Решение № 1046 от 09.09.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1621/2025
- Вид
- Решение № 1046
- Подписан
- 09.09.2025
- В сила
- 01.10.2025
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 264 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 264 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 1046 гр. Варна, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110201621 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на С. Н. О. против Наказателно Постановление № 439а-11/28.01.2025г. на ВПД Началника на 03 РУ при ОД на МВР-Варна, с което на О. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева на основание чл. 257, ал. 1 за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
В жалбата се твърди, че издаденото постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а именно на чл. 42, т.4 и на чл.57, т.5 ЗАНН, като твърди, че нарушението не е било описано по ясен и точен начин, поради което и е нарушено неговото право на защита. На следващо място, излага твърдения, че не е извършвал описаното в НП нарушение, тъй като в описания ден лицето, което е пожелало достъп до сградата на администрацията на район „Владислав Варненчик“, не се е представило не е носело обозначителни пагони или друг вид означения, които да водят до недвусмилен извод, че се касае за полицейски началник, който е дошъл на проверка. В условията на евентуалност се излагат твърдения, че са наице условия за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседание възз. О. –редовно призован, не се явява, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за присъждане на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от упълномощен процесуален представител, в които се оспорва жалбата, изложено е становище, че постановлението е правилно и обосновано, поради което се иска да бъде 1 потвърдено и да бъдат присъдени разноски в полза на АНО.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.06.2024г. около 21.00 часа, в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.302, вх.17 Г. Г. П.- В., служител на 03 РУП при ОД на МВР – Варна охранявала помещение, в което се съхранявали предизборни материали, като жалбоподателят О. на длъжност „старши специалист дежурен“ в район „Владислав Варненчик“ към отдел ОМП към Дирекция УСКОР, който бил охрана на кметството не допуснал в сградата на кметството В. С. Н. – началник сектор „Охранителна полиция“ да извърши проверка (по утвърден график с рег. № 439р-14453/2024г.) на мл. инспектор П., като обяснил на същия, че за да бъде допуснат следва да получи разрешение от кмета да бъде допуснат в сградата на кметството съобразно „Правилата за пропускателния режим в сградата на администрацията на район „Владислав Варненик“.
Свид. Л.М. впоследствие бил извикан и съставил против възз. О. акт за установяване на административно нарушение, квалифицирано като такива по чл. 264, ал. 1 ЗМВР .
При личното предявяване на акта и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения били направени и депозирани, поради което била образувана проверка, която приключила с констатации, съвпадащи с тези отразени в акта.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административнонаказващият орган квалификацирал на нарушението по чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид.М. актосъставител, чиито показания съдът кредитира и от които се установи от части описаната фактическа обстановка. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че нарушението, в извършването на което въззивникът О. е обвинен, се състои в 2 противозаконно пречене на полицейски орган да изпълни служебните си задължения – да бъде допуснат да извърши проверка на друг полицейски служител, който изпълнява задължения по охрана на бюлетините в кметството.
От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят в действителност не е допуснал да влезе в сградата на кметството В. С. Н., тъй като е счел, че с оглед деня и часа на посещението и съществуващите вътрешни правила на организация на охраната на кметството, за да го допусне той следва да има разрешението на кмета и/или да се легитимира, като доказателства за наличието на което и да е от тези две обстоятелства или и на двете не се събраха в производството по делото.
В АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 264 от ЗМвР.
В нормата е предвидено наказание за този, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление., ако извършеното не съставлява престъпление.
В този смисъл следва да се приеме, че в чл. 264 от ЗМВР е визирано и задължението за дължимо поведение, и санкция при неговото неизпълнение.
Съдът следва да посочи, че липсват факти, кой, на какво основание и в какво качество е дал разпореждане и до кого (ако въобще е било дадено такова), в какво са се изразявали служебните задължения на полицейския служител и по какъв начин е било виновно осуетено изпълнението им от страна на жалбоподателя (в хипотезата на пречене), като наред с това не са налични доказателства легитимирал ли се е полицейския служител и по какъв начин е отправил искането за достъп до охранителя на кметството. Посочените факти съдът намира за съставомерни и като такива е следвало да бъдат изложени от наказващия орган в обстоятелствената част на акта и на НП, за да бъде обезпечено в пълен обем правото на защита на жалбоподателя от една страна, а от друга за да се изведе по ясен, категоричен и недвусмислен начин противоправността на отказа да бъде пуснат полицейския служител на територията на кметството.
Изключително краткото описание не дава възможност да се разбере с кои точно действия въззивникът противоправно е попречил на орган на власт да изпълни служебните си задължения.
Посочените нарушения са от кръга на съществените, тъй като безспорно са ограничили правото на защита на въззивника да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен с неговите обективните признаци, а след това и да организира адекватно защитата си.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, като с оглед обстоятелството, че на жалбоподателя е било осъществено процесуално представителство по реда на ч;. 38,ал.1 ЗА на адв. Манолова следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 4 от ЗАНН , съдът 3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 439а-11/28.01.2025г. на ВПД Началника на 03 РУ при ОД на МВР-Варна, с което на С. Н. О. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева на основание чл. 257, ал. 1 за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38 ЗА ОД на МВР-Варна да заплати на адв.П. Манолова сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4