Решение № 1069 от 30.10.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3235/2022
- Вид
- Решение № 1069
- Подписан
- 30.10.2023
- Състав
- Татяна Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193-чл.194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1069 гр. Перник, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20221720103235 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 и чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба рег. № молба рег. № **** от **** г., Е. Й. М. чрез адв. М. е поискал от съда да бъде образувано производство за допълване на решение № *** от 11.07.2023 г., постановено по гр. д. № **** г. по описа на ПРС, като съдът се произнесе изрично по иска с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно завещание от 31.10.2008 г. от С.Я., както и да измени същото в частта на разноските.
С разпореждане **** от **** г., съдът е приел молбата за допустима, като е открил на основание чл.248 и чл.250, ал.1 от ГПК производство за допълване на решение № *** от 11.07.2023 г., постановено по делото, както и производство за изменение на решението в частта на разноските.
В срока за отговор ответниците чрез адв. Б. са депозирали отговор в който са заявили становище за неоснователност на молбата.
По допустимостта:
Молбата с искане за допълване на решението, както и за неговото изменение в частта за разноските, е подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустимо и съдът 1 следва да се произнесе по същата.
В конкретния случай не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради което настоящият състав намери, че следва да се произнесе в закрито заседание.
Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Преди съдът да се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските, следва да се произнесе по искането на ищеца за допълване на решението.
По искането по реда на чл.250 от ГПК:
Съгласно чл.250, ал.1 от ГПК, постановеното от съда решение може да бъде допълнено, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната.
Непълен е този съдебен акт, в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото.
В случая ищецът е отправил искане към съда да допълни постановеното решение, като се произнесе изрично по иска с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно „фалшивото“ завещание от 31.10.2008 г., имащо вид да е изготвено от С.Я..
Видно от материалите по делото ответниците са се позовали на оставено в полза на техния наследодател завещание, и са поискали от съда да бъде отхвърлен предявения иск за делба. Ищецът е оспорил завещанието, за което по делото е открито производство по реда на чл.193 от ГПК. С постановеното решение - в първа фаза на делбата, по допускането на делбата, съдът в мотивите се е произнесъл относно истинността на завещанието, за което е изложил подробни мотиви, но в диспозитива на решението не се е произнесъл изрично по откритото производство по реда на чл.193 от ГПК.
Оспорване истинността на представени по делото писмени документи се извършва от страните по общите правила, а изводите по отношение направеното оспорване на документ, съдът излага в мотивите на съдебното решение.
Оспорването на писмен документ по чл.193 от ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия 2 указанията на ВС, дадени в ТР № 87-1954-ОСГК ВС РБ, за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на производството по чл.193-чл.194 от ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл.194, ал.2 от ГПК е от същество за доказването, но ако съдът не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения (какъвто е настоящия случай), съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл.236 от ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. В този смисъл е решение № 270/19.02.2015 г., по гр.д. № 7175/2013 г., ВКС, ІV г.о.
В горния смисъл съдът не дължи произнасяне относно откритото производство по реда на чл.193 от ГПК досежно завещанието чрез постановява на самостоятелен диспозитив, с който документа да се признае или не за истински, поради което и молбата на ищеца с искане за допълване на решението е неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение искането по чл.248 от ГПК:
Съгласно чл.355 от ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им Делбеното производство е уредено в ГПК, като особено исково производство, съдържащо специални правила, отклоняващи се в някои отношения от установените в процесуалния закон общи правила на исковия процес. По аргумент от чл.355 от ГПК следва, че в първата му фаза страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата.
Разноски по правилата на чл.78 от ГПК се присъждат от съда само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били приети за основателни, но когато искът за делба е отхвърлен или делбата е допусната при посочените от ответника квоти с оглед уважено възражение на 3 последния.
В конкретния случай делото е за делба, първа фаза на делбата, по допускането й, като при постановяване на своя съдебен акт, съдът не се е произнесъл по направените от страните разноски, а се е произнесъл само по отношение възнагражденията на вещите лица, за които страните не са внесли своевременно дължимите се суми. В тази връзка в решението съдът изрично е отбелязал, че по аргумент от чл.355 от ГПК по разноските в производството за делба съдът се произнася във фазата по извършване на делбата, поради което и на този етап от производството съдът не следва да се произнася по тях.
Следва да се има предвид и това, че с решението по допускането на делбата съдът е допуснал до делба процесния имот, при сочените от ищеца делбени квоти, т.е. искът за делба не е отхвърлен, нито пък съдът е уважил сочени от ответника квоти, няма предявен друг иск за разглеждане в делбеното производство в неговата първа фаза, поради което по разноските на страните в двете фази на делбата, съдът следва да се произнесе при приключване на делото във втората фаза на делбата, както повелява императивната разпоредба на чл.355 от ГПК.
Що се отнася до разноските по отношение оспорването по реда на чл.193 от ГПК на представеното от ответниците завещание, което производство е открито по искане на ищеца, тъй като както вече бе посочено, същото не представлява самостоятелен иск, който да е разгледан от съда в първата фаза на делбата, респ. не представлява присъединен иск, по който съдът да дължи произнасяне по реда на чл.78 от ГПК, то и по сторените разноски от страните в първата фаза на делбата, съдът следва да се произнесе при постановяване на крайния съдебен акт във втората фаза на делбата.
В горния смисъл молбата за изменение на решенето в частта на разноските е неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.250 и чл.248 от ГПК, съдът РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Е. Й. М., ЕГН ********** за допълване на решение № *** от 11.07.2023 г. по гр.д. № **** г. на ПРС, като 4 съдът се произнесе изрично по иска с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно завещание от 31.10.2008 г. от С.Я..
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Е. Й. М., ЕГН ********** за изменение на решение № *** от 11.07.2023 г. по гр.д. № **** г. на ПРС, в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5