Решение № 925 от 18.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Русе, 18.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520102977 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. *******, с абонатен №03050310150, като по 21 бр. фактури за периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г. му дължи общо сумата 1534.60 лв. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 25.01.2022г. в размер на 83.52 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №405/2022г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на В. Г. П., че му дължи сумите 1534.60 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 21 бр. фактури за периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 83.52 лв лихва за забава. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

1

Ответникът В. Г. П. чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен представител взема становище за неоснователност на иска. Счита, че начислената топлоенергия по представените фактури за исковия период не е реално доставена в имота на ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция и оспорва размера на претендираните суми. Моли искът да се отхвърли.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №405/2022г. на РРС.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ч. гр. дело №405/2022г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №218/27.01.2022г. срещу В. Г. П. за сумите 1534.60 лв главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г. в имот на длъжника в гр. *******, абонатен №03050310150, заедно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 83.52 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 25.01.2022г. и за 82.36 лв разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №86/26.05.2003г., том IV, рег. №5032, дело №572/2003г. на русенския нотариус Георги Г., В. Г. П. е собственик на апартамент в гр. *********. Със Заявление от 14.05.2010г. до изп. директор на “Топлофикация Русе” АД В. Г.

П., в качеството на собственик на жилището в гр. *********, е поискал да му бъде открита партида за заплащане на топлоенергия за жилището на посочения адрес (л.43). Заявлението е подписано лично от заявителя, като идентичността/истинността на подписа му не е оспорен.

От представените по делото сметкофактури за доставена топлинна енергия за периодите: 25.11.2020-21.12.2020г., 22.12.2020-22.01.2021г., 23.01.2021-22.02.2021г., 23.02.2021-26.03.2021г., 27.03.2021-26.04.2021г., 27.04.2021-26.05.2021г., 27.05.2021-30.06.2021г., 01.07.2021-26.07.2021г., 27.07.2021г.-27.08.2021г., 28.08.2021г.-27.09.2021г., 28.09.2021г.-21.10.2021г., 2

22.10.2021г.-22.11.2021г., както и от приложеното на л.29 извлечение от сметка по партида №03-05-03-1-0150 за дължими суми от В. Г. П., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр.

Русе, ул. “Воден” №14, вх.А, ет.8, за исковите периоди общо сумата 1534.60 лв.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. М. Т. Д* в съдебно заседание на 18.05.2023г., се установява, че имотът с административен адрес гр. *******, е присъединен към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД чрез групова абонатна станция, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово разпределение на топлоенергията, като през исковия период услугата “дялово разпределение на топлинната енергия” за отопление е извършвано от “Дикей-Л” ООД гр. Русе, а на топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” АД. В жилището има един водомер за битова гореща вода, пет отоплителни тела (радиатори) с индивидуални разпределители на топлинна енергия. Периодът, посочен в исковата молба (25.11.2020г. 22.11.2021г.), включва пет отоплителни месеца от отоплителен сезон 2020/2021г., шест неотоплителни месеца от 2021г. и един отоплителен месец от отоплителен сезон 2021/2022г. Претендираната в исковата молба сума е формирана от стойност на топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия за дял сградна инсталация за отчетените отоплителни периоди и топлинна енергия за БГВ. При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.25 от 20.03.2020г.) и Методиката за дялово разпределение, за имота следва да се разпредели за периода 25.11.2020г. – 22.11.2021г. общо 15.3004 MWh топлинна енергия на стойност 1432.19 лв с ДДС. С отчитане на таксата за услуга “Дялово разпределение на топлинна енергия” и изравнителната сметка за отоплителен сезон 2020/2021г. сумата е 1550.50 лв с ДДС.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

В исковата сума 1534. 60 лв не са включени лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №03-05-03-10150 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от 3 фактурите до 25.01.2022г. възлиза на 83.52 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено значение за отразените в него факти.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 1534.60 лв стойност на доставена топлинна енергия за периода 25.11.20120г.22.11.2021г., тъй като е недопустимо да присъди повече от поисканото, заедно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното изплащане и 83.52 лв лихва за забава за периода до 25.01.2022г. Ответникът дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 82.36 лв разноски по ч. гр. дело №405/2022г. на РРС.

Възражението на особения представител на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, е неоснователно и не се поддържа, видно от изявлението му, отразено в протокола на съдебното заседание от 18.05.2023г., че същото е направено само формално (“бланкетно”). Неоснователно, като недоказано, е и възражението, че ответникът не дължи сумите за начислената топлинна енергия по представените фактури за исковия период, тъй като ТЕ не е реално доставена в имота му - опровергано е напълно от заключението на техническата експертиза.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 725 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 300 лв за експертиза, 250 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК 117005106, към В. Г. П. от гр. ********, ЕГН **********, за сумите 1534.60 4 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия по 21 бр. фактури за периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г., заедно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 83.52 лв лихва за забава за периода до 25.01.2022г.

ОСЪЖДА В. Г. П. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 82.36 лв разноски по ч. гр. дело №405/2022г. на Русенски районен съд, както и 725 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5