Определение № 52300 от 27.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52300 гр. София, 27.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Частно гражданско дело № 20241110130798 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №393133/01.12.2025 г., депозирана от адв. Билева, в качеството й на процесуален представител на длъжника по заповедното производство – Т. З., с която се иска допълване на определение 31.10.2025 г., постановено по настоящото ч.гр.д. в частта за разноските, като в полза на адв. Билева бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на длъжника безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 400.00 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят „Софийска Вода“ АД е подал становище, в което сочи, че възражението по чл. 414 ГПК нямало самостоятелен характер, а било предпоставка за прерастване на производството в исково. В рамките на заявлението не се развивала защита в истинския смисъл на думата. Намира, че прилагането на размер на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес не отговаря на постигането на легитимна цел. Предвид изложеното моли съдът да съобрази произнасянето си съобразно действителната правна и фактическа сложност на извършените от адвоката действия.

Софийският районен съд, след като прецени искането на адвоката и обсъди представените писмени доказателства, намира следното:

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Софийска Вода“ АД срещу длъжника Т. М. З..

На 11.06.2024 г. е издадена исканата заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника на 06.07.2024 г., като в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК – на 06.08.2024 г. длъжникът, чрез адв.

Билева е депозирала възражение.

Поради депозираното възражение, с разпореждане от 13.09.2025 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, като му е указано, че при непредставяне на доказателства заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 15.09.2025 г., като в рамките едномесечния срок същият не е представил доказателства за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение е обезсилена с определение №45527/31.10.2025 г.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок, от лице с правен интерес за това, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който се слага край на производството съдът се произнася по отговорността за разноските, сторени от страните в производството.

Доколкото с определението от 31.10.2025 г. настоящото производство е приключило, съдът е следвало да разпредели и отговорността за разноските по него. На л. 16-17 от заповедното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 26.07.2024 г., сключен между Т. М. З. и адв. Красимира Билева, в който страните изрично са заявили, че длъжникът ще бъде представляван от адвоката безплатно на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като е материално затруднено лице, което обстоятелство З. е декларирал с подписа си в договора, като адв. Билева се е съгласила да представлява клиента си безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на „Софийска Вода“ АД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя мнението, че Наредба № 1/2004 г. МРАВ не предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение на длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде справедлив и обоснован. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът споделя становището, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника, не е еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се прави обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен образец.

В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в заповедното производство, съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по чл. 414 ГПК, е 50 лв., който е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за положения от адвоката на длъжника труд.

В светлината на изложеното, молбата за допълване на определение №393133/01.12.2025 г. се явява основателна до определения от съда размер от 50 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №45527/31.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. №30798/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 171 състав, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Софийска Вода“ АД, ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на 2 управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева с ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена от адвоката безплатна правна защита на длъжника Т. М. З. в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3