Решение № 926 от 04.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500437 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 266321 от 29 октомври 2021г. по гр. д. № 14966/2019г. на Софийски градски съд, I ГО, 17 състав е признал за установено, по предявен от И. Г. Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 187 от ЗЗД, че В. Н. М., ЕГН ********** дължи да предаде на И. Г. Т., ЕГН ********** владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, aп. ***, в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на апартамента 91.45 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси, заедно с мазе № 6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв. м и 0.816 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо парцел I от кв. 134 на м. „***“ - ***, за което е издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 31455/2019г. по описа на СРС, 24 състав; осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Н. М., ЕГН **********, 1 с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап. *** да заплати на И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *** сумата от 5 908.55 лева - разноски за производството и 1 937.55 лева - разноски в производството по ч. гр. д. № 31455/2019 г. по описа на СРС, 24 състав.

Решението е постановено при участието на С. Й., родена на ********г., - трето лице помагач на страната на ответника В. Н. М., ЕГН **********, производството по отношение на която е прекратено във въззивното производство с влязло в сила определение.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответника В. Н. М. срещу решението по гр. д. № 14966/2019г. СГС, ГО, 17 състав, с което искът, предявен срещу него, е уважен. С доводи за процесуални нарушения, в т. ч. при изготвяне на доклада по делото, необосновани изводи и нарушение на материалния закон, иска да се отмени решението и вместо това искът да се отхвърли.

И. Г. Т. е оспорил въззивната жалба.

В упражнение на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС ) , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията в жалбата срещу неправилността му, относимите към оплакванията доказателства и доводите на ответника по жалбата, въззивният съд приема следното:

Обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – съдът е разгледал предявения иск при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск - при наличие на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и подадено възражение по чл. 414 ГПК ищецът има правен интерес да предяви иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за да установи съществуването за ответника на задължение, обективираното в заповедта за изпълнение.

По съществото на спора и косвено по правилността на обжалваното решение:

Предявен е иск от И. Г. Т. срещу В. Н. М. с искане към съда, по 2 което се е произнесъл СГС с обжалваното решение за признаване за установено, че ответникът дължи да предаде на ищеца описания в исковата молба недвижим имот, за което е издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 31455/2019г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът твърди, че на 17.12.2018г. е сключил с ответника В. Н. М. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх.***, ет.***, ап. ***, в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на апартамента 91.45 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси, заедно с мазе № 6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв. м и 0.816% ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо парцел I от кв. 134 на м. „***“ - ***. Купувачът се задължил да заплати продажната цена от 70 000 евро или левовата им равностойност по банкова сметка на продавача, от които 35 000 евро при сключване на договора на 17.12.2018г., а остатъка - до 21.12.2018г. Срещу това продавачът се задължил да предаде владението върху имота до 01.06.2019г. С платежни нареждания от 17.12.2018г. и от 18.12.2018г. ищецът превел суми по 68 455 лв. всяка. Продавачът В. М. не изпълнил задължението си доброволно да предаде имота. Поради това, на 04.06.2019г. ищецът подал заявление по чл.

417 ГПК и по образуваното ч. гр. д. № 31455/2019г. съдът издал заповед за незабавно изпъление за предаване на вещ и изпълнителен лист, срещу която длъжникът В. М. възразил. По този начин И. Т. е мотивирал предявяването на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът М. е оспорил иска.

Възразил е, че ищецът не е станал собственик на имота въз основа на договора за покупко – продажба от 17.12.2018г., тъй като договорът е нищожен, понеже представлява разпореждане със семейно жилище и съпругата му не е давала съгласие за разпореждане с жилището. Сключеният договор бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави – сключен при продажна цена, която е 3 пъти по-ниска от пазарната цена и нямал действие спрямо него, тъй като представителят и ищецът са се договорили в негова вреда. Възръзил е и, че нотариалното удостоверяване е нищожно, тъй като 3 актът е съставен от помощник – нотариус, при положение че в деня на изповядване на сделката нотариусът е бил на работа в кантората си. Възразил е още, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора, като преведените от него суми са му върнати още в същия ден в присъставието на свидетел поради несъгласието на ответника да продава семейното жилище.

Посочено е, че представителят е действал без представителна власт и във вреда на представлявания. Ответникът иска от съда да „ се прогласи нищожността на договора, да бъде развален евентуално или да се приеме, че договорът не е произвел действие “.

