Определение № 1053 от 27.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 589/2026
- Вид
- Определение № 1053
- Подписан
- 27.08.2026
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1053 гр. Стара Загора, 27.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500589 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.11-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по частна жалба на „К.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител С.Я., чрез юрк. А.И., срещу определение № 278/15.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 912/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменяне на решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита, че така постановени съдебен акт е неправилен, като в полза на доверителя му следва да бъдат присъдени разноски, като излага съображения, че в настоящия случай става въпрос не за иск за връщане на суми на потребителя, а за иск за връщане на суми, сред които главницата на кредитора, който е ищец, тъй като няма друг ред, по който да получи дадените в заем суми, освен исков ред. Очакването на длъжника, че кредиторът му ще трябва да води иск за връщане на дадената главница, която винаги е дължима, според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК /т.е. чистия размер на кредита/ без да му се дължат разноски за съдебния процес било напълно неоснователно, тъй като по този начин самия кредитор ще бъде препятстван да предявява по съдебен ред вземането си поне за главница, в случаите когато договорът е нищожен. Отделно от това следвало да се има предвид, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи по договорите, сключени с потребител, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, т.е. правата му в случая са гарантирани и без да е нужно да води иск за нищожност на договора. Моли съда да отмени Определение №278/15.06.2026г., като вместо това да постанови съдебен акт, с който да измени Решение №40/29.04.2026г., постановено по гр.д. 912/2025 г. по описа на РС -Раднево, като в полза на доверителя му бъдат присъдени разноски, а именно 76,69 евро 1 юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 102,26 евро - държавна такса.
В срока за отговор е подаден такъв от ответника по частната жалба – Р.
В. Х., действаща чрез адв. Д. Г., с който е оспорена основателността на жалбата. Считат, че в действителност разноски по насрещния иск не се дължат. Излага подробни съображения. Моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.
След обсъждане на оплакванията и доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество се преценява от въззивния съд за неоснователна по следните съображения:
По гр.дело № 912/2025г. по описа на РРС е постановено решение №40 от 29.04.2026 г., с което съдът е уважил предявените от ищеца установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, същевременно е осъдил ответника по насрещния иск да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 2556,46 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 евроцента/, представляваща чиста стойност на кредита по недействителния договор за потребителски кредит №3265854/11.10.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 11.12.2025 г., до окончателното изплащане. Приел е, че в полза на ищеца по насрещния иск не следва да се присъждат разноски, тъй като ако съдът възложи разноските по насрещния иск върху потребителя, това би обезсмислило икономическия ефект от защитата срещу неравноправните клаузи и би го възпряло от упражняване на правата му.
В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В т. 50 от Решение на СЕС от 27 ноември 2025 г. по дело C746/24 е прието, че за да се запази полезното действие на директивата и принципът на ефективна защита на потребителя срещу особено неблагоприятни последици, които би могло да породи обявяването на нищожността на договора за кредит, горните принципни правила, посочени в Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, за 2 разпределянето на съдебните разноски в производствата за установяване на неравноправност на договорна клауза, следва да се прилагат по аналогия и в случаи, при които потребителят е ответник по иск за връщане на заетата главница, предявен от доставчика след обявяването на договора за кредит за нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него. В решението е посочено, че макар поемането на някакви разноски от потребителите при обявяване по съдебен ред на неравноправност на клаузи/договори да не е изключено, това не следва да им действа възпиращо за упражняване на правата им. Анализът на тази практика на СЕС налага извод, че принципът за ефективност не допуска национална правна уредба, която допуска потребителят да понесе част от съдебните разноски, когато е уважен искът му за нищожност на договорни клаузи, дори ако той трябва да върне получената главница.
Горните правила съответстват и на принципното разрешение на разпределението на разноските в практиката на националните съдилища, че отговорността за разноски следва да се понася от страната, дала повод за завеждане на делото. Уважаването на насрещния иск за връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК е резултат от основателността на предявения от потребителя в същия процес иск за обявяване на договора за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради което до влизане в сила на съдебното решение, с което се признава тази нищожност потребителят не изпада в забава по отношение задължението за връщане на получената от него сума. В тази връзка е и приетото в Решение № 14/10.02.2026 г., по т. д. № 963/2025 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, 5-ти състав, че връщането на чистата стойност на кредита е дължимо със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което недействителността на договора е обявена. До този момент потребителят не е в забава на това вземане, поради което не следва да понася разноските по основателния спрямо него насрещен осъдителен иск.
Въззивният съд изцяло споделя този извод на първоинстанционния съд.
По изложените съображения искането за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските в настоящото производство:
Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски.
Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:
На основание чл.274, ал.3 от ГПК определението подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на главният иск е над 5 000 лв.
По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд - Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 278/15.06.2026 г., постановено по гр.д.
№ 912/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4