Решение № 534 от 19.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пловдив, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300500293 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 543 от 27.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2340/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, IV състав, е осъден М. В. В. да заплати на А. Д. Г. обезщетение в размер на 2000 лева за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на зъболекарски и зъботехнически услуги за лечение и възстановяване на уврежданията в устната кухина, както и обезщетение в размер на 6000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпените болки, страдания, значителни неудобства и морални щети, в резултат на това, че на *** г. в гр.

А. М. В. му причинил контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана по горната устна, множество охлузвания по лице двустранно челно, скулно, около устата, по брадичката, избиване на мост по горната челюст върху четири централни резци, кръвонасядане по шията, дъговидно охлузване и кръвонасядане по лявата гривнена става, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на 2340 лева.

Решението се обжалва с въззивна жалба от М. В. В. като неправилно, както следва: по отношение на обезщетението за имуществените вреди – изцяло, а по отношение на това за неимуществените вреди – за горницата над 1

3000 лева до пълния присъден размер от 6000 лева.

Жалбоподателят сочи, че районният съд не извършил пълноценен и обективен анализ на доказателствата, включително не посочил кои правнозначими факти установява всяко едно доказателство, което съставлявало нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Относно иска с предмет имуществени вреди счита, че същият е недоказан, понеже пред първата инстанция не се представили доказателства за необходимостта от разходите за лечение на пострадалия, както и за действителното им извършване.

Въпреки, че в съдебномедицинското удостоверение и в СМЕ № 419/2019 г. било посочено, че констатираното телесно увреждане е „***“, според представените частни документи за извършено стоматологично лечение на А.

Г. били поставени металокерамични мостове на дванадесет зъба. Уважаването на претенцията можело да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. По отношение на иска с предмет обезщетение за претърпени неимуществени щети – справедливият размер се явявал 3000 лева. Присъденият размер не отговарял на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и бил завишен. Необосновано първоинстанционният съд отхвърлил въведеното възражение за принос на пострадалия при настъпването на вредата. Това било така, защото той провокирал вредоносното поведение. Счита, че А. Г. е допринесъл за собственото си увреждане в обем на 70 %, поради което моли обезщетението за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди да бъде редуцирано.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а този за неимуществените вреди – да отхвърли частично за разликата над 3000 лева до присъдените 6000 лева. Претендира разноски.

Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. Д. Г.. Въззиваемата оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа писмения си отговор.

Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че проверяваното решение е валидно и допустимо в обжалваната 2 част. Следва да се премине към проверка на неговата правилност.

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД от А. Г. против М. В. за заплащане на сума от 6000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, и сума от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване на увреждания в устната кухина, вследствие на извършено на ***от ответника спрямо ищеца физическо посегателство, ведно със законната лихва от датата на увреждането – **., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба и уточнението й от 20.03.2023 г. (л. 76 от първоинстанционното дело) са изложени твърдения, че на *** в гр. А. ответникът М. В. с цел да отнеме от ищеца А. Г. метален синджир с високо съдържание на злато употребил спрямо него сила – нанесъл му множество юмручни удари в областта на главата, шията и гръдния кош, в това число и го ухапал по ръката, в резултат на което му причинил контузия на главата, избил му мост на горната челюст върху четири централни резци, разкъсно-контузна рана на горната устна, мозъчно сътресение, множество охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето на шията, охлузвания и кръвонасядания по лявата гривнена става. За извършеното ответникът В. бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 296/2020 г. по описа на АРС, изменена с решение по ВНОХД № 1234/2021 г. по описа на ПдОС досежно правната квалификация на извършеното – от довършен грабеж деянието е преквалифицирано в опит към извършване на престъплението, но констатацията на наказателния съд за употребена сила спрямо ищеца е запазена. Последният провел лечение на уврежданията в устната си кухина, за което заплатил 2000 лева. Отделно от това, понесъл болки и страдания, физически и психически дискомфорт, отсъствал от работа по болест за 14 дни, а се влошил и социалният му живот – срамувал се от видимите увреждания по главата и лицето си, децата му се плашели от вида му и го отбягвали. Така описаните болки и страдания в резултат на непозволеното увреждане, причинено му от ответника В., оценява в паричен размер на 6000 лева. Иска от съда да му присъди общо 8000 лева – обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, последвали от описаното вредоносно поведение на г-н В..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който взема становище за допустимост на претенциите, но ги оспорва по основание и размер. Оспорва участието си в употребата на сила спрямо ищеца. Твърди, че отсъства негово вредоносно поведение. Оспорва причинната връзка на последното с увредите. Претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди счита за прекомерен. Размерът на исканото обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение – намира за недоказан. Прави възражение, че пострадалият сам е допринесъл за увреждането си, понеже нападнал ответника, който с действията си единствено се отбранявал.

3

Възразява и срещу основателността на искането за присъждане на лихви, тъй като вземането за тях било погасено по давност.

Първоинстанционният съд е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд, като е уважил исковете изцяло – намерил ги е за доказани по основание и размер, респ. не е намерил за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца-пострадал Г.. Що се отнася до лихвите, за основателно е прието възражението за настъпила погасителна давност.

