Определение № 16234 от 08.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16234 гр. София, 08.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110167386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от ищеца „Софийка вода“ АД с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 11794/12.03.2025 г. и намаляване на присъдените в полза на ответника разноски в заповедното и исковото производство, поради тяхната прекомерност.

В подадения отговор насрещната страна по молбата Д. Б. е изразила становище по направеното искане с доводи за неговата неоснователност.

Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановения съдебен акт, от легитимирана страна, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С постановеното по настоящото гражданско дело определение № 11794/12.03.2025 г. е прекратено частично производството по делото, като, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът е присъдил в полза на ответника /длъжник в заповедното производство/ доказаните по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на прекратената част от производството.

Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат 1 възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.

Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.

Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.

1 ЗЗД), като критерият е обективен.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.

В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. /действаща правна уредба към датата на сключване на процесните договори за правна 2 защита и съдействие/ или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.

Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи , че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /В този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о./

В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, спецификите на заповедното производство и реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност в рамките на неговото развитие, намира, че договореният размер за процесуално представителство в размер на 450 лева се явява прекомерен.

С оглед на това, съдът намира, че следва да намали присъденото в полза длъжника адвокатско възнаграждение за представителство в заповедното производството до размер на сумата от 200 лева с ДДС, която се явява съразмерна на действителната сложност на делото в процесния му етап и реално осъществената от адвоката дейност по подаване на подробно мотивирано възражение по реда на чл. 414 ГПК.

С оглед на това, съразмерно на прекратената част от производството, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 137.80 лева, като постановеното по делото прекратително определение следва да бъде изменено в тази му част.

По отношение на размера на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, съдът намира, по изложените по горе съображения, че същите отговарят на действителната правна и фактическа сложност на спора, цената на предявените искове, продължителността на производството /което, независимо от частичното прекратяване, продължава да е висящо пред настоящата съдебна инстанция в останалата му част/, както и реално извършената от адвоката дейност, поради 3 което не следва да бъдат на намалявани.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК определение № 11794/12.03.2025 г. по гр.д. № 67386/2023 г. на СРС, 76 с-в, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на присъдените, съразмерно на прекратената част от производството, в полза на Д. С. Б., ЕГН **********, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 32895/2023 г. на СРС, 76 с-в, от 310.05 лева на сумата от 137.80 лева, дължима от ищеца „Софийска вода“ АД, ЕИК 13017500.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 98009/19.03.2025 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от „Софийка вода“ АД, в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

След влизане в сила на настоящото определение, респективно – след администриране на подадените срещу него частни жалби, делото да се изправи на СГС за произнасяне по постъпилата частна жалба от ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4