Решение № 1154 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300501751 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба депозирана от С. Х. Х., чрез процесуалния му представител адв.Б. С. против отказа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК изп.д.№20218240402276 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх.

№64614/15.06.2026г. Жалбоподателят излага твърдения за неоснователност на отказа, със съображения, че срещу длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години в периода 11.11.2021г. до 25.03.2024г. и че към момента не е собственик на запорираното МПС, поради което изпълнението не може да се насочи към същото. В жалбата си прави признание, че притежава запорирани дялове в дружеството „Брадърс Форевър“ ЕООД. Иска се отмяна на отказа на съдебния изпълнител, като вместо това съдът да постанови, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция и същото е прекратено или следва да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК. Претендират се разноски.

Ответниците по жалбата – взискателите в изпълнителното производство 1

„АМИГО ФИНАНС ЕООД и ТД НАП гр.Пловдив не взимат становище по същата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Константин Павлов, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество - относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане с изх.№64614/15.06.2026г., с което ЧСИ К.Павлов е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на 11.11.2021г. по молба на взискателя „АМИГО ФИНАНС ЕООД / предишно наименование „ МОГО България“ ООД/, на основание на издаден в негова полза изпълнителен лист от 29.07.2021г. от ПРС въз основа на Решение №260919/22.03.2021г. постановено по гр.д.№6178/2020г. по описа на РС гр.Пловдив срещу длъжника С. Х. Х., за събиране на парично вземане.

По повод постъпило искане с вх.№55296/07.05.2026г. за прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемция, депозирана от С.

Х. Х., е постановен отказ от съдебния изпълнител К.Павлов, с мотиви, че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия, както и че не са налице условията за плрекратяване на производството на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК..

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на 2 някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От данните по делото се установява, че от 11.11.2021г. до 25.03.2024г., не е налице 2 годишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. С разпореждане обективирано в запорно съобщение о т 23.11.2021г., съдебния изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение на длъжника при работодателя му „Стебул „ ЕООД и запор върху всички банкови сметки и депозити открити на името на длъжника до размер на сумата от 12 376.48 лв. в Банка ДКС АД.

Н а 27.01.2022г., ЧСИ е наложил запор върху собствения на длъжника лек автомобил Мерцедес * с рег.№***. На същата дата е изпратено и ново запорно съобщение до работодателя на длъжника.

На 11.01.2024г. с Разпореждане с изх.№2903/11.01.2024г. е насрочен за 25.03.2024г. опис на собствените на длъжника движими вещи находящи се на адреса му в гр.***, който опис не е извършен, поради неоткриването на длъжника на регистрирания от него адрес и липсата на информация за налично имущество на длъжника на адреса.

3

На 15.07.2024г. е насрочен нов опис за 03.09.2024г. на движими вещи на длъжника на същия адрес, който отново не е извършен поради неоткриването на длъжника на посочения адрес и нередовното му призоваване.

На 03.02.2025г. взискателят „АМИГО ФИНАНС ЕООД е поискал от ЧСИ извършването на изпълнителни действия, изразяващи се в налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С насрочването на опис на 11.01.2024г., съдът приема, че е налице опит за събиране на вземането, независимо, че не се е достигнало до реално изпълнение чрез събиране на суми за погасяване на дълга. Макар и описа да не е реално осъществен, ЧСИ е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ и с предприемането на тези действия в рамките на определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на опис, настоящият съдебен състав приема, че е прекъснат срока за перемиране на делото.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Взискателят периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, включително и в периода от 11.11.2021г. до

25.03.2024г., с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на последния, което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.

При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. Изложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок не е изтекъл.

Що се касае до наведеното оплакване в жалбата, че длъжникът не е собственик на запорираното МПС и са налице основания за прекратяване на производството по реда на чл.433 ал.1 т.5 ГПК, следва да бъде отбелязано, че липсват категорични данни по изпълнителното дело да са налице условията на чл.433 ал.1 т.5 ГПК, поради което съдът не би могъл да направи обоснован извод, че посоченото от взискателя имущество на длъжника не може да бъде 4 продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. В подкрепа на този извод е извършеното от жалбоподателя в жалбата му признание, че притежава дялове в дружеството „Брадърс Форевър“ ЕООД, към което имущество съответно би могло да се насочи изпълнението.

Мотивиран от гореизложеното, отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от С. Х. Х., чрез процесуалния му представител адв.Б. С. против отказа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК изп.д.№20218240402276 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх.

№64614/15.06.2026г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5