Решение № 109 от 22.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. П., 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1344/13.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220102836 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на И. А. Б. с ЕГН **********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, против И. Б. Б. с ЕГН ***********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, по чл.108 вр. чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1, предл.1 ЗС за предаване на ползването /фактическата власт/ върху 4/9 ид. части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община П., одобрени със Заповед № РД-18- 149/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „К.“, целия с площ от 12999 кв.м., с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива, категория пета, при съседи: ***, ***,

*** и ***.

Осъдил е И. Б. Б. с ЕГН ***********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, да заплати на И. А. Б. с ЕГН **********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, на основание чл.56, ал.1, предл.2 ЗС, сумата от 519.99 лв. - получени от ответника добиви от обременените с правото на ползване на ищцата 4/9 ид. части от имота под формата на наем за стопанските 2018 г., 2019 г. и 2020 г., ведно със законната лихва за забава от 11.08.2021 г. до плащането, като е отхвърлил иска за разликата над 519.99 лв. до предявения размер от 600 лв.

1

Осъдил е И. Б. Б. с ЕГН *********** да заплати на И. А. Б. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 250 лв.

Осъдил е И. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на И. Б. Б. с ЕГН *********** съдебни разноски в размер на 300 лв.

Против така постановеното решение в осъдителната му част в законния срок е постъпила въззивна жалба от И. Б. Б. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени доводи за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неоснователно районният съд е приел, че ответникът дължи паричните суми, тъй като по делото било безспорно установено, че ищцата е живяла при наследодателя на жалбоподателя – неговия баща Б. Б., който до смъртта си получавал годишната рента и ищцата е знаела това и не е имала никакви претенции. От нейните обяснения по реда на чл.176 от ГПК било установено, че тя е знаела за сключения от Б. и И. договор за наем на земите, както и че до смъртта на Б. той вземал рентата, защото ищцата не можела да ходи. След неговата смърт И. продължила да живее в къщата си до 2020 г., когато се разболяла и отишла да живее при дъщеря си. Прехвърлянето на 4/9 ид.ч. от процесната нива от ищцата в собственост на ответника било сторено в изпълнение на договорката между наследниците на Г. Б. К. – дядо на ответника и съпруг на ищцата, който починал преди 11 години и желаел нивата в м.“К.“ да остане за Б.. Именно поради това през 2016 г. договорът за наем бил подписан от Б. и той получавал рентата, а след неговата смърт рентата продължил да получава жалбоподателят като негов син. Искането е решението на районния съд да бъде отменено в осъдителната му част, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Б. чрез нейния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на съда и се претендират разноски за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответника И. Б. ищцата И. Б. е твърдяла, че притежава ограничено вещно право на ползване върху 4/9 ид. части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община П., одобрени със Заповед № РД-18149/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „К.“, целия с 2 площ от 12999 кв.м., с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива, категория пета, при съседи: ***, ***, *** и ***. Твърдяла е, че собственик на процесните 4/9 ид. части от имота е ответникът И. Б. Б. с ЕГН *********** от с.Г., който ги ползва като ги отдава под наем на земеделски производител и получава наема за себе си. За стопанските 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ответникът бил получил по 200 лв. годишно или общо 600 лв., но не й е предал сумите като носител на ограниченото вещно право на ползване. Иска от съда да осъди ответника да й предаде ползването на частта от имота и да й заплати добивите от нея в размер на 600 лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 11.08.2021 г. до плащането.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не е оспорил правото на ползване на ищцата, както и че в периода 2018 г. – 2020 г. е получил наем за имота. Твърдял е, че от началото на 2021 г. не го получавал, тъй като на 17.01.2021 г. е продал процесните 4/9 ид. части от имота на трето лице, което го обработва и получава добивите от него. Моли исковете са се отхвърлят и претендира разноски.

Безспорно е между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по силата на н.а. № 18, т.ІІ, рег.№ 2373/15.12.2020 г. И. А. Б. е продала на И. Б. Б. 4/9 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община П., одобрени със Заповед № РД-18- 149/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „К.“, целия с площ от 12999 кв.м., с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива, категория пета, при съседи: ***, ***,

*** и ***, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания имот. Видно от представения нот. акт №1 от 07.01.2021г., том I, рег. № 90, нот.д. №1/2021 г. по регистъра на Т.Д. нотариус с рег. № 422 в НК, И. Б. още преди подаването на исковата молба е продал на трето лице обременената с право на ползване идеална част от имота и му я е предал.

Ответникът не оспорва, че за периода от 2018 г. до 2020 г. вкл. е отдавал имота под наем и е получавал наема, вкл. и за частта, която е обременена с ограниченото вещно право на ищцата. Горното се установява и от представените по делото договори за наем, за които той признава, че е сключил като наемодател. Видно от същите, годишният наем за целия имот е в размер на 390 лв. (13 дка х 30 лв./дка), т.е. припадащата се част на ищцата е в размер на 173.33 лв. годишно или 519.99 лв. за целия тригодишен период.

Съгласно чл.56, ал.1, от ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават 3 добиви от нея без тя да се променя съществено. Тъй като до момента на отчуждаването на имота от жалбоподателя И. Б. той е бил гол собственик, а правото на ползване е принадлежало и продължава да принадлежи на ищцата И. Б. по силата на н.а. № 18, т.ІІ, рег.№ 2373/15.12.2020 г., н аемът не е получен от жалбоподателя без основание, тъй като същият има качеството на наемодател по сключените от него договори и се явява кредитор на вземането, но той е бил длъжен да й го предаде/заплати на основание чл.56, ал.1, пр.2 от ЗС, което не е сторено както към момента на предявяването на иска, така и към настоящия момент. В този случай е правно ирелевантно какви договорки са имали страните във връзка с поделяне на наследството, останало от дядото на жалбоподателя – Г. Б. К., нито дали ищцата е знаела за сключването на договорите за наем. Правнорелевантните факти, които са безспорно доказани по делото и дори не са спорни между страните са, че жалбоподателят е получавал наемите до момента на отчуждаване на имота на трето лице и не е предавал парите на баба си, която е носител на ограниченото право на ползване. Това е достатъчно, за да бъде уважен предявения иск.

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на И. Б. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като искът е с цена под 5000 лв.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1344/13.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220102836 по описа на Пазарджишкия районен съд, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА И. Б. Б. с ЕГН ***********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, да заплати на И. А. Б. с ЕГН **********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5