Въззивникът М. В. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 296/2020 г. по описа на АРС, изменена с решение по ВНОХД № 1234/2021 г. по описа на ПдОС досежно правната квалификация на извършеното – от довършен грабеж деянието е преквалифицирано в опит към извършване на престъплението, за това, че на *** в гр. А. е отнел чужда движима вещ – 1 брой метален синджир и част от метална закопчалка, с общо тегло 38,8 грама, изработен от злато, мед, цинк, никел на стойност 2 638,40 лева от владението на А. Д. Г. с намерение противозаконно да я присвои като е употребил за това сила, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъплението, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, съдът е обвързан да приеме за установено, че на **** М. В. виновно е употребил сила спрямо А.

Д. Г. с цел противозаконно да присвои движима вещ на последния.

От лист за преглед на пациент № ***, изд. от д-р Н. М., се установява, че при преглед на 16.11.2019 г. са констатирани наранявания по лицето и тялото на А. Г.: разкъсно-контузна рана в левия устен ъгъл, охлузвания по челото, носа, бузите и брадичката, следи от ухапване на човек в дисталния край на предмишницата на лявата ръка, хематом и охлузвания в областта на лявата длан.

От съдебномедицинско удостоверение № 1352/2019 г. се установява, че при преглед на 18.11.2019 г. върху тялото и лицето на ищеца са констатирани: контузия на главата; избиване на мост по горната челюст върху четири централни резци, мозъчно сътресение, множество охлузвания по лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядане на шията, дъговидно охлузване и кръвонасядане по лявата гривнена става.

От болничен лист за временна неработоспособност (л. 9 и л. 96 от първоинстанционното дело) се установява, че ищецът Г. е ползвал отпуск за временна неработоспособност за период от 14 календарни дни.

В частните документи с наименование „Описание на обективното състояние и проведеното лечение на А. Д. Г.“ и „По-подробно обяснение за проведеното дентално лечение на А. Д. Г.“, съставени от д-р К. В., се съдържат данни, че при преглед на ****, извършен от същия, е констатирано, 4 че А. Г. е с фрактурирани зъби с номера 11, 12, 13, 21, 22, 23, 24, 26, като по данни на последния 21,22,11,12 са били с корони, които към момента на прегледа са липсвали; проведено било лечение с продължителност около месец, чиято цялостна стойност била 2000 лева.

Пред първата инстанция ответникът-жалбоподател М. В. е ангажирал гласни доказателства – св. И. К. съобщава, че е видял през 2019 г. пред дискотека „***“ в гр. А. ищеца и ответника да се спречкват и сбиват („…М. и другият осъществиха физическа саморазправа преди да се подгонят. Те се удряха.“), а след това ищецът подгонил ответника, а свидетелят настигнал първия и го ударил в гърба, вследствие на което ищецът паднал. Свидетелят има преки лични впечатления за факта на нанесените от ответника върху ищеца удари, за което показанията му се кредитират като истинни.

Свидетелят не съобщава лични впечатления за поведението на ищеца и ответника преди сбиването.

Ищецът-въззиваем А. Г. също е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Св. Г. К., очевидец на процесното стълкновение от **** г., в разпита си пред районния съд изнася данни, че на споменатата дата пред дискотека „***“ ищецът и ответникът са се сборичкали, от което гн Г. пострадал физически: „После ****.“ От показанията на св. Е. Г., съпруга на ищеца, и св. В. Г., майка на ищеца, се установява, че след нанасянето на уврежданията А. Г. изпитвал силни болки и страдания, приемал обезболяващ препарат „Аулин“, ограничил социалните си контакти, изпитвал психически дискомфорт понеже дъщерите му се стресирали от вида му, ежедневието му било затруднено – изпитвал затруднение да се храни и да говори нормално, емоционалният дистрес за г-н Г. продължил около два-три месеца до година, като и до момента помнел травмата от случилото се (Св. Е. Г.: „ Децата се стресираха като го видяха, голямата не искаше да го доближава, малката – също… А. пиеше „Аулин“ постоянно, тъй като много го болеше и не можеше да се храни… А. стоеше вкъщи и не искаше да излиза, не искаше да контактува дори с най-близките… Имаше даже рожден ден на 25-ти ноември, но този път А. отказа да празнува… Отне му около година да преодолее случилото се. След инцидента много трудно говореше без зъби.“ Св. В. Г.: „Когато се прибра А., малкото дете като го видя бягаше и плачеше… На А. като родител му беше мъчно, че детето бягаше от него. А. пиеше обезболяващи прахчета и не можеше да се храни, понеже отпред нямаше зъби… След инцидента А. седеше вкъщи и не излизаше с никой. Той нямаше желание да се вижда с никой… А. е роден на ***и не празнувахме рождения му ден след инцидента... Това преживяване не се забравя. Като говорим с А. и споделяме той помни случката, не е забравил.“) По реда на чл. 176 от ГПК ищецът е дал отговори на поставени от ответника въпроси в смисъл, че след като последният го ударил и му скъсал синджира възможно било и той да го е ударил; след това, докато бил приведен, го ударил някой и паднал по очи. Дадените отговори са ясни и по същество представляват твърдения на страната – изявления за изгодни за нея 5 факти.