е приключило с влязло в сила решение № 2132/09.12.2014 г. по адм.д. № 2260/2013 г. на

Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение № 4446/22.04.2015 г. по адм. дело № 2336/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което жалбата в тази част е отхвърлена. Със същото решение на ВАС е прието, че жалбата е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.

В съдебното заседание пълномощникът на оспорващите поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли да бъде отменено решението на Общински съвет- Бургас, като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника Общински съвет- Бургас оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.

Претендира разноски.

Пълномощникът на заинтересованата страна община Бургас заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, а оспорването- неоснователно. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Бургаският административен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.

168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по повод депозирана в Общински съвет- Бургас докладна записка с вх. № 08-00-508 от 05.07.2013 г. от кмета на община Бургас, съдържаща проект на решение за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за учредяване право на строеж за изграждане представителен офис на нестопанска организация в свободния обем под жилищния блок, изграден в ПИ с идент.

№ ***- частна общинска собственост. В мотивите на проекта вносителят е посочил, че свободното пространство под изградения жилищен блок е с площ от 172 кв.метра и позволява изграждане на обект за административно обслужване- офис на две нива. Предложението е обосновано с нуждата от представителни офиси и липсата както на средства в бюджета на общината, така и на помещения и/или терени в централната градска част, подходящи за изграждане на офиси.

Докладната записка и проектът за решение са разгледани и подкрепени от постоянните комисии на общинския съвет, видно от приложените по делото писмени доказателства- протокол № 25/12.07.2013 г. от заседание на Комисията по правни въпроси, протокол № 22/12.07.2013 г. на Комисията по бюджет и финанси, протокол № 20/11.07.2013 г. на Комисията по устройство на територията. Предложението е обсъдено в проведено на 23.07.2013 г. заседание на общинския съвет и е прието с оспореното решение, със следното съдържание: „да се учреди право на строеж за допълнително застрояване за изграждане на офис в свободния обем под изграден жилищен блок с идентификатор по КК 070779.612.137.1, с площ 172 кв.м. и разгъната застроена площ 344 кв.м., в поземлен имот- частна общинска собственост с идентификатор по КК на гр. Бургас № 070779.612.137, представляващ част от УПИ-І в кв. 147 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, целият с площ 1277 кв.м., чрез публичен търг с тайно наддаване при начална тръжна цена 121 550.00 лева без ДДС“.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Здравка Андреева, е видно, че сградата, в която жалбоподателите притежават самостоятелни обекти, е построена върху отчуждени имоти, като процедурата е открита със Заповед №706/18.12.1978 г. на председателя на ГНС- Бургас. Строителството на същата е реализирано като групово кооперативно строителство. Вещото лице сочи, че подблоковото пространство, в т.ч. проходите, не е включено в ценообразуването и не е заплатено от собствениците при закупуването на самостоятелните обекти в сградата (макар тези проходи да участват в обема на сградата), а собствениците са заплатили само стойността на жилищата, избите и припадащите се общи части от сградата.

Извършената от в.л. В.Д.СТЕ дава заключение, че процесният проход не представлява самостоятелен обект. В заключението е отбелязано, че сградата е разположена в УПИ І, отреден за комплексно жилищно строителство, магазини, представителен хотел и подземни гаражи. В с.з. вещото лице разяснява, че проходът представлява пешеходно пространство, оградено от изток и от запад с фасадни стени, като отдолу е таванската плоча на сутерена, а отгоре- междуетажна плоча между ІІ и ІІІ етаж, явяващ се таван на този проход.

При тези данни съдът намира оспорването за неоснователно.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, в т.ч. придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество- чл. 21, ал.

1, т. 8 от ЗМСМА. В случая предмет на съдебната проверка за законосъобразност е взето от Общински съвет- Бургас решение за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за учредяване право на строеж върху част от недвижим имот, съставляващ УПИ І в кв. 147 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас. За имота е съставен Акт за частна общинска собственост № 7452/05.06.2013 г., който според чл.5 от ЗОС представлява официален свидетелстващ документ и на основание чл. 179, ал.1 от ГПК обвързва съда да приеме за установени отразените в него факти.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите, че поземленият имот представлява обща част на етажната собственост. Съгласно чл. 38, ал.1 от Закона за собствеността ЗС) при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Етажна собственост, обаче, може да се учреди и без наличието на някои от примерно изброените в нормата общи части. Земята, върху която сградата е построена, не представлява обективно необходима обща част- арг. от разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗС, която изрично допуска възможността собствеността върху вече съществуваща постройка да се прехвърли отделно от нея. По делото не е спорно, че при закупуване на самостоятелните обекти жалбоподателите са придобили само съответните идеални части от вещното право на строеж, но не и правото на собственост върху поземления имот. Няма и данни собствеността върху земята да е придобита от тях по-късно по някой от законоустановените способи. Обстоятелството, че те са собственици на построената в чужд имот сграда, им дава право да се ползват от земята, макар и да не притежават собствеността върху нея- чл. 64, ал. 1 от ЗС, но само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Това условие в случая не е налице, доколкото се касае за проход в подблоковото пространство, който се използва не за достъп до самостоятелните обекти в сградата, а за преминаване към незастроената част от поземления имот (понастоящем паркинг), намираща се южно от сградата.