Решение № 255 от 09.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Плевен, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. Д.

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500167 по описа за 2025 година С решение №130 от 24.10.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. К.нски Районен съд е:

ОСЪДИЛ „***“АД-гр.К. да заплати н а Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН:

********** сумата от 16 833.71 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020 г. до 24.10.2022 г. вкл., както и сумата от 4 041.46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.10.2020 г. до подаване на исковата молба, т.е. до 16.11.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба, т.е. от 16.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪДИЛ „***“АД-гр.К. да заплати н а Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН:

********** разноски за адвокатски хонорар в размер на 950.00 лв.

ОТХВЪРЛИЛ обективно-кумулативно съединените искове на Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН: ********** срещу „***“АД-гр.К. в частите им за сумите: главница над 16 833.71 лв. до 23 907.42 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020 г. до 24.10.2022 г. вкл., както за и мораторна лихва над сумата от 4 041.46 лв. до 6 648.40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.10.2020 г. до подаване на исковата молба, т.е. до 16.11.2023 г. вкл. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

1

ОСЪДИЛ Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН: ********** да заплати на „***“АДг р . К . сумата от 1 268.07 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г., съобразно отхвърлените части от предявените искове.

С определение №372 от 27.11.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. К.нски Районен съд е:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО направеното с молба с вх. №3826/14.11.2024 г. от „***“ АД-гр. София на основание чл.248 от ГПК искане за изменение на решение №130/24.10.2024 г., постановено по гр.д. №868/2024 г. по описа на К.нски Районен съд в частта му за разноските, като му бъдат присъдени деловодни разноски в първоинстанционното производство общо в размер на 2 296.23 лв. /1297.44 лв. + 998.79 лв./ Недоволен от решение №130 от 24.10.2024 г. в осъдителните му части и в частта му относно разноските е останал ответникът „***“АД-гр.К. и на 14.11.2024 г. е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде съответно отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковете и да бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на Р. Т. П. на 19.11.2024 г. и на 26.11.2024 г. подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна и се претендират направените във вр. с въззивното производство разноски.

Въпреки, че К.нски Районен съд е постановил, че определение №372 от 27.11.2024 г. не подлежи на въззивно обжалване, тъй като по делото е подадена в срок въззивна жалба от ищцовата страна, при разглеждането на която въззивната инстанция ще провери първоинстанционното решение и в частта на разноските, „***“АД-гр. София е подало частна жалба с вх.

№4166/11.12.2024 г. срещу определението с искане да бъде отменено като неправилно и да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Препис от частната жалба е връчен на Р. Т. П. на 17.12.2024 г. и на 18.12.2024 г. подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 30.12.2024 г. За разглеждане на въззивната и частната жалба е образувано в.гр.д. №950/2024 г. С определение №31 от 10.01.2025 г. по посоченото в.гр.д.

Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №950/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

ВЪРНАЛ делото на К.нски Районен съд със следните указания:

- да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени указания на въззивника, че следва да представи документ за внесена ДТ за 2 въззиивното обжалване на решението в размер на 417.50 лв.

- да бъде оставена без движение частната жалба и да бъдат дадени указания на жалбоподателя, че следва да представи документ за внесена ДТ за въззиивното обжалване на определението в размер на 15 лв.

- след отстраняване нередовностите на въззивната и частната жалби същите следва да бъдат изпратени за разглеждане по компетентност на Плевенски Окръжен съд.

В изпълнение на така дадените указания – с молба от 24.01.2025 г.

„***“АД-гр. София е представило разписки за плащане на двете ДТ.

Вече редовни жалбите са върнати в Плевенски Окръжен съд на 24.02.2025 г., където за разглеждането им е образувано в.гр.д. №167/2025 г.

С определение №470 от 24.03.2025 г.о в.гр.д. №167/2025 г. Плевенски Окръжен съд е:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №4166/11.12.2024 г., подадена от „***“АД-гр.К., с ЕИК: *** срещу определение №372 от 27.11.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. по описа на К.нски Районен съд, с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО направеното с молба с вх. №3826/14.11.2024 г. от „***“ АД-гр. София, с ЕИК: *** на основание чл.248 от ГПК искане за изменение на решение №130/24.10.2024 г., постановено по гр.д. №868/2024 г. по описа на К.нски Районен съд в частта му за разноските.

Във въззивната жалба са изложени следните аргументи за отмяна на първоинстанционното решение по съществото на спора:

За въззивника е неясно как първоинстанционният съд е стигнал до извода, че дължи на Р. Т. П. сума в размер на 16 833.71 лв. като трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020 г. до 24.10.2022 г., както и съответните мораторна и законна лихва.

