Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4358 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41243/2025
Вид
Решение № 4358
Подписан
06.03.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 303а · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4358 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110141243 по описа за 2025 година

Ищецът "ТИЛКОМ" ООД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, ..........., твърди, че между него и ответника "ЕКРЕА" ЕООД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, .........., съществували търговски правоотношения по покупко-продажба, по силата на които му доставил поръчаните стоки, за което издал следните фактури: № ......../31.03.2022 г.; № ............/29.04.2022 г.; № .........../05.05.2022 г.; № ......../30.06.2022 г.; № ........../31.03.2022 г. и № ......./04.11.2022 г. Предаването на стоките удостоверили с двустранно-подписани протоколи. Ответникът не платил цената на доставените стоки. Ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 1 944.73 лева, представляваща неплатена цена по договор за покупко-продажба, ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 697.05 лева представляваща лихва за забава за период от 30.04.2022 г. до 25.04.2025 г., изчислена съобразно изискуемостта на вземането по всяка фактура, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26307/2025 г. по описа на СРС, 72 състав, срещу която ответникът възразил. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва основанието и размера на задълженията. Релевира възражение за погасяване на вземанията /периодични такива/ по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

1

Основателността на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ се предпоставя от установяване наличието на сключен между страните валиден договор за продажба, по който ищецът-продавач е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху вещите обект на продажбата и да ги предаде във владение на ответника, настъпила изискуемост на насрещното задължение на купувача за плащане на продажната цена в уговорения размер, съответен на претендираната сума, и неизпълнение от негова страна.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на положителните факти, съставляващи основание на иска, а именно сключване на договора и изпълнение на задълженията си като продавач. По отношение твърдяното неизпълнение от страна на ответника, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.

Договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, поради което същият се счита сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи – предмет /стока/ и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.

Поради това и доказването на възникването на облигационна връзка с източник такъв договор поначало може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В случая по делото са представени фактури: № ......../31.03.2022 г. на стойност 2260.07 лв.; № ............/29.04.2022 г. на стойност 459.61 лв.; № .........../05.05.2022 г. на стойност 529.99 лв.; № ......../30.06.2022 г. на стойност 50.30 лв.; № ........../31.03.2022 г. на стойност 462 лв. и № ......./04.11.2022 г. на стойност 182.78 лв., за доставка на стоки, подписани от представител и на двете страни. Фактурите са придружени от протоколи за предадени стоки, подписани от доставчик и получател.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени с коректна счетоводна операция в счетоводството на ищеца, отразени са в дневника за продажбите като облагаема сделка по ЗДДС, подадена е справкадекларация по ДДС и ефективно е извършено разчитане с бюджета. Относно ответника е констатирано, че процесните фактури са отразени в дневника за покупките по ДДС за м.

05,06,08.2022 г. и м.05.2023 г. и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. Към момента на проверката не са установени плащания по фактурите.

Обсъдени в съвкупност, така събраните по делото доказателства позволяват да бъде възприето, че исковата претенция е доказана по основание и по размер, настъпила е изискуемостта на вземанията и подлежи на уважаване.

Това е така, защото с осчетоводяването на фактурите, ответникът е признал съществуването на обективираните в тях продажби и изпълнението от страна на ищеца. Относно значението на фактурите като доказателство за сключения между страните договор и наличието на основание за заплащане на уговорената в договора цена е налице трайна практика на ВКС, съгласно която фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко – продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Не без значение е и 2 обстоятелството, че фактурите са подписани и от двете страни, въпреки че подписът не е сред изискуемите реквизити на фактурата съгласно чл. 114 ЗДДС. По силата на уредената в чл. 301 ТЗ презумпция следва да се счита, че след като търговецът е узнал за получаването на стоките, и като не се е противопоставил, е потвърдил извършените от негово име действия. Ето защо са неоснователни възраженията на ответника, тъй като с осчетоводяване на фактурите и ползване на данъчен кредит по тях, той е признал задълженията, които обективират.

С оглед на всички тези съображения следва да се приеме, че ответникът е обвързан от правната връзка, създадена от обективираните във фактурите продажби, по които ищецът е изпълнил задължението си да достави стоките.