Предявен е иск по реда на чл. 422 вр. чл. 417, т. 3 ГПК за признаване за установено на задължение за предаване на недвижим имот, предмет на продажба.

Не е било спорно между страните и от приложеното ч. гр. д. № 31455/2019г. по описа на СРС, 24 състав е установено, че на 04.06.2019г. И. Г.

Т. е подал заявление до СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на В. Н. М. да бъде разпоредено да предаде на заявителя имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх.***, ет.***, an. ***, в сграда № 6, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на апартамента 91, 45 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси, заедно с мазе № 6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв. м и 0.816 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място с площ от 644 кв. м, което съставлява парцел I от кв.

134 на м. „***“ – *** – съгласно обективираното в договор за продажба, извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том VI, peг. № 19993, дело № 1037 от 17.12.2018г. на нотариус peг. № 030 на НК, задължение за предаване на владението на имота. На 19.06.2019г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да предаде на заявителя имота. Срещу издадената заповед за изпълнение В. Н.

М. е подал възражение.

На 09.09.2019г. е извършен въвод във владение на имота, както е удостоверено в проколо на ЧСИ по образуваното въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство, изпълнително 4 дело.

С определение от 18.11.2019г. по ч. гр. д. № 14547/2019г. СГС, IV Д състав е отменил определението на първоинстанционния съд, с което е отказано спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение и вместо това е постановил спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение и започналото против В. М. принудително изпълнение.

Определението е постановено по съображения, че в представените 2 бр. потвърждения за плащане на сума от по 68 455 лв. като основание е посочено „плащане по договор“, без да е конкретизирано, че става въпрос за процесния договор и поради това, че нотариалният акт не удостоверява, че продажната цена е получена, съответно не удостоверява задължение за предаване владението върху имота.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том VI, peг. № 19993, дело № 1037 от 17.12.2018г. на нотариус peг. № 030 на НК, е установено, че В. Н. М., действащ чрез пълномощника си Н. Г. Г., е продал на И. Г. Т. следния свой недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх.***, ет.***, ап. ***, в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на апартамента 91.45 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси, заедно с мазе № 6 в сутерена на блок 4, с обща площ от 4.63 кв. м и 0.816 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място с площ от 644 кв. м, което съставлява парцел I от кв.

134 на м. „***“ - *** за продажна цена в размер на 70 000 евро или левовата равностойност по фиксинга на БНБ, от която пълномощникът Г. е заявил, че е съгласен сума в размер на 35 000 евро да бъде преведена по притежавана от продавача банкова сметка в Банка ДСК ЕАД на същия ден след подписване на акт и вписването му в СлВп, а остатъкът от продажната цена пълномощникът е заявил, че е съгласен да бъде преведена по посочената банкова сметка на продавача в срок до 21.12.2018г.; посочено е, че този начин на плащане на продажната цена ще представлява валидно извършено плащане. Данъчната оценка на имота е 133 100, 60 лв. В нотариалния акт е записано, че владението на недвижимия имот ще се предаде на купувача в срок до 01.06.2019г.

5

С пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 12.12.2008г. продавачът В. Н. М. е упълномощил Н. Г. Г. да извършва всякакви действия на управление и разпореждане, включително отдаване под наем, дарение, замяна по начин, какъвто намери за добре, в полза на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори от името на М. и за негова сметка, с притежаваните от упълномощителя недвижими имоти и идеални части от тях, включително такива, придобити по наследство, както и да сключва договори за продажба на наследство. При съмнения в обема на представителната власт във връзка с описаните в пълномощното действия и права, В. М. е изразил воля пълномощното да се тълкува в полза на упълномощеното лице.

С 2 броя потвърждения за плащане с наредител ищецът Т. и с получател В. М. на 17.12.2018г. и на 18.12.2018г. е потвърдено извършено плащане на суми по банков път от по 68 455 лв. с основание „плащане по договор“ и „окончателно плащане по договор“. В извлечение от сметка е отразено постъпването на сумите, като на 18.12.2018г. и на 19.12.2018г. е отразено и теглене на каса на суми от по 68 000 лв. от В. М.. Това движение по сметка е вписано и в нарочно удостоверение от Банка ДСК ЕАД от 24.06.2021г. Ответникът – в становище от 01.04.2021г. поддържа, че платежното нареждане не съдържа белег, който да индивидуализира сделката, за да го заблуди и да остане в неведение, че е продал имота в ***, а не в провинцията, както искал. Ответникът не оспорва, че сумите са постъпили по негова сметка и, че е изтеглил сумите.