Решение № 3752 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3752 гр. С., 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20211110216062 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

И. И. К. ЕГН ********** от град С., ж.к.”К.П.” ... обжалва наказателно постановление (НП) № 21-4332-021240/19.10.2021г., издадено от Д.Д.Д.Началник сектор към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което са наложени: глоба от 1 800 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца - за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят представител поддържа жалбата. чрез процесуалния си

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по 1 чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.

На 09.05.2021г. в 09:41 часа в град С., на ул.”Д.С.П.”, с посока на движение от улица”К.”към улица”О.П.”, неустановен водач управлявал собствения на И. И. К. лек автомобил”М. ...”с рег.№ ... и до гробищен парк”Б.”, се движел със скорост 123 км.ч./при приспаднат толеранс от 3% в полза на водача от 127 км.ч./, при ограничение, въведено с пътен знак В-26 – 50 км.ч.в населено място, като нарушението било установено с техническо средство-CORDON M2. За констатираното нарушение, което било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на други санкционни актове на 08.09.2021г.бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

От показанията на свидетеля М.Г.А. се установява, че жалбоподателят К. е дългогодишен клиент на автосервиз”С.”ООД, в който се извършват и продажби на автомобили, както и, че за периода от месец април до месец юни 2021г., процесният автомобил - ”М. ...”с рег.№ ... бил оставен от собственика му – К., с цел предлагане за продажба.В този автосервиз оставените за продажба автомобили, включително процесния били давани на клиенти за тест драйв – да ги карат сами, без надзорно лице, поради мерките, свързани с Ковид.Видно от писмо с вх.№ 107497/30.05.2022г.от управителя на „С.”ООД, данните, съдържащи се в показанията на свидетеля Анастасов относно факта, че процесния автомобил бил оставен за продажба към 09.05.2021г.и даван на трети лица за тест драйв, се потвърждават.От показанията на свидетелите П. и Ч./актосъставител и свидетел по съставяне на акта/, се установява, че жалбоподателят е заявил, че не знае кой точно е управлявал автомобила, което съответства на заявеното от него в подадената декларация по чл.188 от ЗДвП, в която относно водача е записал:” не мога да посоча, тъй като автомобилът е пробван от 7-8 лица на тест драйв”.

В АУАН като нарушени са посочени следните разпоредби:чл.21, ал.2, чл.165, ал.4 от ЗДвП, чл.182, т.5 от ЗДвП, а в НП – чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели.

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от 2 лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от административнонаказателната преписка, нарушението е извършено и установено на 09.05.2021г., а АУАН е съставен на 08.09.2021г., т.е. извън законоустановения тримесечен срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Снимковият материал, въз основа, на който е установено нарушението, постъпва в „система за управление на административнонаказателна дейност”, след приключване на работа с техническото средство за съответния ден, което води до извода, че още към датата на нарушението на 09.05.2021г., контролните органи са разполагали с информацията кой е собственик на процесния автомобил и са могли да предприемат стъпки към съставяне на АУАН, респ. да му предоставят възможността да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП за отразяване на действителния водач, ако не е собственикът, но в случая не е станало така и АУАН е съставен на 08.09.2021г.Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН, административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение, в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.Според Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981г.по Тълкувателно дело № 48/1981г.на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението.Бездействието на АНО повече от три месеца от откриването на нарушението, изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта – Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021г.по Тълкувателно дело № 3/2019г., ОСС на I и II колегия.

На следващо място, съгласно чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, необходимо е правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в НП.В конкретния случай в акта, съставен на жалбоподателя, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2, чл.165, ал.4 от ЗДвП, чл.182, т.5 от ЗДвП,, докато в НП фигурира разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП .

Посочването на различни разпоредби като нарушени в АУАН и НП, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение.Несъответствието между цифровата квалификация на

3 нарушението в акта и НП накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае точно какво нарушение и на разпоредбите на кой закон е извършил.Нарушаването правото на защита води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което в конкретния случай не е сторено – не става ясно конкретно кое лице е управлявало процесния автомобил, което е следвало да се установи и посочи от АНО, тъй като в представената от К. декларация, той е заявил, че този автомобил е бил оставен за продажба и шофиран от лице, извършващо тест-драйв.Към момента на установяване на нарушението, проверяващите е следвало да направят справка в автосервиза и да конкретизират кой е бил водача на МПС.Никъде в АУАН и в НП при описание на нарушението, не е отразен безспорно установения факт, че автомобила е бил шофиран по време на тестдрайв.

Въпреки, че носи цялата доказателствена тежест в административнонаказателното производство, АНО не е ангажирал нито едно доказателство, с което да се внесе яснота и да се компенсират непълнотите в НП.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.В конкретния случай извършването на посоченото в НП нарушение и то виновно от жалбоподателя не се установи по безспорен начин.

По изложените съображения, незаконосъобразно и следва да се отмени обжалваното

НП се явява

С оглед изхода н аделото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 600 лева.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

О Т М Е Н Я наказателно постановление (НП)

№ 21-4332021240/19.10.2021г. издадено от

Д.Д.Д.- Началник сектор към СДВР,

ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на И. И. К. ЕГН ********** от град С., ж.к.”К.П.” ... са наложени: глоба от 1 800 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца - за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. И. К. ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600/шестотин/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5