Решение № 993 от 30.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. гр. Хасково, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101113 по описа за 2023 година

Предявен е от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„*****”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д. К. К. и М. С., със съдебен адрес гр.София, 1680, бул.**** офис 3, адв.Л. Г. Г., против О. Г. С. с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Хасково, ул.“********, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу О. Г. С. било образувано ч.гр.д.№237/2023г. по описа на РСХасково. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Твърди се, че ответникът сключил с „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 07.11.2020г., договор за лизинг със същата дата за ********, договор за лизинг №623893316 за базови аксесоари и застрахователна полица „Смарт турист“ от 11.07.2020г.

Ответникът сключил с ищцовото дружество договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 06.07.2020г., като с посочения договор закупил *****.

1

Ответникът сключил с ищцовото дружество договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 11.07.2020г. и договор за лизинг №623893322 от 07.11.2020г. за базови аксесоари.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от ищцовото дружество на 12.03.2021г.

Предвид това към 15.03.2021г. длъжникът имал задължения за предходни периоди в размер на 245,50лв., както и дължими лизингови вноски за периода 15.02.2021г. – 14.03.2021г. в размер на 299,20лв., от които сума в размер на 211,80лв. по договор за лизинг от 07.11.2020г. за ********, сума в размер на 42,40лв. по договор №623893316 за лизинг от 07.11.2020г. за базови аксесоари и сума в размер на 45лв. по договор №623893322 за лизинг от 07.11.2020г. за базови аксесоари.

Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 482,77лв., формирани както следва :

-по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 07.11.2020г. сума в размер на 317,25лв., от които 115,80лв., представляващи три месечни такси, и 201,45лв. за *******, представляващи разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;

-по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 06.07.2020г. сума в размер на 113,31лв., от която 24,96лв., представляващи три месечни такси, и 88,35лв. за ***** представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена;

-по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 11.07.2020г. сума в размер на 52,21лв., представляваща три месечни такси.

Сумата от 245,50лв. била дължима за период 15.10.2020г. – 14.01.2021г. и представлявала сбор от дължими абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 07.11.2020г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 06.07.2020г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 11.07.2020г., както и дължими лизингови вноски за съответния период по договор за лизинг №****** от 07.11.2020г. за базови аксесоари; по договор за лизинг от 07.11.2020г. за *******. По договор за лизинг №***** от 07.11.2020г. за базови аксесоари.

Задълженията за предходен период в общ размер на 245,50лв. били обединени във фактура

№7312256515/15.11.2020г., фактура

№7313479494/15.12.2020г. и фактура №7314840508/15.01.2021г., като във всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането. Общата стойност на цитираните фактури била в размер на 250,50лв., от която била приспадната сумата от 5лв. – предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или частично плащане след издаване на фактурите. Вследствие на което към момента длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 245,50лв., описано подробно в 2 исковата молба как е формирано.

Твърди се, че при сключване на договор с Йеттел България ЕАД всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които дружеството обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка фактура имало подробно описание на вида услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на Теленор България ЕАД ответникът бил с клиентски номер ******.

Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 1027,47лв. били обединени във фактура №7317541574/15.03.2021г. за клиентски номер ****** със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

Посочената сума представлявала сбор от дължими суми по гореописаните договори за съответните периоди.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1027,47лв., от която 245,50лв. задължения за предходен период;

299,20лв. дължими лизингови вноски за периода 15.02.2021г. – 14.03.2021г.;

482,77лв. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, както и законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените в двете производства разноски.

Назначеният на ответника особен представител адв.С. И. С. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като нередовни и неоснователни. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като няма посочена банкова сметка или друг начин на плащане, поради което следвало да бъде оставена без движение до отстраняване на тази нередовност.

Оспорва всички представени от ищеца доказателства – договори, общи условия, фактури. С исковата молба ищецът излагал доводи, както и изцяло нови фактически твърдения, които се различавали съществено от тези, които изложил като заявител в заповедното производство. Твърди се, че в този смисъл процесуалното поведение на ищеца не е последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до момента.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, като се твърди, че тече считано от падежа на всяка една отделна дължима вноска по сключените 3 договори, което представлявало основание предявените искове да бъдат отхвърлени.

Не ставало ясно как са изчислени сумите, които ищецът сочи като дължими в исковата молба. Твърди се, че тези суми не са изчислени правилно и не кореспондират с размера на задължението на ответника. Не ставало ясно претендираните суми от ищеца за ползване на мобилни услуги за какво потребление се отнасят, как е изчислена неустойката, предвид което се прави искане да се приемат за нищожни процесните клаузи по сключените договори между страните като противоречащи на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика. Предвидените клаузи в изготвените типови договори изцяло противоречали на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като съществено нарушавали принципа на справедливост и излизали извън обезпечителните и обезщетителни функции, които законодателят определял с тях.

Поради неоснователността на главния иск, неоснователно се явявало и искането на ищеца за присъждане на лихви върху главницата.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърлят изцяло претенциите като неоснователни и недоказани, евентуално да се намали техния размер. Счита, че на ответника следва да се присъдят разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№237/2023г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата общо от 1027,47лв., от която 544,70лв., представляваща сбор от неплатени абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски, и 482,77лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 07.11.2020г., договор за лизинг със същата дата за *******, договор за лизинг №623893316 със същата дата за базови аксесоари и застрахователна полица №***** „Смарт турист“ от 11.07.2020г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 06.07.2020г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 11.07.2020г. и договор за лизинг №623893322 от 07.11.2020г. за базови аксесоари, задълженията по които са обединени във фактура №7317541574/15.03.2021г. за клиентски номер ****, ведно със законната лихва върху сумата от 544,70лв., считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2023г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №115/14.02.2023г. по ч.гр.д.№237/2023г. по описа на съда. Видно от приложените със заявлението по чл.410 от ГПК договори за мобилни услуги и за лизинг е, че същите са сключени между страните на 06.07.2020г., 11.07.2020г., 07.11.2020г.

Въз основа на така подписаните между страните договори са издадени и приложените по делото фактури. Приложени са и общите условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни 4 съобщителни услуги, както и подписаната на 11.01.2018г. между КЗП и „Теленор България“ ЕАД спогодба. Представени са по делото изпратена на 15.02.2021г. до ответника покана за доброволно плащане на сумата от 245,50лв. с ДДС за неизплатени услуги към мобилния оператор; 299,20лв. – неизплатени лизингови вноски по договорите за лизинг и сумата от 482,77лв.

– неустойка по договори, сключени между страните, както и предоставена в писмен вид информация от „Български пощи“ ЕАД до ищцовото дружество за това, че „Български пощи“ ЕАД не носят отговорност за непрепоръчани пощенски пратки, каквато е била описаната и не може да даде информация дали е доставена на адресата.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.

В своето заключение съдебно-счетоводната експертиза сочи, че размерът на дължимите от ответника суми по процесните договори за месечни абонаментни или еднократни такси, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги за периода 15.10.2020г. – 14.03.2021г. възлиза общо на 200,62лв.

Според вещото лице размерът на дължимите лизингови вноски за процесния период 15.10.2020г. – 14.03.2021г. е общо 344,08лв.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0fec451-6359-4613-a36f-0b0a835d894b