Решение № 20 от 17.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500434 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 22/23.05.2024г. ОС – Силистра, постановено по т.д. № 19/2023г., частично е уважил предявените от А. В. А. и Ф. И. А. срещу Гаранционен фонд, ЕИК 121446665 гр. София искове с правно основание чл.

557, ал.1, т.2, б“а“ от КЗ и чл.86 ЗЗД и е осъдил ответника да заплати на ищците сумите от по 160 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им болки и страдания, в качеството им на родители на А.А. В., починал при ПТП настъпило на 24.07.2022г., ведно с лихва за забава от 20.02.2023г.- датата на уведомяване с извънсъдебна претенция до окончателното им изплащане и е отхвърлил исковете за разликите до предявените размери от по 250 000лв. Решението е постановено при участието на страната на ответника "Гаранционен фонд" на третото лице помагач – И. А.

К..

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни по спора, както следва:

Въззивна жалба с вх. № 2313/21.06.2024г. от А. В. А. и Ф. И. А., чрез адв. Г. С. срещу решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 557, ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ за присъждане на 1 обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдените по 160 000лв. до претендираните по 250 000лв., за всеки от въззивниците. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тези части, като постановено при нарушения на процесуалните правила, материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС. Счита се, че присъдените обезщетения не са справедливи и не са съобразени със съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Съдът не е изследвал и не е оценил в достатъчна степен всички установени по делото факти, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. Не са взети предвид особено близките отношения и силната емоционална връзка между ищците и загиналия им син, съответно интензитета и продължителността на търпените от тях страдания. Посочва се, че изводите на съда относно вида на претърпените вреди са непълни и необосновани, като от преценка са изключени доказани факти относно преживяните отрицателни емоции и преживяването занапред на липсата и загубата на починалия, сигурните болки и страдания, които ще съпътстват ищците до края на живота им. Присъдения размер на обезщетението е недостатъчен, определен в разрез с принципа за справедливост, константната съдебна практика по такъв вид дела и Постановление № 4/1968г. на пленума на ВС. Не са преценени и действащите застрахователни лимити, увеличаващият се инфлационен индекс и социално-икономическите условия към датата на приключване на съдебното дирене. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и уважаване на исковете в предявените размери. Претендират присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263 ГПК с писмен отговор Гаранционен фонд е оспорил жалбата като неоснователна.

Въззивна жалба от Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт К. Я. срещу решението, в частта с която са уважени предявените от А. А. и Ф. А. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликите над 90 000лв., за всеки от ищците до присъдените по 160 000лв. и за лихва за периода от 20.02.2023г. до 15.05.2023г. Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като се твърди, че обезщетенията са в прекомерно завишен размер, който не кореспондира на установените по делото данни относно отношенията между загиналия и неговите наследници и изградената между тях емоционална близост, както и с възприетите в съдебната практика размери на обезщетения при сходни случаи.

По отношение на началния момент на присъдената законната лихва 20.02.2023г., се излагат съображения, че ГФ не е изпаднал в забава от момента на уврежданите, нито от постановения отказ, тъй като изпълнява чуждо задължение. Счита, че съгласно чл.558, ал.1 КЗ, лихви за забава следва да се изчисляват и изплащат при спазване на разпоредбата на чл.497 КЗ, т.е. от датата, на която изтича срокът за произнасяне по предявената от увреденото лице претенция. В случая ГФ се е произнесъл по предявените претенции в законоустановения срок, поради което и същият не изпаднал в забава.

2

Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове за присъждане на обезщетение за разликите над по 90 000лв. и законна лихва, за периода от 20.02.2023г. до 15.05.2023г.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от А. А. и Ф. А., с който въззивната жалба, подадена от Гаранционен фонд се оспорва като неоснователна.

Подадена е и частна жалба с вх. № 3103/22.08.2024г., от А. А. и Ф. А. срещу определение № 142/08.08.2024г., в частта, с която е оставена без уважение подадената от тях молба по реда на чл.248 ГПК за присъждане в полза на процесуалния им представител – адв. С. по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на по 18 060лв. за всеки от ищците, определено съгласно чл.7, ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. Излагат се съображения, че Решението на СЕС не предоставя на националните съдилища средство, посредством което бланкетно да се отхвърли приложимостта на Наредбата, единствено поради потенциалната възможност за колизия между механизма на определяне на минималното възнаграждение според националното законодателство и чл.101 от ДФЕС. Считат, че отказът да се присъди адвокатско възнаграждение поради това, че предоставената правна помощ е безплатна е дискриминационен, доколкото води до неравенство в третирането. Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

Насрещната страна е оспорила частната жалба като неоснователна.

