Решение № 440 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330200047 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН

Образувано е по повод на жалба, подадена от Р. Щ. Ш. чрез адв.В. С. срещу Наказателно постановление № 24-5697-001173 дата 22.07.2024 г.издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив сектор Специализирани полицейски сили Пловдив , с което на

Р. Щ. Ш. ЕГН ********** за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,за което на основание чл.175ал.1т.1пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста лева/ лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Посочват се конкретни обстоятелства ,които според пълномощника на жалбоподателя водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и в тази връзка се иска от съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Явява се пълномощника му адв С..Същият поддържа в цялост жалбата по делото.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество 1 и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело НП счита, че съставеният НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган .

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят – Р. Ш. бил спрян по време на движение ,когато управлявал лек автомобил,“ Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик „ с *** лична собственост .При извършена справка се установило,че регистрацията на МПС –то е служебно прекратена във връзка с разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП от дата 12.03.2024г . Съставен бил АУАН , а впоследствие и НП .

Разпитан в хода на делото е свидетеля –М. С.,същия потвърждава отразеното в АУАН,както и извършената проверка и установеното нарушение.Като съдът възприема показанията и ги кредитира в цялост.

Освен свидетелските показания по делото са налице и писмени доказателства, а именно справка за собствеността на лекия автомобил ,справка за нарушител водач ,както и е изискано и приложено от Гаранционен фонд ,писмо № ***от дата 26.03.2025г /л.24-28/,както и писмо от сектор Пътна полиция –Пловдив- л.22 от делото /.Всичко това в своята съвкупност води до следните изводи:

Нарушението по 140 ал.1 от ЗДВП-а именно ,че водачът управлява нерегистрирано МПС по надлежния ред .Съгласно Наредба №1-45 от 24.03.2000г. е разписан реда за регистрирани и отчитане на МПС,в този 2 смисъл и водачите са длъжни да управляват такива по ЗДвП .Ясно ,точно и конкретно са описани елементите на самото нарушение .Като в конкретния случай ,макар да са налице от обективна страна елементите на нарушението ,то от субективна страна не се доказа извършването на същото.Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътните превозни средства ,за които е получено уведомление от ГФ по реда на чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на пътното превозно средство.Уведомяването на собственика на МПС, за служебна прекратената регистрация не е елемент от фактически състав на прекратяване на регистрацията , а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административно нарушение по чл.175 ал.1 от ЗДвП.Това е така ,защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.Собственикът на МПС няма как обективно да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС.Знанието на точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.Като всичко това е залегнало в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г по тълкувателно дело № 3/2022г.В този смисъл в настоящето производство видно от отговора на ГФ,уведомлението по чл.574ал.10 от КЗ няма данни независимо от поисканото писмо и информация от тях кога е получено от собственика на МПС-то ,тъй като те нямат обратна връзка по изпратените уведомления.Видно от писмото изпратено от сектор „Пътна полиция“се установява,че собственика на автомобила не е известен за служебната дерегистрация.

Ето защо, настоящият случай не може да се подведе под тази хипотеза. Това е така, доколкото за разлика от останалите хипотези на служебно прекратена регистрация, в чл. 143, ал. 10 ЗДвП законодателят е предвидил нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведомят собственика за това обстоятелство, тъй като същата се случва в 14 дневен срок от уведомяването от Гаранционен фонд за липсата на валидно сключена застраховка за МПС, който момент е неизвестен за собственика, респ. водача и не би могъл и при най-добрата грижа да го узнае.И в този смисъл не може да се наказва с предвиденото в чл.175 ал.1т.1 от ЗДвП наказания водач, която управлява МПС ,при служебно прекратена 3 регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП ,когато не е уведомен за това собственикът на МПС-то.

И в този смисъл управлявайки лек автомобил с посочена по-горе регистрация Ш. не е съзнавал,че управлява МПС с прекратена регистрация ,както и не е целял този краен противоправен резултат.

Не на последно място неправилно е определена и санкцията , а именно наказателната разпоредба ,която определя наказуемостта на деянието.Като такава е определена-чл.175 ал.1т.1 от ЗДВП,съгласно ,която :-Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:

1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;

Като никъде нито в АУАН ,нито в НП е посочено текстово това нарушение,правилната правна норма би била чл.175 ал.3 от ЗДвП.Тоест налице и още една предпоставка за отмяна на НП.

Или правния извод е ,че нарушението не е извършено умишлено , а при непредпазливост , а тези деяния се наказват само в предвидените от закона случаи,какъвто не е настоящия.

В този смисъл и се споделят напълно възраженията на жалбоподателя и неговия пълномощник за отмяна на атакуваното наказателно постановление По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.

4

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в съдебно заседание. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата , съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на решението и с оглед действащата отново към този момент редакция н а Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в минимален размер. Прилагайки правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител. Така мотивиран Районен съд Пловдив

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5697-001173 дата 22.07.2024 г.издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив сектор „Специализирани полицейски сили“- Пловдив , с което на Р. Щ. Ш. ЕГН

********** за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,за което на основание чл.175ал.1т.1пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста лева/ лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , вр. чл. 38 от Закон за адвокатурата да ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ц. С. с булстат *** сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за оказана защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5