Решение № 1649 от 30.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110102435 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба подадена от Е. В. Б., ЕГН: **********, с местоживеене в град Варна, чрез процесуален представител адв. М. Н., срещу А. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес в село ***, с когото молителката е в граждански брак и от когото има две деца. С молбата се иска защита по ЗЗДН. В молбата за защита се излагат твърдения за осъществени спрямо молителката Е. В. Б. актове на домашно насилие, изразяващи се във физическо и психическо насилие.

Твърди се, че на 26-ти или 27-ми януари 2026 г. по време на вечеря в домът н а страните - квартира под наем в ***, в присъствието на дъщеря им М., ответникът А. Б. изпада в ярост.

Започнал е да обижда Е. Б. с думите: „боклук", „помияр“, „курва“, „негодница“. Заплашил я е с думите: „ще те хвана, ще те пребия". Хванал я и я е надвесил през прозореца на балкона от осмия етаж, оставил я е на земята, след което е отворил прозореца по - широко и пак я е провесил, като я е държал за гайките на панталона. На 10-ти февруари 2026 г. докато са вечеряли в домът си - квартира под наем в ***, в присъствието на дъщеря им М., ответникът А . е станал и е блъснал в стената Е. Б., както и я е душил за гърлото. Е. Б. е загубила съзнание и когато се свестила е установила, че се е напикала. След това я е ударил с ръка отзад по главата и я е заключил в банята. С оглед случилото се молителката Е. Б. е взела решение за себе си, да го напусне и да потърси защита.

В сезиращата съда молба, молителката е отправила искане да бъде издадена заповед за незабавна защита, като по отношение на ответника бъдат наложени мерки по чл. 5, т. 1; т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

На 23.04.2026г. е постъпил писмен отговор с вх. № 32401/23.04.2026 г., подаден от А. Р.

Б., чрез процесуален представител адв. И. Ж., с който оспорва изцяло молбата за защита по Закона за защита от домашното насилие. Не оспорва обстоятелството, че молителката Е. Б. му е съпруга. Твърди, че не е осъществил спрямо молителката твърдените в молбата актове на физическо и психическо домашно насилие на сочените дати.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, молителката Е. В. Б. - лично и чрез процесуалния си представител адв. М. Н., поддържа молбата. Претендират се разноски.

1

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът А. Р. Б. – лично и чрез процесуалния си представител адв. И. Ж., оспорва подадената молба, моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и от служебно изготвената справка „НБД“ се установява, че молителката Е. В. Б. и ответникът А. Р. Б. са съпруг и съпруга и имат общи деца, едно от които е непълнолетната М. А.ова Б..

От справка входящ № 27483/06.04.2026 г. се установява, че между Е. В. Б. и А. Р. Р. Б. е било водено съдебно производства по реда на ЗЗДН: гр. дело № 1236/2026 г. по описа на РС-Варна, 21-ви състав, с молител Е. В. Б. и ответник А. Р. Б.. С определение рег.№ 3924 / 12.03.2026г. постановено по гр. дело № 1236/2026 г. по описа на РС-Варна, съдът е върнал, на основание чл. 129. ал. 3, изр. 1-во от ГПК, вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН, молба входящ № 13369/18.02.2026 г. подадена от Е. В. Б., ЕГН: **********, с адрес в село ***, срещу А. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес в *** като е прекратил, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, производството по делото.

От служебно изискани справка за съдимост по отношение на страните се установява, че Е. В. Б. и А. Р. Б. са неосъждани.

О писмо входящ № 28515/08.04.2026 г. от Трето РУ – Варна, се установява, че лицата Е. В. Б. и А. Р. Б. нямат издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

От писмо с входящ № 32405/23.04.2026г. от Втора психиатрична клиника, Катедра по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, се установява, че в болничната информационна система няма данни лицата Е. В. Б. и А. Р. Б. да са били настанявани за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр.

Варна.

От молба с вх. № 30357/16.04.2026 г. подадена от Е. В. Б., чрез процесуален представител адв. М. Н. и приложено към нея удостоверение с изх. № Ф-485/14.04.2026г. издадено от Фондация „SOS – семейства в риск“ – гр. Варна, се установява, че Е. В. Б. е ползвала консултативни услуги в Център за социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при фондацията. Била е консултирана от юрист на фондацията и са били предприети повторни действия за защита по ЗЗДН, след като веднъж делото образувано по молба на молителката е било прекратено от съда.

По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подадена от Е. В. Б., в която са описани актовете на домашно насилие спрямо нея.

