Решение № 20 от 05.06.2026, Районен съд - Тополовград

Съд: Районен съд - Тополовград
Дело: Гражданско дело 724/2025
Вид: Решение № 20
Подписан: 05.06.2026
Състав: Милена Иванова Семерджиева

Цитирани разпоредби

чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Тополовград, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100724 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Й. В. с ЕГН **********, с адрес: ************, чрез пълномощника си адв.Г. К. М. от АК –Бургас, със съдебен адрес: ************ против В. Й. И. с ЕГН **********, с адрес: ***********, ******** и М. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:

***********.

Твърди се в исковата молба, че ищеца и първата ответница В. И. са брат и сестра и наследници по закон на Й.В.М. Приживе с нот.акт № 119 по нот.дело № 271/1963 г. той е придобил дворно неурегулирано място находящо се в с.Хлябово, ведно с построената в него къща и плевня, като се твърди, че този имот частично съответства на ПИ 83 в квартал 46. След неговата смърт този имот наследяват съпругата и двете му деца – ищеца и първата ответница В. И.. Твърди се също, че приживе съпругата е съставила две завещания по силата на които завещава първо на ищеца, а после на внучката си М. И. Д. – втората ответница 4/6 ид.части от процесното дворно място. Между ищеца и втората ответница след смъртта на съпругата, респ. завещателката е протекло съдебно производство приключващо с влязло в сила съдебно решение на ОСЯмбол по гр.д.№ 21/2025 г. по описа на ЯОС с което е отменено решението на РС-Тополовград и е признато за установено, че втората ответница е собственик на 1/3 ид.част от недвижимия имот.

С оглед на което се претендира да бъде образувано настоящото производство за делба, като се постанови решение с което да се допусне делба на поземлен имот 83 в квартал 46 по ПРЗ.

След като с определение съдът е оставил без движение исковата молба поради нередовност, с уточняваща такава ищеца е посочил и описал подробно недвижимия имот предмет на делбата, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с.Хлябово, общ.Тополовград, представляващ имот № 83 в квартал №46 по ПУП на селото, утвърден със Заповед № 54/12.08.1983 г., с площ от 2665 кв.м., при граници – от двете страни улици, ПИ 82 и ПИ 299, ведно с построените в него: къща/жилищна сграда/ с площ от 164 кв.м., плевня/навес с оградни стени/ с площ от 65 кв.м. и помощна сграда/навес с оградни стени/ с площ от 16 кв.м., при граници – ПИ 82-П.И.К., ПИ 299-К.К.К.в и от двете страни улици.

Претендира се собствеността върху имота да бъде разпределена между страните както следва: 5/12 за Г. Й. В., 3/12 за В. Й. И. и 4/12 за М. И. Д..

В съдебно заседание се явява пълномощника на ищеца, който поддържа изцяло исковата молба и претендира нейното уважаване със всички законни последици.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците и в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от последните, подаден чрез пълномощника им адв.Г. Д. от АК-Ямбол. В него не се оспорва допустимостта и основателността на иска. Единствено се претендира на основание чл.344, ал.2 от ГПК с решението да бъде определено кой от наследниците коя част ще ползва, а ако е невъзможно каква сума следва да заплати ищеца на ответниците срещу ползването.

В съдебно заседание се явява една от ответниците М. Д., като и двете се представляват от пълномощника им адв.Д.. От последния се поддържа изложеното в писмения отговор като се претендира постановяване на решение с което да бъде допусната делбата и да бъдат определени квотите на страните съобразно предходни решения на съдилищата, като не се поддържа искането по чл.344, ал.2 от ГПК, за определяне на това кой от наследниците коя част ще ползва и се претендира съда да не се произнася по това искане с решението по допускане на делбата.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищеца и първата ответница В. И. са наследници на Й.В.М. б.ж. на с.Хлябово, починал на 30.11.1983 г. Видно от удостоверението за наследници на последния след смъртта си той е оставил като наследници съпруга Д.Г.М. починала на 20.06.2021 г.; В. Й. И. – дъщеря и Г. Й. В. – син. На 02.07.1963 г.

