Решение № 101 от 08.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600188 по описа за 2022 година С присъда 3 от 14.01.2022 год. по НОХД № 396/21 год. Районен съд Несебър признал Р. П. М. за виновна в това, че в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала до 10 януари 2020 год. заблуждение у Б. Х. и с това и причинила имотна вреда в размер на 6470 лв. и на основание чл. 211 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 58а ал.1 НК осъдил на четири години лишаване от свобода.

На основание чл. 57 ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изпълнение на наказанието.

М. е осъдена да заплати на Б. Х. сумата от 6470 лв. в едно с законната лихва от датата на деянието 02.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, както и 1000 лева съдебни разноски.

Подсъдимата е осъдена да заплати и съответната държавна такса върху признатия размер на гражданския иск.

Недоволна от наказанието подсъдимата обжалва присъдата.

1

Дефинитивно прави искане за отмяна на присъдата и оправдаването и отхвърляне на присъденото обезщетение. Не е изложила мотиви. Жалбата е подадена на 21 януари 2022 год.

Пострадалата Х. е била конституирана като частен обвинител и граждански ищец и приет за разглеждане предявен граждански иск за обезщетение за сумата от 6470 лв. имуществени вреди, както и разноски по делото. Тя също е подала жалба против присъдата като изразява мнението си, че наказанието е несправедливо и прави искане за налагане на справедливо наказание. Наказанието е определено към минимума, при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Няма доказателства за наличие на смекчаващи вината обстоятелства.

В процеса на администриране на жалбите, прокурорът бил уведомен, няма становище по тях.

М. се е ползвала от правото на отговор по жалбата на Х.. Оспорва изцяло позицията на частното обвинение.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие. Защитата представи писмени доказателства- трудов договор за подсъдимата и медицински документи за здравословното състояние на съпруга .

Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбата, а присъдата като правилна, законосъобразна и справедлива да се потвърди. Съдът отчел всички факти, установени по делото, взел под внимание и личността на дееца, правилно приложил закона и определил наказание.

Частният обвинител и повереника поддържат искането си за увеличение на наказанието против М. и оспориха позицията за ревизия и намаляне размера на наказанието от противната страна.

Защитата поддържа жалбата и отправи искане за намаляне размера на санкцията. Според нея не е отчетено доброто процесуално поведение на М., оказано съдействие за разкриване на обективната истина в процеса, позицията и на разкаяние и съжаление. Тя е обезпечила вземането на пострадалата с подписването на договори пред нотариус в полза на Х.. Тя е осъждана, но това не следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство. То е част от правната квалификация, съответно от предвиденото наказание. Съпругът и е болен и тя е човекът, който полага грижи за него. Поискаха определяне 2 наказание от три години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.

58а НК да стане две години.

Подсъдимата М. подкрепи доводите на защитника. Положила е усилия да върне парите на пострадалата, като се опитала да изтегли кредит, но без одобрение от банка. Тя работи на трудов договор, но пандемията се отразила на доходите . Поиска присъдата да бъде намалена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени от жалбоподателите и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Производството пред районния съд протекло по реда на глава ХХVІІ чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът приложил точно и пълно правилата на процесуалния закон при провеждането на съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция. Подсъдимата М. признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразила съгласие да не се събират доказателства за тях. След изслушване на съдебните прения, съдът постановил присъда. В мотивите съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимата самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

М. работела в кк **** на трудов договор като камериер в „****“ ЕООД.

Пострадалата Х. имала намерение да закупи на сина си апартамент в това населено място. На 2 юли 2019 год. вниманието привлекли обяви за продажба на жилища, когато до нея се доближила подсъдимата. В разговор подсъдимата предложила съдействие на свидетелката при закупуването на апартамент за сумата от 30 000 лв. Успяла да убеди пострадалата, че дружеството в което работела, е собственик на апартаменти, които продава и възможност да съдейства при сделката. Х. проявила интерес към предложението, разменили си телефоните. В следващите дни М. се обадила по телефон на Х. и заявила, че „шефовете били се съгласили да продадат“ апартамент и ако има желание, могат да направят оглед. Двете жени отишли в страда на фирмата и направили оглед на апартамент на втори етаж. Той бил обитаван от млад човек, но успели да разгледат и Х. демонстрирала желание за закупуването му за вече уговорената сума. В следващите дни М. поискала и 3 получила на ръка 600 лева капаро. Последвали още 200 лева за разходи, поискани и получени по същия начин, без документ. Х. проявявала нетърпимост за сключване на сделката, а М. успокоявала, че апартамента е зает от наематели. За времето до август 2019 год. М. успяла да вземе от Х. общо сумата от 6350 лв., като ги свързвала с необходимостта от различни разходи.

В средата на септември 2019 год. двете жени се уговорили за предприемането на действия по прехвърляне на апартамент пред нотариус. В този етап от отношенията им Х. станала активната страна, като започнала да търси по телефон подсъдимата и получавала различни причини, поради които се отлагала „сделката“. На 24.10.2019 год. Х. посетила М. в дома им в с. ****, община **** и си поискала парите обратно. В уговорен срок това не е станало.

На 10 януари 2020 год. по инициатива на подсъдимата, двете жени се разбрали да посетят нотариус и да изготвят пълномощно, с което синът на пострадалата упълномощава М. да закупи апартамент. Времето минавало, а сделка нямало.

