Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2494 от 11.11.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4187/2025
Вид
Решение № 2494
Подписан
11.11.2025
В сила
19.12.2025
Състав
ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2494 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ П. ОВЧАРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120104187 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Н. П. П., чрез пълномощника Г. И. Г. - юрисконсулт, срещу С. Т. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. Б. ***, с която се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 498 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 742638, сключен на 29.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 500 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за паричен заем № 742638, сключен на 29.09.2022г., по силата който длъжникът получил в брой, в деня на подписване на договора сума в размер на 1500 лева.

Крайният срок за погасяване на задължението, ведно с уговорената възнаградителна лихва, е настъпил на 09.03.2023г., като задължението не е било погасено. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от 1 ответника.

Съдът приема, че предмена на настоящото дело е очевиден пример за злоупотреба с права.

Въпреки,че не е подаден отговор от ответинка,съдът служебно следни за неравноправни клаузи, касателно договора и установява множество налични такива, основания за нищожност на договора.

На първо място, следва да се отбележи,че въпреки изричните правин указания към ищеца, настоящият състав на съда е в хипотеза за изследва действителната воля на страните от предполагаематата такава, материализирана не само в исковата молба.Това е така, тъй като за правната сигурност в страната, Законодотелят е предвидел необходимост от прециност при формулиране на претенциите. Видно от съдържанието на иска, в обстоятелствената му част се твърди, че Договора за кредит е сключен през 2002г.Съдът отчита вписването на годината, като техническа грешка, т.к. е представен договор с посочена година на склйчване 2022г.

За насотящия състав на съда остана нерезрана формулятя по която се претендира точно исковата сума в размер на крупното задължение от 498 лева по този договор от 2022/посочен като 2002г./

Видно от изчерпателните доказателства, ангажирани от ищеца Договора и представените уточняващи доказателства /стр.36 от делото и сл./ са всъщност такъв с номер 9126832, с посочена дата на сдклчване 29.09.2022г. , действително с лице с идентификационните данни за ответника, според съдържанието на който на Х. са и предадане 1500 лева, които следвало да зпалати на 23 седмични вноски, в четвъртък,, както следва: две вноски от по 11.68 лева и 21 четвъртъшни вноски по 77.71 лева.Годишния процента на разходите е 49.89 % при фиксиран лихвен процент 40.05%.Посочено е , че общата дължима сума по кредита е 1655.27 лева.Разбира се, инкорпорирано е и задължение за обезпечение по чл.5 от Договора,даден е тридневен срок за посочване на предпочитания способ, който кредитополучателя следвало да си избере измежду дне основни точки-изисквания и шест подточки.., вписан е размер на подобаваща неустойка и законна лихва в размер на 10 пункта, допълнително / по см.на чл.6/ и като особена длъжнишка ангажираност е договорена фиксирана сума при отказ от догороа-400 лелва по ал.4 на 2 чл.7.Неразделна част към този т.нар Договоре е погасителен план, предложен на вниманието на кредитополучателя на датата на сключване, в който вече, изначално е прието /т.е. към датата на сключване/, че кредипополучателят е изключителон неизправен/вероятно п аргумант, че е потърсил именно тази финансова институция/ и му е вменено задължени за изплати сумите, седмичко, в четвъртък всяка в размер на по 109 лева. Естествено е за ищеца, размера на анюитетната вноска да е формирана от следните компоненти: главница, лихва и калкулирана неустойка. Падежа е четвъртък…Явно изначабно е ясно, че длъжника е неизправен, тоя тридневен срок по чл.6 е отявлено нежелателен, а кредитополучателя, изначално е набеден и държащ отговорен..

За пълнота на абсолютното невежество на съда, към исковата молба, под номера на договора/въпреки упоритостта с която се твърди, че е от 2002г/ 742638 е приложен идентичен погасителен план с този в уточняващата молба и с номер 9126832.

Въпреки горните аргументи, намирам иска за неоснователен и недоказан. От доказателствата по делото не може да се установи от какво правоотношение произтича претенцията, не е подкрепена доказателствено, неясно е как е формиран размера и.Липсват минимално необходими елементи, налагащи анализ на действителност на провоотношение, изискуемост, ликвидност.

Без да е нобходим подробен и пространствен анализ, намирам иска за неоснователен и нидоказан и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Н. П. П., чрез пълномощника Г. И. Г.

- юрисконсулт, срещу С. Т. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. Б. ***, с която се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 498 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 742638, сключен на 29.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 3

500 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4