Решение № 38 от 12.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20244001000004 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 97/23.10.2023 год., постановено по т. д. № 3/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд са отхвърлени предявените от „ВИП Софтуер“ ООД, гр. Русе против Сдружение с нестопанска цел „Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“, гр.

Велико Търново, искове, с които на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 4 от договор, сключен между страните на 05.01.2022 г., претендира сумата от 29 944.20 лв. аванс по чл. 4 от договора с включен ДДС, сумата от 1 372.45 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на горното вземане, търсено в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за времето от 30.04.2022 г. до 11.10.2022 г., законна лихва върху главното вземане от предявяване на исковете насетне и сумата от 411.60 лв., имотна загуба в размер на разходите по обезпечаване на исковете и налагане на допуснатото обезпечение, като неоснователни. Със същото решение е осъдено „ВИП Софтуер“ ООД, гр.

Русе да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“, гр. Велико Търново сумата от 3 000 лв., разноски по делото, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ВИП Софтуер“ ООД, ЕИК 117548397, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, *******, представляван от П. Ч. – управител, чрез адв. Н. Т.

1 от АК – Русе против Решение № 97/23.10.2023 год., постановено по т. д. № 3/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон, събраните по делото доказателства и съдебната практика. Излага се, че изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е упражнил правото си по чл. 268 от ЗЗД, поради което искът е неоснователен, бил в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и съдебната практика. Твърди се, че не съществува и изобщо не е съществувала „обективна причина“ за отказ по чл. 268 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че дори да се приеме, че е налице отказ от ответника на основание чл. 268 от ЗЗД, то този отказ е осъществен след възникване на претендираното вземане. Ответникът бил уведомен и, че работата е извършена.

Претендира се да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Сдружение с нестопанска цел „Национална овцевъдна и козевъдна асоциация“, ЕИК 176041901, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ********, представлявано от С. К. – председател на УС, съд. адрес: гр. Велико Търново, ********, чрез адв. К. А. от АК – Велико Търново.

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт – правилен и законосъобразен, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства. В отговора се твърди, че оплакванията във жалбата, че липсата на средства не съставляват „обективна причина“ по см. на чл. 268 от ЗЗД и не държат сметка за данните по делото. Неоснователно било и възражението, че изявлението по чл. 268 от ЗЗД не било достатъчно ясно и не съдържало категоричен отказ от договора.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице валиден договор за изработка, по който ответникът е упражнил правото си по чл. 268 от ЗЗД, като последица било налице прекратяване на договора и отпадане правото на аванс, като част от дължимото възнаграждение, поради което предявените искове били неоснователни. Приел е за неоснователно възражението на ищеца, че за упражняване на правото по чл. 268 от ЗЗД било нужно заплащане на направените от изпълнителя разходи, извършената работа и печалбата, която би получил при изпълнение, тъй като ответникът нямало как да знае като сума компонентите на правото на изпълнителя, следващо от едностранното прекратяване на договора, за да ги заплати едновременно с изявлението си, че се отказва от договора.

Направил е извод, че остойностяването на извършената работа, разходите и печалбата била работа на изпълнителя (арг. от чл. 266, ал. 1, изр. второ от ЗЗД), който да представи на ответника стойностна сметка на извършеното, което ищецът не бил сторил. Не можело да бъдат уважени и исковете, основаващи се на договора за изработка, дори стойностно извършената работа, разходите и печалбата да съвпадат по размер с аванса по чл. 4 от договора, тъй като правото по чл. 268 от ЗЗД следвало от сключен и впоследствие прекратен 2 от поръчващия договор за изработка, започнало изпълнение преди последният да се е отказал от поръчката, и разходи на изпълнителя.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

266, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и акцесорен такъв по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Претендира се авансово плащане по договор за изработка и лихва за забава.

Ответникът е предявил възражение за прихващане, на основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 17 от договора.

В доказателствените задачи на ищеца е да установи извършването на доставката, изработката и съществените елементи на договора – цената на договора и неговия предмет.

Ответникът с оглед възражението си срещу предявените искове, както и с оглед възражението си за прихващане следва да установи твърдяното неизпълнение на договора от ищеца (че не са предприети действия по изработване на софтуера и последващите ги такива).

