Решение № 260000 от 23.09.2025, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е

№ 260000 гр.ВРАЦА, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 30 април 2025 г. в състав:

Председател: МИРОСЛАВ

ДОСОВ

Членове: ХРИСТО ХРИСТОВ

КАТЯ

ГЕРДОВА при секретаря Цветелина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Досов възз. гр. дело № 594/2020 г. по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на И.В.М. ***, подадена чрез особения представител адв. М.Н. срещу решение на Районен съд - Мездра № 145/03.08.2020 год. по гр. дело № 1187/2019 год. по описа на същия съд в частта, с която съдът е уважил предявения от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.София, ЕИК *** срещу И.М. иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за сумата

891.50 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ***/16.10.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 329/04.06.2019 год. по ч. гр. дело № 680/2019 год. по описа на РС - Мездра.

Жалбоподателят, чрез особения представител, поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, по съображения, изложени в жалбата. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че той като длъжник е редовно уведомен за цесията, по която "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *** е придобило вземането от цедента "Изи Асет Мениджмънт" АД, с уведомление, приложено към исковата молба. Сочи, че уведомлението е връчено на особения представител, а не на длъжника или на упълномощен от него адвокат, поради което и същото е ненадлежно връчено, по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция отхвърлена за тази сума.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. София, ЕИК ***, чрез юрисконсулт М. М. - С., е подала отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат заявените становища и искания - въззивникът И.М. чрез особения представител адв. М.Н., а въззиваемото дружество писмено, с молба вх.№ 260397/24.04.2025 г.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валиднo.

Решението е и допустимо в обжалваната част, постановено е в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

РС - Мездра е сезиран и се е произнесъл по предявени от

"Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.София, ЕИК *** срещу И.В.М., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.415, ал.3 вр. чл.415, ал.1,т.2 и чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че по договор за паричен заем № ***/16.10.2017 год., ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 329/04.06.2019 год. по ч. гр. дело № 680/2019 год. по описа на РС - Мездра, а именно:

1) сумата от 891.50 лева /осемстотин деветдесет и един лева и 50 ст./, представляваща главница; 2) сумата от 70.83 лева /седемдесет лева и 83 ст./ договорна лихва за периода от 16.11.2017 год. до 19.04.2018 год.; 3) сумата от 9.00 лева /девет лв. и 00 ст./ - такса разходи; 4) сумата от 382.36 лева. /триста осемдесет и два лв. и

36 ст./ неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.11.2017 год. до 19.04.2018 год.; 5) сумата от 116.42 лв. /сто и шестнадесет лева и 42 ст./

- обезщетение за забава за периода от 17.11.2017 год. до 03.06.2019 год. /дата на подаване на заявлението в съда/; 6) законната лихва за забава, считано от 03.06.2019 год.

/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задълженията.

По делото не е спорно, че страни по договор за паричен заем № ***/ 16.10.2017 год. са "Изи Асет Мениджмънт" АД - кредитор, и И.В.М.

- длъжник. По този договор на И.М. е предадена в заем сумата от 1000.00 лева, която той е следвало да върне на 13 вноски от по 84.26 лева всяка в срок от 26 седмици, с последна вноска на 19.04.2018 г. - общо 1096.81 лева,, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35% и годишен процент на разходите по заема 40.24%.

Безспорно е също така, че по рамков договор от

16.11.2010 год. за прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към него от 01.10.2018 год. първоначалният кредитор "Изи

Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *** е прехвърлил на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.София, ЕИК *** вземанията си от длъжника И.М. по договора за заем от 16.10.2017 год., т.е. при вече настъпил падеж на всички погасителни вноски по заема.

Безспорно е също, че М. не е изпълнил задължението си да върне изцяло и в срок получената в заем сума, заплатил е само сумата от 240.00 лева, осчетоводена от кредитора за погасяване по пера както следва: 69.52 лева неустойка за неизпълнение; 36 лева такса разходи; 25.98 лева договорна лихва; 108.50 лева главница.

При въведени от особения представител на длъжника М. възражения за нищожност на отделни клаузи от договора, съставът на РС - Мездра ги е намерил за основателни, като е приел, че договорът за паричен заем № ***/16.10.2017 год. е изцяло недействителен в хипотезата на чл.22 вр. чл.11,ал.1,т.10 от Закон за потребителския кредит, при което и съгласно чл.23 от ЗПК ответникът М. дължи връщане само на главницата в посочения от ищеца размер от 891.50 лева.

Първоинстанционният съд е обсъдил и въведеното с отговора по чл.131 от ГПК възражение, че уведомление за извършената цесия до длъжника чрез назначения му от съда особен представител няма правно действие, като аргументирано, с позоваване и на относима практика на ВКС, го е приел за неоснователно. Приел е,че ответникът М. е надлежно уведомен за извършената цесия и ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника.

При така изложената фактическа обстановка РС - Мездра е постановил решение № 145/03.08.2020 год. по гр. дело № 1187/2019 год., с което е уважил само установителния иск за сумата от 891.50 лева /осемстотин деветдесет и един лева и 50 ст./, представляваща остатъчна главница по договора за паричен заем от

16.10.2017 год.

Отхвърлил е останалите искове, приемайки ги за неоснователни при приложение на нормите на чл.22 и чл.23 от ЗПК. В отхвърлителните части решение

№ 145/03.08.2020 год. не е обжалвано от ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и е влязло в законна сила.

Въззивният съд намира, че решение № 145/03.08.2020 год. е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че решението е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.

Относно изложените във въззивната жалба оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Спорът между страните се свежда до това може ли особеният представител на длъжника надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, и конкретно уведомление за извършена цесия.

Окръжен съд - Враца в настоящия си състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен, като напълно споделя както подробните мотиви на РС-Мездра в обжалваното решение по този въпрос, така и мотивите и правния извод за действителност на уведомяването чрез особения представител, изложени в решение № 198 от 18.01.2019 г. по търг.дело №193/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съответно в решение № 6343 от 19.11.2024 г. по гр. дело № 6420/2022 г. по описа на Софийски градски съд , в определение №2030 от 30.06.2025 г. по търг. дело № 490/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС, решение № 13946 от

17.07.2025 г. по гр. дело № 68368/2022 г. по описа на Софийски районен съд, постановено по сходен казус ...

За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на длъжника от стария кредитор - чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

Такова съобщаване преди завеждане на делото в случая не се установява, но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление от стария кредитор, действащ чрез пълномощник - новия кредитор, до длъжника, чрез назначения му особен представител, за извършената цесия, което обстоятелство следва да бъде взето предвид ( и е взето предвид от РС- Мездра) на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, вр. т. 9 от ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна

"Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.

София, ЕИК ***. Доказани са разноски за платен депозит за възнаграждение на особения представител на въззивника И.М.

*** в размер на 333. 00 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззиваемият има право и на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева.