Решение № 363 от 25.04.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Перник, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720100057 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на Ю. С. П., с ЕГН: ********** от с. Д., ул. „Л.“ №** * чрез адв. Б.В. от САК, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищцата в качеството си на наследник на починалия Г. Б. П. при наследствен дял ½ ид.ч. от наследството НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 673,84 лева – главница, /1/2 ид.ч. от общия размер на главницата от 1347,68 лв./ представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 175,18 лева – обезщетение за забава/1/2 ид.ч. от общия размер на законната лихва за забава от 350,35 лв. / за периода от 30.06.2009 г. до 17.10.2012 г. като погасени по давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.07.2013 г. по ч.гр.д. № 7979/2012 г. въз основа на влязла в сила заповед № 6030 от 09.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7979/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1283/2013 г. и изп.д. № 502/2022 г. и двете по описа на ЧСИ С. Б.. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д.

№ 7979/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7979/2012 по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 02.07.2013 г.

За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 1283/2013 г. и изп.д. № 502/2022 г. и двете по описа на ЧСИ С. Б. по молба на ответното дружество депозирана на 22.03.2022 г. Ищцата твърди, че в края на м. декември 2023 г. получила писмо от ТП на НОИ Перник изх. № 3010-13-2373 *** г. по силата на което я били уведомили, че 1 съгласно ЗС изх. № 78978/18.12.2023 г. от ЧСИ С. Б. с което се нареждало да се удържи от пенсията й /добавката й в размер на 3320.56 лева по Ид № 502/2022 г. или по 696.19 лева считано от 01.01.2024 г. При посещение на кантората на Частен съдебен изпълнител С. Б. по повод проверка на изпълнителното дело, по което се оказала страна длъжник, както и чрез справка направена от адвокат В. установила, че по молба на ответника „Топлофикация Перник” АД, ЕИК: 113012360 и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 02.07.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 7979 по описа на ПРС за 2012 г. на името на наследодателят й починал съпруг Г. Б. П. е било заведено първоначално срещу него изпълнително дело № 502/2022 г. за събиране на сумите по листа, а именно - за събиране на сумите в размер на 1347.68 лв. - главница, за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 350.35 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. до 17.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считан от датата на подаване на заявлението 08.11.2012г., до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 283.96 лв. Горепосоченият изпълнителен лист бил издаден от ПРС срещу Г. Б. П. – нейн съпруг. След образуване на делото /молба с вх.№ 12150/22.03.2022г./ ЧСИ бил разпоредил на основание чл. 426 от ГПК , образуване на Ид и изпращане на съобщение до длъжника, справки в НАП, НОИ, КАТ и РБСС към БНБ на 28.03.2022 г. Съобразно разпореждането по-горе били изготвени искания, както следва:

Искане с изх. № 13228/28.03.2022 г. до ТД на НАП за издаване на документ – удостоверение по чл. 191 от ДОПК; Искане с изх. № 13229 / 28.03.2022 г. до БНБ за предоставяне справка за банковите сметки на длъжника: Искане с изх. № 13230 / 28.03.2022 г. до ДАЕУ за предоставяне справка за ТД на длъжника; Искане с изх. № 13231 / 28.03.2022 г. до ДАЕУ за предоставяне справка за пенсия на длъжника;

Искане с изх. № 13232 / 28.03.2022 г. до ДАЕУ за предоставяне справка за декларирани данни за осигурено лице. Постъпила е справка с вх. № 13264/28.03.2022 г. от която се установява че лицето е починало. Постъпила била справка от НАП, че няма данни за лицето от 04.2021 г. до 03.2022 г„ както и справка от НАП вх. № 13263/28.03.2022 г., че няма данни за лицето и активни ТД.

Съобразно постъпилата справка с пълните данни на длъжника Г. Б. П. на 29.03.2022 г. от които се установявало, че длъжника е починал, като допълнително била изготвена справка изх. № 14615/04.04.2022 г. до Община Перник за издаване на удостоверение за наследници на длъжника, като било изготвено и съответното писмо с изх. № 14615/04.04.2022 г. и било входирано писмо от Община Перник с вх. № 20730/17.05.2022 г. ведно с удостоверение за наследници на Г. Б. П.. Видно от постъпилото удостоверение за наследници на Г. Б. П. с вх.

№ 20730/17.05.2022 г. се установявало, че неговите наследници били: Ю. С. П. - съпруга и А. Г. П. - дъщеря. Непосредствено след това ЧСИ на 17.05.2022 г. бил изготвил Постановление с което конституира Ю. С. П. - съпруга и А. Г. П. – дъщеря като длъжници по изпълнителното дело срещу Г. Б. П..

Изготвена била ПДИ изх. № 42008/23.09.2022 г. до А. П. в качеството й на наследник на Г.

П. според която и към 23.09.2022 г. задължението било в общ размер на 1037.05 лева неполучена от същия и втора ПДИ изх. № 42006/23.09.2022 г. до Ю. С. П. в качеството й на наследник на Г. П. според която и към 23.09.2022 г. задължението било в общ размер на 2953.34 лева - неполучена от същия. Твърди, че от горното се установявало, че неправилно били разпределени и претендираните и начислени на конституираните като наследници задължения на длъжника, като не бил съобразен принципа на наследяването на такива по равно, а не вероятно като ¾ спрямо съпругата и 1/4 част от задължението спрямо дъщерята.

Входиран бил отговор от Юробанк България АД с № 32557/02.09.2022 г. на името на Г. П. с признание на задължението и липса на средства по нея.

Входирано било писмо № 37611/04.10.2022 г. от НАП на името на А. П. по чл. 191 ДОПК и удостоверение вх. № 37613/04.10.2022 г. на името на Ю. С. П. от което се установявали 2 публични задължения и второ удостоверение вх. № 38397/07.10.2022 г. на името на А. П. от което се установявали публични задължения. Последвала била молба от взискателя с вх. № 44140/28.08.2023 г. с искане за извършване на справки и налагане на запори на длъжниците.

Сторено било искане с изх. № 72073821.11.2023 г. до БНБ за установяване на банковите сметки на Ю. П., второ искане с изх. № 72074/21.11.2023 г. до МЕУ за установяване на ТД на същото лице, трето искане с изх. № 72075/21.11.2023 г. до МЕУ за установяване на налична пенсия, като е изготвено ново искане с изх. № 72076/21.11.2023 г. до БНБ за установяване на банковите сметки на А. П., второ искане с изх. № 72077821.11.2023 г. до МЕУ за установяване на ТД на същото лице, трето искане с изх. № 72078/21.11.2023 г. до МЕУ за установяване на налична пенсия. Входирана била справка на името на А. П. от НАП за наличен ТД от 21.11.2023 г. и била входирана справка за същото лице от 21.11.2023 г. че няма данни да е пенсионер това лице. Входирана била справка с вх. № 59070/21.11.2023 г. за сметките на А. П. и втора такава с вх. № 59067821.11.2023 г. за сметките на Ю. П. и на последната била входирана справка от 21.11.2023 г. от НАП че лицето работи. Налице било разпореждане от 18.12.2023 г. на ЧСИ от което се установявало налагане на запори и разпределение на съответните суми. Изготвено било съобщение №78983/18.12.2023 г. до А.

П., запорно съобщение изх. № 78984/18.12.2023 г. до работодателя на А. П., запорно съобщение изх. № 78980/18.12.2023 г. до ИЗИПЕИ за А. П., запорно съобщение изх. № 78981/18.12.2023 г. до Юробанк АД за А. П. и запорно съобщение изх. № 78979/18.12.2023 г. до ОББ АД за А. П.. Изготвено било съобщение № 78977/18.12.2023 г. до Ю. П., запорно съобщение изх. № 78975/18.12.2023 г. до ЦКБ за Ю. П., запорно съобщение изх. № 78974/18.12.2023 г. до ИЗИПЕЙ за Ю. П., запорно съобщение изх. № 78973/18.12.2023 г. до Алианц АД за Ю. П.. Изпратено било ЗС до ТП на ПОИ за налагане на запор на пенсията на Ю. П. с изх. № 78978/18.12.2023 г.

Посочва, че до момента на образуване на ИД на 22.03.2022 г. и от датата на последното изпълнително действие по предходното изп. дело на 28.03.2016 г. от взискателя реално не били извършвани и никакви годни да спрат или прекъснат давността изпълнителни действия за конкретното вземане по ИЛ от 02.07.2013 г.

Твърди, че при ЧСИ Б. била установила, че на гърба на ИЛ от 02.07.2013 г. бил поставен печат върху който била нанесена информация относно предходно образувано и прекратено по силата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително дело № 1283/2013 г. по описа на ЧСИ Б., образувано на незнайно каква дата /липсва отбелязване/, с отразена дата на връчване на ПДИ на 22.10.2013 г., датата на последното изпълнително действис — 28.03.2013 г. и дата на прекратяване на ИД на 08.09.2021 г. описано от ЧСИ С. Б.. От всичко гореизложено и от направената справка по изпълнителното дело установили, че производството по второто ИД било образувано на 22.03.2022 г. въз основа на изпълнителен лист от 02.07.2013 г. издаден по гр. дело № 7979 / 2012 г. по описа на ПРС. Изпълнителният лист бил издаден в закрито производство по реда на чл. 410 и следващите от ГПК за твърдени задължения за периода м.

01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. за адрес гр. П., ул. „М. С.” бл. **, вх. *, ап. *. По изпълнителен лист взискателят претендирал сума, представляваща за него непогасено задължение за този период от Г. Б. П. в размер на общо задължение от 1347.68 лв. главница за периода м.

01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. ведно със законната лихва в размер на 350.35 лева за периода от 30.06.2009 г. до 17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 08.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски по делото в общ размер на 283.96 лева.

Посочва, че до момента на образуване на второто ИД и преди това от последното действие по предходното изпълнително дело на 28.03.2013 г. на 22.03.2022 г. от взискателя реално не били извършвани и никакви годни да спрат или прекъснат давността изпълнителни действия за конкретното вземане по ИЛ от 02.07.2013 г.

В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били 3 погасени по давност , както и относно приложимостта на тригодишната погасителна давност, като дори и да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Били изминали пет години от последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело № 1283/2013 г., което било извършено на 28.03.2013 г. и петгодишната погасителна давност била изтекла на 28.03.2020 г. преди датата на образуване на второто изпълнително дело № 502/2022г.- 22.03.2022 г. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. Оспорва се иска като неоснователен, тъй като погасителната давност на вземанията не била настъпила, а била прекъсната многократно с предприемани изпълнителни действия по двете изпълнителни дела. С образуването на изпълнително дело погасителната давност се прекъсвала и била спряна по време на изпълнителното производство. Позовава се на Постановление №3 от 18.11.1980 г. на ППВС и на Решение № 170 /17.10.2018 г- по г.д. №2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО и на Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, Четвърто ГО. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищец.