Решение № 1852 от 06.08.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4788/2023
- Вид
- Решение № 1852
- Подписан
- 06.08.2025
- В сила
- 10.04.2026
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 147, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- Чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.96 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№ 1852 гр. Бургас, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120104788 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба от 29.08.2023г., уточнена с молба от 26.09.2023г., подадена от Й. С. Й., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., срещу Й. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Б., с която се претендира обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ идеална част от имот с планоснимачен номер №132 по плана на местността „Р.“ в землището на село Р., община С., област Бургас с площ от 500 кв.м., а по плана с площ от 704 кв.м., втория етаж от построената жилищна сграда и от лятната постройка, който имот има следните граници: север-река, изток-път, югпоземлен имот № 133 и запад - река. Претендира се още осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева частично предявени искове от вземане в общ размер от 27 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението, които са предявени в условията на евентуалност, в случай, че не се уважи искът за обявяване на предварителния договор за окончателен. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства. Твърди се в исковата молба, че страните по делото били дългогодишни приятели. Сочи 1 се, че ответникът е бил ползвател на земеделска земя в землището на село Росен, община С., област Бургас по силата на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно ЗСПЗЗ, той имал правото да изкупи земята, предоставена за ползване, за което обаче не разполагал с достатъчно средства. Твърди се, че ищецът му е предоставил средствата за закупуване на имота, като на 30.06.2009г. му предоставил 3000 лв., което ответникът е отразил саморъчно върху нареждането - разписка за изтеглената сума. След това ищецът дал на ответника още 12 000 лева, като в договора за временна финансова страните са уговорили, че вместо връщане на сумата ответникът поема задължението да прехвърли на ищеца половината от имота.
Сочи се, че съгласно уговорките между страните ответникът упълномощил ищеца да прехвърли 1/2 идеална част от имота.
Твърди се, че ищецът срещнал трудности при прехвърлянето на имота, поради незаконния характер на двата строежа в имота - жилищната сграда и лятната постройка, както и поради изричното изискване на нотариусите необходимите декларации да са лично подписани от продавача.
Посочва се, че между страните многократно са водени разговори, но без резултат, както и че ответникът отказвал да съдейства на ищеца. Ищецът му отправил дори писмена покана.
Въвеждат се твърдения, че между страните не е имало спор относно правата на ищеца върху имота, като се сочи, че последният е участвал във всички разходи за него, правил е подобрения, заплащал е и таксата за електроенергия и членския внос в дружеството, чрез което се осигурява захранването и на този имот с електроенергия, плащал е данъци.
С тези твърдения заявява, че между страните е налице валиден предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, обективиран в договор за временна финансова помощ от 28.05.2010 година и в пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието /рег. №1663, 1664/27.03.2015 година на нотариус №624/, за сумата от 15 892,00 лева, което обуславя правния му интерес от предявяването на иска за обявяване на сключения между страните предварителен договор за окончателен.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за неоснователен, се претендира осъждане на ответника да върне предоставените му в заем средства в размер на 15 000 лева заедно със 2 законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията.
На следващо място се твърди, че през годините ищецът е направил множество подобрения в имота и сградата, подробно описани в исковата молба, които според него са на стойност 12 000 лева. Сочи се, че в сградата са налични вещи, собствени на ищеца, закупени единствено с цел да бъде обзаведен имотът, подробно описани в исковата молба, които според ищеца са на стойност 3 000 лева. С последната уточнителна молба е заявено оттегляне на иска за движимите вещи, намиращи се в имота на ответника, на стойност 3000 лв., в резултат на което евентуалните искове са в общ размер от 27 000 лв., ведно със законната лихва от предявяването им до окончателното изплащане на задължението, както следва: 15 000 лева предоставени средства по разписка от 30.06.2009 година и договор от 28.05.2010 година; 12 000,00 лева - стойност на направени в имота подобрения. Евентуалните искове са заявени като частични, в общ размер от 10 000 лв., от общо 27 000 лв., както следва: 8 000,00 лева от вземане в размер на 15 000 лева - предоставени средства по разписка от 30.06.2009 година и договор от 28.05.2010 година; 2 000,00 лева от вземане в размер на 12 000 лева - стойност на направени в имота подобрения;
С молба, депозирана от двете страни е заявено желание за спиране на производството по делото по взаимно съгласие на страните.
С определение от 18.12.2023г., производството по делото е спряно.
С молба от 11.01.2024г. ищецът е поискал възобновяване на производството по делото.
В молбата се твърди, че след образуване на настоящото производство ответникът е придобил чрез покупко-продажба от Община С. остатъка от терена с площ 204 кв.м. Твърди се, че след образуване на делото страните са постигнали спогодба, в която е посочено, че ответникът признава основателността и размерите на предявените в настоящето производство искове и страните са се уговорили ответникът да продаде на ищеца изцяло процесния имот, построената жилищна сграда, лятна постройка и подобрения в имота срещу заплащане на продажна цена в размер на 15 000 лева. Срокът за сключване на окончателния договор е бил до 20.12.2023 година, като продавачът следвало да представи в срок до 10.12.2023 година всички необходими за сделката документи, но последният не изпълнил задълженията си, поради което ищецът му изпратил 3 нотариална покана на 13.12.2023 година. Твърди се, че ответникът не се явил пред нотариуса, нито е предприел действия по прехвърлянето на собствеността, съобразно съдържанието на подписаната между страните спогодба.