Относно характера на възникналите между страните облигационни отношения, в практиката на ВКС /напр. Определение № 167/25.3.2016 г. по ч.т.д.№192/16 г./ се приема, че дори и при трайни търговски отношения между търговци, всяка доставка, удостоверена с отделна фактура, се счита за самостоятелно облигационно отношение, т.е. всяка фактура материализира отделен договор за покупко-продажба. Само когато между страните е сключен писмен договор, например рамков договор, който урежда всички доставки като едно общо отношение, се приема наличието на един договор за покупко-продажба. При липса на данни за последното, следва да се приеме, че между страните са сключени няколко договора за покупко-продажба, обективирани от вяска фактура. Задължението за плащане на цената по всеки от договорите е отделно, самостоятелно, и се погасява с общата петгодишна давност.

По делото не са налице доказателства за това страните да са дерогирали диспозитивната норма на чл. 327, ал. 1 ТЗ, която предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Ето защо изискуемостта е настъпила с доставката на стоките.

Ответникът не доказа плащане. По изложените по-горе съображения за неприложимост на краткия тригодишен давностен срок, възражението му за погасяване по давност е неоснователно.

Исковете следва да се уважат в цялост, ведно със законната лихва от датата на предявяването им – на подаване на заявлението в съда.

Относно претенцията по чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ между търговци лихви се дължат, освен ако е уговорено друго.

Доколкото не се установиха други уговорки, претенцията за заплащане на лихви върху главниците по фактурите се явява доказана по основание. Моментът на изпадане на длъжника в забава се уговаря от страните, а ако това не е сторено-съобразно правилото на чл. 327, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 303а ТЗ, т. е. в 14-дневен срок от получаване на стоките. В случая забавата се претендира с изтичане на едномесечен срок получаване на стоките по вяска фактура. Към този момент ответникът е в забава и дължи обезщетението върху всяка сума, което по експертиза възлиза на: 97.71 лв. за периода от 30.04.2022г. до 25.04.2025г.;

168.98 лв. /претендирани 168.86 лв./ от 29.05.2022г. до 25.04.2025г.; 193.84 лв. /193.98 лв./ от 05.06.2022г. до 25.04.2025г.; 17.63 лв. от 30.7.2022г. до 25.04.2025г.; 161.14 лв. /161.27 лв./ от 3

05.08.2022г. до 25.04.2025г.; 57.60 лв. от 04.12.2022 г. до 25.04.2025 г. Исковете за мораторна лихва следва да се уважат за установените от експертизата размери.

По разноските:

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно с уважения размер, като от разноски в исковото производство в общ размер на 1132 лв. /възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 679 лв. е неоснователно, тъй като е в предвидения от закона минимален размер предвид цената на исковете/, дължими са 1131.94 лв., а в заповедното производство – 616.96 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТИЛКОМ“ ООД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, ..........., срещу „ЕКРЕА“ ЕООД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, .........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи сумата 994.32 евро /1944.73 лева/, представляваща неплатена цена по договори за покупкопродажба на стоки по следните фактури: № ......../31.03.2022 г. с дължими 260.05 лв.; № ............/29.04.2022 г. на стойност 459.61 лв.; № .........../05.05.2022 г. на стойност 529.99 лв.; № ......../30.06.2022 г. на стойност 50.30 лв.; № ........../31.03.2022 г. на стойност 462 лв. и № ......./04.11.2022 г. на стойност 182.78 лв., всички с ДДС, ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащането им, и сумата 356.32 евро /696.90 лева/, представляваща лихва за забава върху сумите по фактурите, както следва: 97.71 лв. за периода от 30.04.2022г. до 25.04.2025г.; 168.86 лв. от 29.05.2022г. до 25.04.2025г.; 193.84 лв. от 05.06.2022г. до 25.04.2025г.; 17.63 лв. от 30.7.2022г. до 25.04.2025г.; 161.14 лв. от 05.08.2022г. до 25.04.2025г.; 57.60 лв. от 04.12.2022 г. до 25.04.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26307/2025 г. на СРС, като отхвърля исковете за лихва за забава както следва: за сумата над 193.84 лв. до претендираните 193.98 лв. и за сумата над 161.14 лв. до претендираните 161.27 лв.

ОСЪЖДА „ЕКРЕА“ ЕООД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, .........., ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИЛКОМ“ ООД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, ..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 315.45 евро /616.96 лв./ разноски в заповедното производство и сумата от 578.75 евро /1131.94 лв./ разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4