Гаранционен фонд е подал частна жалба вх.№3021/14.08.2024г. срещу постановеното по делото определение № 142/08.08.2024г., в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с оплаквания, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което и присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.

В отговор на частната жалба А. А. и Ф. А. оспорват доводите в нея и молят да бъде отхвърлена като неоснователна.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

За да се произнесе по останалите въпроси, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд в частите му, с които претенциите за присъждане обезщетение за неимуществени вреди са уважени до размера от по 90 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2023г. е влязло в сила.

В исковата молба ищците излагат, че на 24.07.2022г., около 02.20 часа на път ІІІ-216, км.5+200 между с. Добротица и с. Ситово, настъпва ПТП – самокатастрофа, с лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с № на рама 3

VF32CKFWA42655806, управляван от неправоспособен водач И. А. К.. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на сина на ищците – А.А. В.. По случая е образувано НОХД № 171/2023г. по описа на ОС Силистра, срещу привлечения в качеството на обвиняем И. А. К.. В пряка причинно-следствена връзка с деянието са причинените на ищците неимуществени вреди, за които загубата на сина им представлява едно от възможно най-тежките житейски събития. Интензивността на страданието им не би могла да намалее с течение на времето, а негативните последици от загубата ще останат завинаги невъзстановими. Твърдят, че преди инцидента са били активни, борбени и силни хора, радвали се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. След инцидента и смъртта на сина си, те се чувствали самотни и безпомощни.

Изпитвали психически страдания и негативни изживявания, свързани с безперспективни мисли за бъдещето и чувство на безпокойство. Загубата на сина им, който бил деен, отзивчив, инициативен и изпълнен с желание да живее човек, с високо социално и материално положение, предизвикала у ищците чувства на неувереност и колебания, че могат да се справят с трудностите. Поради преживяния силен стрес, ищците станали раздразнителни, тревожни, което довело до обща напрегнатост, повишена чувствителност и депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мисли за вина, суицидни мисли, апатия, липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Налице били и силно изразени прояви на вегетативната нервна сисетма – ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене, трудности в концентрацията на вниманието, нарушение на краткосрочната памет.

Излагат, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което и на осн. чл.

557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ са предявили претенциите си пред "Гаранционен фонд" на 20.02.2023г, като са представили пълномощни, препис-извлечение от акт за смърт, удосотверение за родствени връзки, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие и СМЕ на труп. Ответникът не се е произнесъл по претенцията. Предвид посоченото ищците претендират ответникът "Гаранционен фонд" да бъде осъден да им заплати сумите от по 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2023г. до окончателното им изплащане.

Ответникът "Гаранционен фонд", гр. София в депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като лекия автомобил, предизвикал ПТП не е бил надлежно регистриран, съответно не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и този факт е бил известен на А.В..

Евентуално оспорва размера на предявените претенции, като завишен, 4 неотговарящ на действително претърпените вреди. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на загиналото лице, в размер на 80%, тъй като А.В. е пътувал в процесното МПС без да е поставил предпазен колан, което е в пряка връзка с настъпилата увреда; съгласил се е да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач и без поставени регистрационни табели. Оспорва началния момент на пренедираното обезщетение за забава и твърди, че следва да се счита, че ответникът е изпаднал в забава от датата на депозиране на исковата молба в съда.

По искане на ответника в срока и по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на негова страна И. А. К. – водач на лекия автомобил, предизвикалл процесното ПТП. Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ , предвиждаща, че "Гаранционен фонд" встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.

Третото лице помагач И. А. К. е оспорило исковете като неоснователни.

Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените от страните оплаквания по правилността на обжалваното решение, становищата им по съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр. осн. чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Липсва спор, а и от представените по делото доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие с пострадали лица от 24.07.2022г. и присъда от 28.10.2023г., постановена по НОХД № 171/2023г. на ОС – Силистра и задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГП, се установява, че на 24.07.2022г. на път ІІІ-216, километър 5+200г. между с.Ситово и с.Добротица, в посока с. Добротица, област Силистра И. А. К., управляващ автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с № на рама VF32CKFWA42655806, което не е регистрирано по съответния ред и без да има необходимата правоспособност е нарушил правилата за движение – управлявал автомобила с превишена скорост – 141,37 км/ч е допуснал ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на пътувалия в автомобила А.А. В. – син на ищците. Към датата на настъпване на ПТП виновният водач не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което и на 20.02.2023 г. ищците са предявили пред Гаранционния фонд искания за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди по които са образувани щети № 23210032/20.02.2023г. и № 23210033/20.02.2023г.