Решение № 539 от 29.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 694/2022
- Вид
- Решение № 539
- Подписан
- 29.11.2022
- В сила
- 29.03.2023
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 9, т. 2 · Закон за счетоводството
- § 1, т. 30 · Закон за счетоводството
- § 40 · Закон за счетоводството
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 539 гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900694 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20221020223132 на „Витас Кей“ ЕООД, ЕИК 204872215 срещу Отказ № 20200331145439-2/28.09.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ), постановен по заявление с вх. № 20200331145439/31.03.2020 г., с което е поискано обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
Дружеството обжалва отказа като неправилен и незаконосъобразен и моли за неговата отмяна, съответно за даване на указания на ДЛР за обявяване на акта. Аргументацията на жалбоподателя се свежда до твърдения за ненадлежно връчване на указанията на ДЛР и дългия период след подаване на заявлението, в който те са били дадени. Поддържа, че формалното изпълнение на задължението за даване на указания противоречи на духа и смисъла на закона.
С отговора си, АВ моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и съответно за потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен на база доводи, припокриващи се тези, изложени от ДЛР в отказа.
Жалбата, приложените към заявлението документи и отказът са представени в официално заверено копие съгласно изискванията на чл. 25, ал.
3 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата е депозирана пред АВ в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и изхожда от легитимирано лице – заявител, поради което същата се преценява като допустима за разглеждане.
Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената по заявлението преписка, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч п редприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, декларират това обстоятелство 1 еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите; декларацията се публикува в ТР в срок до 30 юни на следващата година.
Със заявление с вх. № 20200331145439/31.03.2020 г., „Витас Кей“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен заявител, е поискало обявяването на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за липса на извършвана от него дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч през 2019 г. Освен декларацията, към заявлението е представена и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Заявлението не е лишено от предмет, независимо, че по партидата на търговеца е обявена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2018г., тъй като съобразно § 40 от ПЗР на ЗСч, еднократното подаване на декларация по образец се прилага за отчетни периоди, започващи на и след 01.01.2019 г.
На 24.09.2022 г., ДЛР е дало указания на заявителя за представяне на декларации с надлежно съдържание, доколкото като управител по партида на дружеството е вписан В.с К. с дата на раждане ***** г., а приложените към заявлението документи изхождат от В.с К., роден на **** г., поради което не може да се установи, че документите са подписани именно от управителя на „Витас Кей“ ЕООД.
С обжалвания Отказ 20200331145439-2/28.09.2022 г. заявлението е отхвърлено поради неизпълнение на указанията.
От справка по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че при подаване на заявлението за обявяване декларацията за липса на дейност, заявителят не е дал съгласието си за получаване на евентуални указания или отказ на ДЛР по електронен път. В случай на постановяване на отказ, е поискал същият да му бъде изпратен на посочения в заявлението адрес, съвпадащ със седалището на дружеството.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ когато към заявлението не са приложени всички изискуеми документи, ДЛР дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, като указанията се оповестяват по партидата на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. Така установеният срок цели изключването на необходимостта от ежедневни проверки в регистъра за неопределен период от време в очакване на указания, като ако такива не бъдат извършвани, то това би довело до изненадващо постановен отказ. В настоящия случай заявлението е било подадено на 31.03.2020 г., а указанията са дадени едва на 24.09.2022 г. В този смисъл, съдът счита, че неоказването на необходимото съдействие на заявителя съгласно нормативно разписаните правила за ефективното отстраняване на констатираните нередовности не следва непременно да рефлектира негативно в правната сфера на последния.
Въпреки излизането извън рамките на разписаната процедура от страна на ДЛР, съобразявайки охранителния характер на съдебното производството, заявителят е имал възможност да изпълни дадените му указания с представянето на надлежно съставени документи като приложение към жалбата си. Представена е обаче единствено декларация в свободен текст, вместо такава оформена съобразно образеца, утвърден със Заповед № ЗМФ12-63 от 30.12.2019 г. на министъра на финансите, каквото е изискването на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. В документа не е посочена годината, за която се отнася. Упоменато е, че декларацията е била преведена от български на 2 английски език от преводач, но липсва подпис на последния, данни дали е лицензиран и изявление, че е информиран за наказателната отговорност, която носи.
От друга страна първоначално подадената декларация отговаря на изискванията за форма, тъй като е изготвена по утвърдения образец, но е налице несъответствие в индивидуализиращите признаци на декларатора (дата на раждане), което не позволява извършването на преценка за идентичността му с управителя на дружеството. В декларацията не е посочено, че съдържанието й е преведено на декларатора, нито че същата се съставя и подписва от негов пълномощник, която хипотеза е по-вероятна предвид поставената преди подписа запетая и очевидното разминаване в подписите под двете декларации.
Наред с това, декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е съставена и подписана от В.с К., а не от заявителя, както изисква самата разпоредба. Това води до извод за несъответствие между лицето, изготвило и подписало декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, и това, което декларира истинността на заявените в нея обстоятелства. В декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ липсва и подпис на преводача, извършил превода от български на английски и отбелязване на информираността му за наказателната отговорност, която носи.
Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод за законосъобразност на постановения отказ, макар и по аргументи, различни от тези, обосновали становището на ДЛР.
С оглед изхода на производството, в полза на АВ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20200331145439-2/28.09.2022 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20200331145439/31.03.2020 г. на „Витас Кей“ ЕООД, ЕИК 204872215, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 24, вх. А, ет. 1, ап. 1 за обявяване по партида на дружеството на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за липса на извършвана от дружеството дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч през 2019 г.
ОСЪЖДА „Витас Кей“ ЕООД, ЕИК 204872215, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 24, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на Агенция по вписванията, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от изпълнителния директор Д. С.
М., сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на 3
Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4