Решение № 76 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Веселина Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600094 по описа за 2026 година Настоящото производство по реда на глава ХХІ от НПК е образувано по протест на прокурор при РП-Пловдив, въззивна жалба на адв.И. Х. като повереник на частния обвинител С. Т. и въззивна жалба на подс.В. К., подадена чрез защитника му адв.К. Д., срещу Присъда с рег.№210/07.11.2025г. по НОХД 5724/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXІV н.с., с която подс.К. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и на осн. чл.58А, ал.1 вр. чл.54 от НК му е НАЛОЖЕНО наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, търпимо при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Извършено е приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК. Със съдебния акт съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото, както и в тежест на подсъдимия е възложил сторените по делото разноски.

Държавният обвинител претендира ревизиране на присъдата в насока увеличаване размера на наложеното на подсъдимия след извършена редукция на осн. чл.58А, ал.1 от НК наказание от три на четири години „лишаване от 1 свобода“.

В цитираната насока е и претенцията на частното обвинение, съдържащо се в сезиращата въззивната инстанция жалба. Настоява се в допълнението й, че наказанието първостепенният съд е посочил, че следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но е наложил такова под средния законоустановен размер. Подчертава се пропускът на съда да обсъди писмата, които подсъдимият продължава да изпраща до вуйчото на частния обвинител, обяснявайки чувствата си и отношението си към Т., като се представя и ново такова.

Неудовлетворен от размера на наложеното наказание, подсъдимият настоява за редуцирането му до предвидения минимум от две години „лишаване от свобода“. Очевидно поради копиране съдържанието на предходно създаден документ, защитникът е пропуснал да коригира същото в депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба, доколкото в началната й част се твърди, че подзащитният му бил признат за виновен по повдигнато обвинение за престъпление по чл.354А, ал.3, т.1 от НК, за което наложени му били кумулативно две наказания „лишаване от свобода“. Тази непрецизност на сезиращия настоящата инстанция документ принципно не влияе на редовността й, доколкото коректно е посочването на обжалваната присъда и делото, по която е постановена, както и какво е отправеното до съда искане - намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ до цитирания вече размер.

Пред въззивната инстанция държавният обвинител моли за завишаване на наложеното с присъдата наказание в съответствие с претенцията в подадения протест и жалбата на частното обвинение.

Частният обвинител не се явява в настоящото производство, а представляващият го повереник адв.Х. настоява за увеличаване размера на наложеното от първостепенния съд наказание, тъй като наличен е превес на отегчаващите обстоятелства.

Подсъдимият К. изразява увереност за справедливо отсъждане.

Защитникът му адв.Д. не споделя доводите на обвинението, тъй като счита, че конкретно извършеното от доверителя му не се отличава по никакъв начин от други подобни прояви, а обществената му опасност е занижена спрямо сходни случаи. Касаело се единствено за блудствени действия при липса на данни за 2 реализирано насилие. Подзащитният му обичал частния обвинител като собствено дете, а не като сексуален маниак, поради което понастоящем изразявал желание да му завещае цялото си имущество. Настоява, че наказанието е следвало да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като такова в минималния предвиден от законодателя размер ефективно би изпълнило целите, заложени в регламента на чл.36 от НК и най-вече за поправяне на подсъдимия.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, с наведените в протеста и във въззивните жалби доводи и изтъкнатите такИ. от страните в съдебно заседание, проверявайки правилността на присъдата в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Подсъдимият В. Т. К. е роден на **** в **** живущ в ****, *****, ЕГН **********.

Подсъдимият имал интерес към малолетни деца на около възраст от 13 години. Поради това и проучвал същите - как говорят и общуват помежду си, лично и в социалните мрежи, като често влизал в контакт по мобилните апликации за съобщения, имитирал техните съкращения и се научил да се изразява като тийнейджър. През 2022г. се преместил в ****. Живеел сам, в двуетажна къща, в която имало общи помещения на първи етаж, а на втория спално помещение и баня. По това време работил в охранителна фирма *** По повод работата му, а и съседските отношения, се познавал със свид.И.Н Т. и близките му, в това число пострадалия С. Т., баща му - свид. И.Н Т. и свид.И. Т.. Подсъдимият често гостувал в дома на семейството им.

През 2024г. подс.К. започнал да се държи обсебващо спрямо малолетния пострадал свид.С. Т., който по това време бил на 12 години. Стартирал комуникация с него по мобилните приложения, най-вече по „Фейсбук“, „Месинджър“, като намерил общи интереси.

В началото на месец юли 2024г. свид.И. Т. претърпяла ПТП, вследствие на което била трудноподвижна. Тъй като свид.И.Н Т. бил трудово ангажиран, свид.Т. се обръщала за помощ към подсъдимия. От своя страна последният съзрял възможност да бъде повече време със свид.С. Т. и започнал почти всеки ден да посещава дома им. Освен че излизали заедно и правили различни неща съвместно, гостували си, подсъдимият и детето започнали все по-често 3 да си комуникират по чат приложения. Случвало се двамата да си пишат до ранните часове на денонощието, като свид.С. Т. споделял за своите лични интереси, а от своя страна подсъдимият се опитвал да му угажда с цел да създаде още по-близка връзка с него.

През лятото на 2024г. подс.К. подарил на свид.С. Т. сим-карта, която той плащал с цел по- лесна комуникация помежду им. Към края на месец юли 2024г. свид.И. Т. започнала да забелязва близкото поведение на подсъдимия към сина й – свид.С. Т., което я накарало да проверява и чете чатовете помежду им. Последното обстоятелство обаче станало доС.ие на подс.К. и на свид.С. Т., в резултат на като подсъдимият накарал последния да трият комуникацията си.