Заявено е изменение на иска предвид настъпилите след завеждането му нови обстоятелства по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК, както следва: да бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор за покупкопродажба на следния недвижим имот: имот с планоснимачен номер № 132 по плана на местността „Росенец“ в землището на село Р., община С., област Бургас с площ от 704 кв.м. заедно с построената жилищна сграда, лятната постройка и подобрения в имота, който имот има следните граници: север-път и имот с пл.
№131, изток-край на зона по пар.4 и имот с пл. №133, юг-път и поземлен имот №133 и запад-път. Към молбата са приложени писмени доказателства. Съдът е дал възможност на ответника да изрази становище по молбата за възобновяване на производството и направените с нея искания, като последният от своя страна, в дадения му срок, е изразил становище за погасяване по давност на ищцовите претенции. Направено е искане за спиране на делото.
Съдът, след като взе предвид отправеното искане за постановяване на решение, намира следното:
От писмените доказателства се установява, че наследодателят на ответника Д.
К. е бил собственик имот с планоснимачен номер № 132 по плана на местността „Росенец" в землището на село Р., община С., област Бургас с площ от 704 кв.м. съгласно договор за покупко - продажба № 358/13.09.2010 година, сключен с Община - С., вписан в Служба по вписванията - Бургас на 23.09.2010 година.
С договор за покупко - продажба № 8-383/23.08.2023 година ответникът е закупил от Община - С. 204 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с пл. № 132 по плана на местността „Р." в землището на село Р., община С., област Бургас с площ от 704 кв.м., вписан в Служба по вписванията - Бургас на 24.08.2023 година.
Ответника К. е придобила имота по наследство в хода на производство. По този въпрос не се спори между страните.
В хода на производството е представена спогодба съдържаща клаузи на типичен предварителен договор, съгласно съдържанията на която ответникът се задължил да продаде на ищеца имот с планоснимачен номер № 132 по плана на местността „Р." в землището на село Р., община С., област Бургас с площ от 704 кв.м., построената жилищна сграда и лятната постройка срещу сумата от 15 000 4
/петнадесет хиляди/ лева.
В срок до 10.12.2023 година ответникът се е задължил да се снабди с документи за продажбата и сделката да бъде извършена не по - късно от 20.12.2023 година. Продажната цена е уговорена като платима при нотариалното прехвърляне на собствеността.
Поради забавата на ответника, от ищеца до ответника е изпратена нотариална покана № 10973/13.12.2023 година на нотариус № 221 Г.Г.. Изготвен е констативен протокол за извършеното връчване с рег. № 11207/20.12.2023 година.
С молба с вх. рег. № 1359/11.01.2024 година ищецът е поискал възобновяване на делото, представил е описаните по - горе писмени доказателства, увеличил е главния си иск и е поискал да бъде обявен за окончателен предварителния договор относно целия имот с планоснимачен номер № 132 по плана на местността „Р." в землището на село Р., община С., област Бургас с площ от 704 кв.м., построената жилищна сграда и лятната постройка - с оглед настъпилите нови обстоятелства по делото, за които е представил описаните доказателства.
С молба с вх. рег. № 18735/07.05.2024 година по делото е представен платежен документ за сумата от 15 000,00 лева, който удостоверява, че е извършен, нареден паричен превод към сметка на ответника на 29.03.2024 година.
Действително се установява, че на 28.05.2010 година между страните по делото е подписан договор за временна финансова помощ с нотариална заверка на подписите № 1160/28.05.2010 година на нотариус № 624 Л.Ш.. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника временна финансова помощ в размер на 12 000,00 лева. Този договор не е и няма характеристики на предварителен договор. Временна финансова помощ, като израз може да се тълкува като заемен договор. В същия не е инкорпориран никакъв срок, който е съществен модалитет от договора, но иска е изменен и не е основан на това облигационно отношение.
От представените доказателства се установява, че между страните е сключен предварителен договор, инкорпориран в такста на „извънсъдебна спогодба“ , с който е поето задължение да се прехвърли в собственост на ищеца процесния имот срещу цена в размер на 15 000,00 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си в срока, уговорен в предварителния договор, въпреки че е бил поканен за това. Задължението не е изпълнено и в хода на производството.
5
Ищецът е заплатил продажната цена изцяло на 29.03.2024 година, съгласно представените по делото доказателства.
Настоящият състав на съда намира възраженията на ответника за нищожност на спогодбата поради накърняване на добрите нрави и морала за неоснователни.
Не е установено по делото, че договорът е несъвместим с правни или морални норми. Възражението на ответника, че в годините имота е увеличил неколкократно стойността си, не е от категорията обстоятелства, водещи до нищожностна договора. Още повече, че при последващо несъгласие на страна,или оттегляне на съгласие са приложими други правни норми и при различна фактическа обстановка от установената по делото.Спазена е и формата на Договора. Възраженията на ответника, че в негова полза е изтекла погаситена давност и за двата предявени иска, втория при евентуалност не се доказват по делото. Дори и да са органично или фактически свързани облигационните отношения между страните от 2010 и до сега, представянето и основаването на иска на договора от ***г. е валидно значимото за преценка на давността.