Х. заплашила М., че ще се обърне към полицията, на която последната предложила пред нотариус да изготвят договор за заем на получената/предадена сума. Бил е изготвен такъв договор, по силата на който М. се задължавала със сумата от 6500 лева – получените 6350 лв. и 120 лв. такса за пълномощно. Срок на връщането бил уговорен на 29.02.2020 год.

Срокът не бил спазен и Х. подала молба до полицията, визиращи отношенията с подсъдимата.

Първостепенният съд приел, че от обективна страна М. е извършила измама в условията на опасен рецидив. Тя е осъждана многократно и изтърпявала наказание лишаване от свобода в затвор. Последното наказание лишаване от свобода, общо наказание по няколко наказателни дела, е три години и десет месеца, изпълнено до 08.08.2015 год. Не е изтекъл срока по чл.

30 ал.1 НК до настоящата престъпна дейност.

От субективна страна е прието, че деянието е извършено при пряк умисъл. Използвайки неопитността и желанието на Х. да закупи апартамент на сина си, М. умишлено я въвела в заблуждение за възможностите си да посредничи в тази дейност.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчел многократните осъждания на М., извън последното наказание, сочещо на рецидивна 4 престъпност. Престоявала е в затвора 95-98 година за изпълнение на общо наказание по няколко присъди от четири години и пет месеца. Следва ново общо наказание от пет години и три месеца, изпълнено 2004-2008 година.

Веднага след изпълнението му, М. е извършила ново престъпление измама и осъдена през 2010 год. и осъдена на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, изпълнени в затвор до 21.11.2011 год. Следват нова поредица от измами, по които има общо наказание от значение за рецидивната квалификация. При тези обстоятелства съдът е отмерил наказание шест години лишаване от свобода, което редуцирал през нормата на чл. 58а ал.1 НК на четири години. Основано на установеното поведение на М. и обективните признаци на деянието, правилно е приложен материалния закон и изведена квалификацията по чл. 211 вр. чл. 209 ал.1 НК.

Районният съд е обсъдил и позицията на частното обвинение в искането за наказание от девет години лишаване от свобода и конфискация.

Приел е, че това е близо до максималния размер на наказанието за това престъпление и е несправедливо за това деяние такава репресия. Приел е още, че не е необходимо налагане и на другото наказание конфискация. Това би била несъразмерна репресия, наказанието лишаване от свобода има потенциал да постигне целите на наказанието, определени в чл. 36 НК.

Съдът приел за доказана имуществената претенция на пострадалата за сумата от 6470 лв. и осъдил М. да я заплати.

От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни и е ненужно тяхното преповтаряне. Настоящата инстанция приема, че доказателствените източници правилно са оценени като допустими, ценени обективно в тяхната взаимовръзка и действително съдържание, няма пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК.

Районния съд подробно описал установената по делото фактическа обстановка, обективно обсъдил доказателствените източници в тяхната пълнота и съдържание и достигнал до обосновани изводи за обективната страна на извършеното от М. деяние.

М. не е привлечена към отговорност за продължавано престъпление, каквото се явява извършеното от нея престъпно поведение. Фактологията, описана в обвинителния акт сочи на този вид усложнена престъпна дейност, 5 но тя не е изведена в диспозитива на обвинението, нито в правните изводи на обвинителя. Съдът не може да излезе от определената от прокурора рамка на обвинението още повече, когато се отнася до квалификация, по тежка от повдигнатата.

По жалбата на частното обвинение.

За това престъпление законът е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. Индивидуализираното на шест години лишаване от свобода наказание за М. е в среден размер. Определено е при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът споделя тази позиция. Механизма на измамата подробно е описан. Няма други отегчаващи обстоятелства в него освен словесността на подсъдимата, с която чрез намерението за закупуване на жилище въвела в заблуждение пострадалата. Тя не се отличава с нищо от обикновените случаи на престъпления от този вид. В дълъг период от време двете жени са контактували по различен начин, в повечето от които винаги е водело до даване на пари от Х.. Тя е зряла жена, имала е намерение за покупка на имот и е ноторно известно извършването на такива сделки чрез посредник – брокер, чиято дейност е регламентирана от закона. Отчетена е и личността на М.. Тя е жена близо до 70-те години.

Увеличаване на наказанието е неоправдано и от тази гледна точка.

Законът е предвидил възможност за налагане на наказание конфискация. Настоящата инстанция приема позицията на Районния съд.

Приобщаването на тази кумулативна възможност, би било прекалена санкция за подсъдимата. Тя следва да възстанови взетите от Х. пари.

Няма основание за изменение на присъдата и увеличаване на наказателната репресия против М..

По жалбата на подсъдимата.

Деянието на М. е извършено в условията на опасен рецидив.

Първостепенният съд е отчел предходното общо наказание, въз основа на което се приема тази по тежка квалификация на поведението на М..

Неправилно е съждението на защитата, че предходните осъждания са отчетени отново като отегчаващо вината обстоятелство. Съдът е направил това разграничение – осъждане, пряко влияещо на квалификацията на деянието на М., и предишни осъждания, за които тя не е била реабилитирана. Последните са обсъдени и са част от изводите на съда относно степента на опасност на 6 подсъдимата. Това е правилно и обосновано на доказателствата по делото.