От писмо входящ № 29856/15.04.2026 г. от Дирекция „Национална система 112Варна“ се установява, че след извършена проверка в АИС на Национална система 112, са открити общо 3 обаждания, подавани до телефон 112. Два от сигналите са подадени, във връзка с възникнал между страните конфликт на 10.01.2026 г. около 13:30 часа, в град П., в магазин „Синсей“, който се намира до кръговото кръстовище. Третият сигнал е подаден от молителката Е. В. Б. на 11.02.2026 г., като същата сигнализира, че на 10.02.2026 г. вечерта е била бита от ответника.

В качеството на свидетели по случая е разпитана С.М. Н., майка на молителката Е. В.

Б., показанията на която са преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Същата заявява, че отношенията между страните са силно конфликтни, като ответникът А. Б. упражнява по отношение на дъщеря й Е. Б. физическо насилие, обижда я. Свидетелката контактува постоянно със своята дъщеря по телефона и от нея знае, че е ставала жертва на насилие.

Лично е виждала следи от физическо насилие по тялото на дъщеря си в миналото, когато на 05.03.2022 г. е била жестоко пребита, до посиняване, с колан, след което е опитала да се самоубие, поради отчаяние. По отношение на процесните актове на домашно насилие, от 2 проведен с дъщеря си Е. Б. телефонен разговор знае, че ответникът я е провесил два пъти през прозореца на апартамента, където живеят на осмия етаж, в град П.. Свидетелката разказва, че когато е разбрала за случилото се е посъветвала дъщеря си да избяга от ответника. Свидетелката разказва за друг случай на домашно насилие, за който е била уведомена от дъщеря си, че във връзка с обстоятелството, че Е. Б. е била харесала публикация в социална мрежа „Фейсбук“, която реакция е била забелязана от ответника, понеже двамата имат общ профил в социалната мрежа, ответникът е нанесъл побой, като я е душил, при което тя е изгубила съзнание и се е изпуснала. Когато се е свестила и поискала да отиде в банята да се измие, ответникът е влязъл в банята и я е добил, като не е можала да се обади по телефона, защото телефонът е бил в него и е била заключена в банята. На другия ден Е. Б. се е обадила на свидетелката, като й е разказала за случилото се. Свидетелката съобщава, че е била търсена от ответника, след като дъщеря й е избягала от него. В проведен телефонен разговор ответникът е казал, че ще намери Е. Б., ще я застреля и след това ще се самоубие.

Съдът направи следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Молбата е подадена в срока по чл. 10 от ЗЗДН, от лице, което има правен интерес да търси защита по ЗЗДН, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН страните са съпрузи и имат общи деца.

Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна.

Страните са съпрузи, които са живели заедно и имат общи деца. В следствие на влошените им отношения и упражняване на домашно насилие молителката Е. Б. е избягала от ответника, като е потърсила съдействие от Фондация „SOS – семейства в риск“ – гр.

Варна, където е била правно консултирана.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН е налице облекчена процедура з а доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита.

С оглед наведените от молителката фактически твърдения, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено физическо насилие и принудително ограничаване на личната свобода – била е заключена в банята на жилището.

В разглеждания случай, представената от молителката декларация по чл. 9 от ЗЗДН е годно доказателствено средство, като съдържа данни за извършителя на домашно насилие, както и за самите актовете на домашно насилие, мястото и начина на извършване. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. От свидетелските показания, както и от звукозаписите от подадените до тел. 112 сигнали, се установява, че действително молителката Е. Б. е станала жертва на домашно насилие. Съгласно чл. 1а от ЗЗДН, законът има за цел да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на 3 насилието.

За да изпълни целта на закона, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху молителката и евентуалните последици. Съдът счита, че действително молителката се намира в риск и молбата й за защита следва да бъде уважена.

Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН мерки.

А. Р. Б. следва да бъде задължен, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. В. Б.. На А. Р. Б., следва да бъде забранено, да приближава на по-малко от 200м.

/двеста метра/ молителката Е. В. Б., за срок от 12 месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита – 03.04.2026 г. На А. Р. Б., следва да бъде забранено, да осъществява контакт с Е. В. Б., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита – 03.04.2026 г.

Ответникът следва да съобрази, че мярката изискваща от него да се въздържа от насилие по отношение на Е. В. Б. не е ограничена от срок и при неспазването й ще носи наказателна отговорност за извършено от него престъпление.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има молителката Е. В. Б..

От представения договор за правна помощ става видно, че между Е. В. Б. и процесуалния й представител е договорена безплатна правна помощ по делото. Това обстоятелство не подлежи на преценка от съда, след като са представени доказателства в тази насока. Носител на материалното право да получи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. е адвокатът. Възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е невъзможно да бъде разгледано, когато адвокатът е представлявал страната безплатно.