Й.В.М.по време на брака си с Д.М. е придобил по възмезден начин чрез покупко-продажба недвижим имот находящ се в с.Хлябово, а именно: дворно неурегулирано място от 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214 в квартал 53 по плана на селото, който имот частично съвпада с имота предмет на исковата претенция описан в допълнителната молба с която е отстранена нередовността и който видно от приложената към исковата молба скица № 428 от 23.07.2025 г., съставлява ПИ-83 в квартал 26 и има площ от 2665 кв.м. След смъртта на Й.В.М. преживялата му съпруга Д.М. е съставила две саморъчни завещания, първото с дата 06.06.2014 г. с което е завещала в полза на ищеца по настоящото дело и нейн син Г. В. 4/6 ид.части от недвижимия имот и второ саморъчно завещание от дата 13.03.2020 г., с което е завещала същия имот, но в полза на внучката си М. Д. – втората ответница в настоящото производство. И двете саморъчни завещания са обявени по надлежния ред. При тези обстоятелства е била предявена искова молба от М. И. Д. против Г. Й. В., по която е образувано гр.д.№ 78/2022 г. по описа на ТгРС, приложено по настоящото производство.

Постановеното решение по това гражданско дело е било обжалвано и по повод въззивната жалба е образувано възз.гр.д.№ 21/2025 г. по описа на ЯОС.

По това въззивно произвоство е постановено решение с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта с която се признава за установено правото на собственост върху идеални части от имота и е обезсилено решението в частта с която се намаляват завещателните разпореждания на Д.Г.М. и вместо това въззивния съд постановява решение № 51/07.04.2025 г., с което признава за установено по отношение на Г. В., че М.

Д. е собственик на 1/3 ид.част от правото на собственост върху недвижимия имот находящ се в с.Хлябово.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК.

Същият е допустим и основателен и следва да се уважи.

Безспорно е установено по делото, че страните са съсобственици на процесния имот, подробно описан в допълнителната молба с която се отстраняват нередовностите на исковата молба. Съдът счита, че следва да се допусне делба на този имот така, както е описан в тази молба, въпреки че съгласно нотариалния акт от 1963 г., имота е описан с друга площ, различна от претендираната и е записан с друг номер/друг парцел/ и в друг квартал, след като в решенията по приложените граждански дела на ТгРС и ЯОС, които имат сила на присъдено нещо и в приложената към исковата молба скица на имота от 2025 г. е индивидуализиран по площ, местонахождение и изрично е записано че този имот е идентичен с описания в нотариален акт № 119/1963 г.

Също така в обстоятелствената част на въззивното решение по възз.гр.д.

№ 21/2025 г. на ЯОС, подробно са посочени обстоятелствата и мотивите поради които се приема, че дяловете на съсобствениците на процесния имот/страни в настоящото производство/, след извършеното намаляване на завещанието и възстановяване на запазена част са: за Г. В. 5/12 ид.части, за В.

И. 3/12 ид.части и за М. Д. 4/12 ид.части и съдът намира, че последните са правилни и законосъобразни и не следва да преповтаря изложените мотиви и правни изводи. За това следва да се допусне делбата именно при тези квоти.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се допусне делба между страните при посочените по-горе квоти, относно подробно описания в допълнителната молба имот.

Тъй като не се поддържа искането по чл.344, ал.2 от ГПК, съдът не следва да се произнася по него.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ДЕЛБА между Г. Й. В. с ЕГН

**********, с адрес: ************; В. Й. И. с ЕГН **********, с адрес:

***********, ******** и М. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: *********** относно следния недвижим имот, а именно:

ПРИ КВОТИ:

За Г. Й. В. – 5/12 ид.част

За В. Й. И. - 3/12 ид.части

За М. И. Д. - 4/12 ид.части

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 4