В жалбата се твърди, че през процесния период Р. Т. П. не е полагал труд в „***“ АД като Помощник директор производствени технически въпроси, съгласно трудов договор № 02/14.12.2011 г., тъй като не е извършвана никаква производствена дейност от дружеството.

Според въззивника, работникът е следвало да докаже дали и доколко е изпълнявал трудовите си задължения, за които претендира възнаграждение. Р.

Т. П. обаче не проявил никаква процесуална активност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че е полагал труд в ответното дружество.

Въззивникът се позовава на Решение № 376 от 21.11.2011 г. по гр. дело № 329/2011 г. на ВКС, според което наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът да полага труд и фактически да осъществява трудовата си функция.

В жалбата се акцентира върху това, че ищецът не е ангажирал 3 доказателства, че е му е възлагана и е извършвал предимно административна дейност. От друга страна се сочи, че са събрани категорични доказателства, че през процесния период дружеството-работодател не е извършвало никаква дейност

Въззивникът намира, че след като съдът е приел иска за основателен, е следвало да съобрази признанието на ищеца, че е получил общо 2 428.94 лв. и тази сума да бъде приспадната от присъдената главница.

В отговора си Р. Т. П. сочи, че работодателят е длъжен да осигури на работника условия за изпълнение на договорената работа и да му плати съответното възнаграждение, а в случая това не е сторено. Правилно е прието, че с платените 2 428.94 лв. са погасени най-старите задължения.

С молба от 25.04.2025 г. Р. Т. П. е представил договор за правна помощ и съдействие и моли да му бъдат присъдени разноски за платеното адв. възнаграждение в размер на 4 000 лв.

С молба от 21.05.2025 г. „***“ АД е представило списък по чл.80 от ГПК за двете инстанции.

В о.с.з. на 22.05.2025 г. Р. Т. П. твърди, че се е пенсионирал на 12.12.2011 г. и на 14.12.2011 г. е сключил процесния трудов договор. Твърди, че окончателно предприятието е прекратило дейността си на 17.10.2022 г.

Дотогава работило

„на етапи“ – когато имало някаква поръчка, я изпълнявали. През процесния период 2019 г. – 2022 г. имало 10-20 работника.

Към момента на продажбата останал само той на работа. През цялото време ходел всеки ден на работа. Вършел каквото му възложат по телефона. През последните години получавал писмата от съда, издавал УП-та на работниците.

Бил осигурен до 25.10.2022 г., съгласно справките от НОИ. Трудовото възнаграждение не му било плащано за 10 години, но търси такова само са последните 3 години. Не е повдигал въпроса по-рано, защото това е щяло да доведе до прекратяване на трудовия договор, а така като работещ пенсионер е получавал по-голяма пенсия.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не е спорно и е видно от трудов договор №02 от 14.12.2011 г., че от последната дата Р. Т. П. е започнал работа в „***“ АД-гр. К. като Помощник директор производствени технически въпроси.

Р. Т. П. твърди, че за периода от октомври 2019 г. до октомври 2022 г. трудовото му възнаграждение е било в размер на 837 лв. месечно, но не му е било заплатено от работодателя в срок до 25-то число на съответния текущ месец. Претендира общо 30 132 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Предявил е и иск за сумата от 12 999.20 лв., претендирана като мораторна лихва върху посоченото вземане за периода от 25.10.2019 г. до подаване на исковата молба – 16.11.2023 г.

4

Относно размера на претендираното трудово възнаграждение ищецът е представил справки от НОИ, от които е видно, че за целите 2019 г., 2020 г., 2021 г. и за периода от 1 януари до 17 октомври 2022 г. е осигуряван всеки месец за съответните работни дни за пенсия, болест и майчинство, трудова злополука и безработица на база осигурителен доход в размер на 837 лв.

Работодателят твърди, че е имал предприятие за производство на стъклопластови изделия и термопласти, разположено в УПИ в адм. адрес: гр.

К., ул. „***“ №1. Твърди, че производствената дейност на предприятието е преустановена, считано от 2012 г. Тогава е преустановено водоснабдяването на предприятието, а през 2018 г. е преустановено е електрозахранването. УПИ и находящите се в него сгради са изнесени на публична продан в рамките на изп.д. №***/2010 г. на публичен изпълнител Ал. Александров и възложено на купувача „***“ООД, съгласно постановление от 12.10.2022 г.

Работодателят твърди, че Р. Т. П. е присъствал на извършения на 18.10.2022 г. въвод във владение. Тогава всички трудови досиета, вкл. и неговото са останали в имота.

О.с.з. на 06.02.2024 г. в отговор на въпроси, поставени по реда на чл.176 от ГПК, Р. Т. П. е заявил че:

-предприятието, в което е работил от октомври 2019 г. до октомври 2022 г. се намира в гр. К., ул. „ ***“ №1.

-от 2012 г. частично е било преустановено производството в това предприятие.