Решение № 3399 от 26.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3399 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100500961 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20023526 от 26.01.2021г., постановено по гр.дело №63149 /2018г. по описа на СРС, ГО, 172 с-в е признато за установено по искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, че ищците „ИПМ к.“ЕООД, ЕИК:**** и „ИПМ к.“ЕООД, ЕИК:****, не дължат солидарно на ответника „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, ЕИК:**** сумата от 11636 евро- главница, просрочена редовна лихва в размер на 52,32 евро за периода от 26.10.2009г до 24.11.2009г. включително; назателна лихва в размер на 3416,17 евро за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2011г. включително; сумата от 99,68 евро - комисионна за управление с падеж 28.12.2009г; законна лихва върху главницата от 09.02.2010 до пълното й изплащане, както и разноски 594,74 лева за такса и 747 лева за защита, за които в полза на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011г. по гр.д.No 5301/2011г. по описа на СРС, 60 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищците разноски в размери съответно 1370,37 лв. и 1500 лв. Решенето е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника- ЧСИ И.М.-К. №839 на КЧСИ и ЧСИ С.В.Б. №753 на КЧСИ.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Райфайзенбанк (България)“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че погасителната давност не е изтекла, тъй като е била прекъсвана с извършването на изпълнителни действия и спирана. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с постановените тълкувателни решения на ВКС по въпросите на погасителната давност в 1 изпълнителния процес. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете– отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Ответниците по жалбата и ищци в производството пред първата инстанция „ИПМ к.“ЕООД, ЕИК:**** и „ИПМ к.“ЕООД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излагат подробни съображения в тази насока. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Предмет на отрицателните установителни искове са вземания на ответника по изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по гр.д.№5301/2011г. по описа на СРС, 60 състав.

В тежест на ищците е да установят началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периодът, за който е текла. В тежест на ответника е да установи с позволените от закона доказателствени средства, при условията на пълно и главно доказване, наличието на факти и обстоятелства, довели до спиране/прекъсването на погасителната давност за процесните вземания. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е преценил на базата на събраните по делото писмени доказателства, че такова доказване не е проведено от ответника.

В случая е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и съответно- петгодишен давностен срок, започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист- 28.02.2011г.

Релевантните за спора факти първостепенния съд, както следва: и обстоятелства са правилно установени от

На 03.06.2011г. е образувано изп.д.№460/2011г. по описа на ЧСИ И.М.-К. №839 на КЧСИ, като в молбата за образуване на изпълнителното дело ответникът е посочил конкретни действия по принудително изпълнение- налагане на запор върху банковите сметки на ищците, възбрани върху недвижими имоти.

2

На 02.08.2011г. и на 08.08.2011г. са наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на „ИПМ к.“ ЕООД.

На 21.10.2011 г. ответникът е депозирала молба изпълнителното дело да бъде продължено от ЧСИ Б. №753 на КЧСИ и делото е преобразувано с номер 20117530401608.

На 21.11.2011 г. ответникът е подал молба за насрочване на опис на недвижим имот- ап.

11, находящ се в гр. Перник, ул. ****. Описът е насрочен за 27.01.2012г. На 16.01.2012г. е постъпила жалба от трето лице срещу насрочения опир и вписаната възбрана на имота. С определение от 20.05.2013г. по в.гр.д.№271/2013г. на ОС- Перник, влязло в сила на 17.10.2013г., жалбата е оставена без разглеждане.

На 12.11.201Зг. отевтникът е подал молба за насрочване на опис на същия недвижим имот. Описът е насрочен за 16.01.2014г., но не е извършен поради нередовно призоваване на страните.

На 08.06.2015г. е подадена нова молба за опис на същия имот, насрочен за 06.08.2015г., като отново поради нередовно призоваване е пренасрочен за 08.10.2015г., след което поради същата причина- за 23.11.2015г. и отново поради нередовно призоваване не се е състоял.

На 16.11.2015г. ответникът е подал молба до ЧСИ Б. изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ И.М.-К., като делото е преобразавано под №20158390400644.

На 20.01.2016г. е подадена молба за опис на недвижими имоти, собственост на ипотекарните длъжници Р.Д.М. и П.А.Т., като описът е насрочен за 02.03.2016г. и втора дата - 09.03.2016г., но не е проведен.

С постановление от 08.03.2016г. изп.дело №20158390400644 е прекратено по отношение на ипотекарните длъжници Р.Д.М. и П.А.Т..

На 16.08.2017г. ответникът е подал молба за налагане на възбрана върху недвижим имот- **** в гр.Банско, бл. Секция В и поземлен имот в гр.Каварна, ул.„****. С постановление от 21.12.2017г. са наложени възбрани, вписани на 28.12.2017г.

На 28.12.2017г. са вписани възбрани върху 445/473 ид.ч. от поземлен имот ***, ведно с построените в имота сгради.

На 06.07.2020г. изп.дело №20158390400644 е прекратено поради непоискване извършването на изпълнително действие след 21.12.2017г. от взискателя.

При така установеното фактическа обстановка настоящият състав достига до следните правни изводи:

Съгласно постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Това постановление е обявено за загубило сила с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС. С решение от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., като е прието, че цитираното ТР се прилага от 26.06.2015г. занапред и само по отношение на 3 висящите към 26.06.2015г. изпълнителни производства, като ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили целените последици, те следва да бъдат преценявани с оглед на ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпване на последиците.

Следователно, с образуване на изп.д.№460/2011г. на 03.06.2011г., е прекъсната давността по арг. от чл. 116, б. "в" ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес, до 26.06.2015г., откогато е започнала да тече нова давност съгласно ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС и решение от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО. С вписването на възбраните н а 28.12.2017г. давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, която независимо от прекратяването на изпълнителното производство на 06.07.2020г., не е изтекла както към момента на завеждане на исковата молба по настоящото дело на 18.06.2018г., така и към датата на провеждане на устните състезания в първата инстанция 30.10.2020г. Настоящият съдебен състав споделя и становището, че със завеждането на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК теченето на погасителната давност се спира (в този смисъл определение №50757/24.10.2022 г. по гр.д.№720/2022г., ІV г.о. на ВКС).

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени като неоснователни.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят всички направени по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 685,19 лева държавна такса за въззивното производство и по 200 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, или общо 1085,19 лева.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №20023526 от 26.01.2021г., постановено по гр.дело №63149/2018г. по описа на СРС, ГО, 172 с-в, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ИПМ к.“ЕООД, ЕИК:**** и „ИПМ к.“ЕООД, ЕИК:**** срещу „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, ЕИК:**** отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, вр.чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат солидарно на ответника сумите: 11636 евро- главница; 52,32 евро- просрочена редовна лихва за периода от 26.10.2009г до 24.11.2009г. включително; 3416,17 евроназателна лихва за периода от 25.11.2009г. до 08.02.2011г. включително; 99,68 еврокомисионна за управление с падеж 28.12.2009г; законна лихва върху главницата от 09.02.2010г. до пълното изплащане, както и разноски в размер на 594,74 лева за държавна такса и 747 лева за защита, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011г. по гр.д.№5301/2011г. по описа на СРС, 60 състав.

4

О С Ъ Ж Д А „ИПМ к.“ЕООД, ЕИК:**** и „ИПМ к.“ЕООД, ЕИК:**** срещу „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, ЕИК:**** сумата от 1085,19 лева (хиляда осемдесет и пет лева и 19 стотинки)- разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решенето е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника- ЧСИ И.М.-К. №839 на КЧСИ и ЧСИ С.В.Б. №753 на КЧСИ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5