Решение № 2462 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15294/2025
- Вид
- Решение № 2462
- Подписан
- 19.05.2026
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал.1, т.9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2462 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330115294 по описа за 2025 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец К. И. Б. чрез адв. Д.Б. иска да се признае за установено, че не дължи в полза на „Кеш пойнт България“ ООД сумата от 1 200 лева вписана като дължимо вземане в Централен кредитен регистър с идентификатор № ***.
Ответник „Кеш пойнт България“ ООД с ЕИК 207079835 чрез адв. Х. М. оспорва исковата молба като представя договор за кредит по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1200 лева, които се е съгласил да върне заедно с лихва и при условията на договора.Оспорва се твърдението, че страните са се съгласили ищецът да върне единствено сумата от 1200 лева. Поддържа се, че дружеството не претендира от ищеца сумата от 1200 лева.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят, а и от справка БНБ се установява, че е бил сключен договор за потребителски кредит с идентификатор *** от 26.05.2025г., главницата по който е издължена към 13.10.2025г., а исковата молба е подадена на 22.10.2025г. Същевременно видно от справка приложена към молба вх. № 38356/16.04.2026г. съпоставена със справка БНБ - л. 57 гръб фигурира остатък просрочена главница 1028 лева, такси и други разходи 36 лева.
Следователно, въпреки че реално главницата е изплатена от двете справки се доказва, че ответникът е извършвал погашения за неустойка, такса и лихва което корелира на сключения договор за обезпечен потребителски кредит и неустойката от 669,40 лева при 1 непредставянето на това обезпечение. Другояче казано ответникът приема, че главницата е изплатена /което не оспорва/, но счетоводно дългът в ЦКР при БНБ остава открит, тъй като спрямо ответникът няма установено със сила на присъдено нещо, че изплатените лихви, такси и неустойки са недължими, а от там и няма как да се очаква от него да подаде информация за липса на тези задължения. Молба вх. № 38810/17.04.2026г. по същество има за предмет искане до съда да установи недействителност на договора за кредит поради нарушението на чл. 11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК, но това представлява отделен иск, който не е съединен за съвместно разглеждане с първоначалния иск поради което и съдът не може да го допусне за съвместно разглеждане.
От справка БНБ не става ясно защо веднъж е посочено, че главницата е изплатена, а друг път е посочено, че има остатък просрочена главница в размер на 1028 лева. Ищецът е бил длъжен да изясни това противоречие в хода на производството при приемане на справката, което не е сторено, бил е длъжен и да изясни защо в справка приложена към молба вх. № 38356/16.04.2026г. в графа погасяване на вземания фигурира главница 171,10, респ. негова е доказателствената тежест за интерпретацията на тези факти, в молба вх. № 38810/17.04.2026г. ищецът счита, че със сумата от 1 200 лева са погасени 224,46 лева такси, 654,53 лева неустойка, 149,81 лева лихва и 171.10 лева заемна сума /главница/, същевременно в справка БНБ фигурира остатък просрочена главница 1028 лева за което ищецът нищо не споменава, а вместо това с молбата съединява изцяло нов иск, който е могъл да заяви с първоначалната искова молба.
Предвид на гореизложеното предявения иск се отхвърля като неоснователен.
На основание чл. 78 ГПК ответникът има право на разноски, но по делото е приложено единствено пълномощно като не се установява реално заплатен адвокатски хонорар на адв.Х. Г. поради което и съдът не присъжда разноски на страната.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. И. Б. с ЕГН ********** против "Кеш Пойнт България" ООД с ЕИК 207079835 ЗА признаване за установено, че ищецът не дължи в полза на „Кеш пойнт България“ ООД сумата от 1 200 лева вписана като дължимо вземане в Централен кредитен регистър с идентификатор № ***;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2