В началото на месец август 2024г. подсъдимият поканил свид.С. Т. тогава на 12 години, в дома си в ***. Двамата извършвали ремонтни дейности в прилежащия двор. След като свършили с работата, влезнали в дома на подсъдимия. Под предтекст, че се е изпотил, последният заявил, че ще се изкъпе. След като излязъл от банята, започнал да се разхожда гол пред детето.

В един момент подсъдимият поканил свид.С. Т. да отидат заедно в спалнята, след което му казал да легне на леглото, което и той сторил, а подс.К. го последвал. Лягайки на леглото, частният обвинител бил облечен. Изведнъж подсъдимият насила свалил дрехите на детето, издърпвайки панталона и тениската му и оставяйки го по бельо – долни гащи. Докато докосвал малолетното дете по цялото тяло, подсъдимият издърпал ръката на свидетеля и я поставил върху половия си орган, който бил във възбудено съС.ие. Подс.К. целувал детето по тялото, както и накарал свид.С. Т. да го докосва по тялото.

Ласките продължили около пет минути, като през цялото време двамата лежали на леглото. Пострадалият бил изплашен и не желаел натрапената му интимна близост. В следващия момент подс.К. казал на свид.С. Т. да му направи „чекия“, което детето разбрало, като да го задоволи полово с ръка.

Макар да бил много изплашен, частният обвинител станал от леглото, облякъл се и се насочил към изхода на дома на подсъдимия. Той от своя страна рязко се изправил, догонил го и го издърпал за ръката по начин, в резултат на който двамата застанали лице в лице. Тогава му казал, че ако сподели на някого за станалото - ще го пребие.

След случилото се подс.К. започнал все повече да комуникира със 4 свид.С. Т. посредством социалните мрежи и чат приложения. В кореспонденцията си подсъдимият му споделял, че го обича много, че ще го изпапка целия от къдричките в косите до ноктенцата на крачетата, изпращал му много емотиконки, изразяващи целуващо лице. Свид.С. Т. отговарял лаконично на съобщенията на подс.В. К. и макар да поддържал комуникацията, се опитвал да смени темата.

На неустановена дата в средата на месец август 2024г. подсъдимият поканил частния обвинител – и тогава все още на 12 година, в дома си на горецитирания адрес. Въпреки случката от преди няколко седмици, детето се съгласило предвид отправените му от подсъдимия по-рано заплахи. При пристигането си видял, че последният отново се разхождал гол след баня.

Подсъдимият му казал да го последва в спалнята, а малолетният изпълнил заръката и отишъл в спалнята, тъй като се притеснявал и бил изплашен както от случилото се наскоро помежду им, така и от заплахата и какво ще стане, ако не изпълни това, което му се каже. Подс.К. насила съблякъл бельото му и го накарал да легне на леглото, след което започнал да го докосва по цялото тяло, включително и по половия орган, целувал го по бузите и гърба.

Подсъдимият издърпал ръката на детето и я сложил върху половия си орган, както и го карал да го докосва по тялото. Частният обвинител забелязал как половият орган на подсъдимият набъбва от възбуда. В следващия момент последният казал на свид.С. Т. да му направи „чекия“, което той разбрал като да задоволи полово подсъдимия с ръка. Отново свид.С. Т. се уплашил, станал и напуснал спалнята. Докато си тръгвал, подсъдимият го заплашил, че ако разкаже на някого за случилото се, ще го пребие.

След двете случки в началото и средата на август 2024г. свид.С. Т. се притеснил от проявената интимност от страна на подсъдимия и започнал постепенно да се дистанцира и отчуждава, посочвайки различни причини – училище, приятели и т.н. Въпреки че разбирал случилото се, свид.С. Т. се притеснявал и страхувал да сподели на някой, включително и на родителите си. Опитите на подс.К. да търси контакт със свид.С. Т. и да остават насаме били неуспешни. Последното мотивирало подсъдимият през месец ноември да му направи огромен подарък, купувайки му мотор. Двамата отново започнали да си комуникират често, но свид.С. Т. не искал да остават насаме. През месец януари 2025г. последният блокирал в социалните мрежи подсъдимия, 5 нежелаейки да си общуват. Подразнен от тези действия на детето, подс.К. отишъл пред дома му, където били свид.И. Т. и свид.И.Н Т., за да потърси сметка от сина им. Заявил, че свид.С. Т. не го цени, не заслужава всичко, което той е направил за него, ударил го по лицето с шамар и след като взел мотора си, който му подарил няколко месеца по-рано, си тръгнал. Родителите на детето били шокирани от видяното и запитали сина си какво се случва, което го подтикнало да им сподели за случилото се през м.август между него и подс.К.. Пострадалият и родителите му сигнализирали на органите на реда, в резултат на което било образувано досъдебно производство.

Видно от заключението на назначената СМЕ, по свид.С. Т. не се установени видими травматични увреждания и следи от такИ. по видимите части на лицето, шията и горните крайници. Не съобщава за оплаквания.

От експертното становище по СППЕ на подс.В. К. се установява, че последният се е опитвал да създаде съС.ие на зависимост за детето С. Т.. Също така цялостното му поведение и действия в обсъждания времеви период кореспондира не с болестни маркери в психичните сфери, а с особеностите на неговата личностна структура - невротични елементи с водещи хистрионни и психопатни черти, емоционално напрежение, което се отразява върху поведението му, като се игнорират социалните и етичните норми, което може да остане скрито при комфортни за него ситуации; пренебрежение към общоприетите норми и ценности, в установените правила на поведение и обичаи, при отсъствие на тревога и страх от потенциално наказание; интерперсоналните контакти са повърхностни и неустойчиви като рядко възниква чувство на дълбока привързаност; при неудовлетвореност може да се прояви безпричинна агресивност, враждебност, конфликтност.