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

По делото не се спори и съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните на 05.01.2022 г. бил сключен договор за закупуване право на ползване на софтуер за управление на стопанството и четци за ушни марки, доставка на софтуера, инсталиране му, доставката и тестването на четците за ушни марки и провеждане обучение за работа с тях (чл. 4). Срокът на изпълнение на договора бил 3 уговорен на 26 месеца, от които 1.5 м (срок за изпълнение, включващ доставка на софтуера, инсталирането му, доставката и тестването на четците за ушни миди) и 24 м (гаранционна поддръжка), като съобразно чл. 3 от договора софтуерът се инсталира и пуска в работен режим в 13 бр. стопанства. Уговорено е, че общата цена да договора е 49 907.00 лв. без ДДС, като в срок до 5 дни от датата на подписване на договора се заплаща аванс в размер на 50%, а окончателното плащане – при подписване на приемо-предавателния протокол (чл. 4).

На 10.01.2022 г. ищецът издал към ответника фактура № 2917 за заплащане на авансово плащане в размер на 50%, съгласно договор от 05.01.2022 г. в размер на сумата от 29 944.20 лв. с ДДС. Няма данни по тази фактура да е постъпило плащане от страна ответника. Така и заключението на съдебно-икономическата експертиза.

На 04.02.2022 г. между страните бил подписан Анекс, с който срокът на доставка на софтуера и останалите съпровождащи дейности бил променен на 15.06.2022 г. Променен бил и срокът за заплащане на аванса, като била фиксирана датата – до 30.04.2022 г.

На 08.02.2022 г. до ответника е изпратено искане във връзка със сключения договор от 05.01.2022 г. да бъде предоставен списък с 13 бр. крайни бенифециентилицензополучатели и график за инсталиране на софтуера, тъй като горното препятства издаването на лицензите и доставката и инсталацията на софтуера. На това предложение не последвал отговор от ответника.

Не е спорно, че на 10.08.2022 г. постъпило по e-mail предложение на ответника към ищеца за прекратяване на договора по взаимно съгласие без бъдещи претенции на страните (Анекс с дата 08.08.2022 г.), като няма данни предложението да е прието от ищцовото дружество.

С Покана от 07.09.2022 г. ищцовото дружество е поискало от ответника заплащане на уговореното и фактурирано авансово плащане.

От заключението на допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че процесната фактура е осчетоводена при ищеца и същата е включена в месечния регистър на ЗДДС за м.

01.2022 г., като по нея не са извършвани плащания от страна на ответника. Същевременно фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника и той не е упражнил правото си на данъчен кредит по нея по реда на ЗДДС.

Спори се относно това, дали за ищецът е започнал изпълнение по договора за изработване на договорения софтуер и дали е налице съдействие от страна на ответника за внедряването му.

Както в отговора на исковата молба, така и пред настоящата инстанция ответникът излага становище, че не дължи плащане по процесната фактура. На първо място твърди, че ищецът не е предприел никакви действия по изпълнението на договора (изработването на софтуера, закупуването на четците, тестването, обучението и инсталирането на продукта), освен това не го бил търсил за осигуряване на съдействие във връзка с изпълнение на задълженията си, нито пък го бил уведомявал за готовността си да изпълни договора. На 4 следващо място излага, че загубил интерес от изпълнението на договора, тъй като проектното предложение, в което участвал като водещ партньор в ДЗЗД, частично му било отказано финансиране, вкл. и за част от дейностите предмет на договора, като ответникът направил искане за отказ от сключения договор, поради което не дължи плащане по него.

Настоящият състав на въззивната инстанция приема следното:

Процесният договор има смесен характер, който може в цялост да бъде приравнен на договора за изработка. В първата си част, сключеният между страните договор има характеристиката на договор за продажба - „закупуване на право на ползване на софтуер за управление на стопанството и ушни миди“ (чл. 1 от договора), а в останалата си част – инсталиране, доставката и тестването на четците за ушни марки и проведено обучение за работа с тях (чл. 4) – договор за изработка. Т.е. сключеният между страните договор съдържа задължение за ищеца освен да предаде необходимия софтуер и да предостави правото на ползване на компютърна програма, но и задължение да извърши инсталация, тестване и обучение, т. е. задължение за изработка.