Присъда № 115 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 115/12.06.2026 г. по НОХД № 20265330202607 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу П. А. Д., ЕГН: ********** по обвинение в това, че в периода от м. януари 2023 г. до м. март 2026 г. включително в гр. Пловдив, след като е осъден с Определение № 8497/21.11.2022 г. по гр. дело № 20225330111872/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 29.11.2022 г., на месечна издръжка в размер на 250 лв. (127,82 евро) да издържа своя низходяща – детето Б. П. Д., като заплаща чрез нейната майка и законна представителка ежемесечна издръжка в размер на сумата от 250 лева (127,82 евро), съзнателно не е изпълнил това си задължение за повече от две месечни вноски, а именно:

- за месец януари 2023 г. - 1 непълна месечна вноска в размер на 100 лева (51,13 евро) и

- в периода от м. февруари 2023 г. до м. март 2026 г. включително 38 (тридесет и осем) месечни вноски за посочения период на обща стойност 9 500 лева (4857,27 евро), или всички вноски на обща стойност 9 600 лева (4908,40) евро – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава XXVII от НПК съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Д., което намира за доказано от събраните по делото доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета, а изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Защитникът адв. И. Б. взема становище направеното от подсъдимия самопризнание да се подкрепя от събраните по делото доказателства. Моли наказанието да бъде определено по специалните правила на чл. 58а от НК, а наложеното наказание по вид да бъде „пробация“, което намира за найподходящо предвид липсата на предходни осъждания на дееца.

Подсъдимият П. А. Д. признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съкратеното съдебно следствие посочва, че разбира обвинението и поддържа самопризнанието си. В съдебните прения се съгласява със становището на своя защитник. В 1 последната си дума заявява, че съжалява и моли да му бъде наложено наказание, което да е „пробация“.

СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. А. Д. е роден на **** г. в гр. П., б., б. г., живущ в гр. П., ул. „*****“ № **, ет. *, ап. **, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

В периода от 2016 г. до 2020 г. свид. С. С. К. и подсъдимият Д. имали интимна връзка и съжителствали на съпружески начала. От съвместното им съжителство им се родило общото им дете Б. П. Д.. С течение на времето отношенията между свид. К. и подс. Д. се влошили до степен, че съвместното им съжителство станало невъзможно.

След раздялата с подсъдимия свид. К. взела решение да уреди въпросите с родителските права и издръжката на детето, като тя подала искова молба от името на дъщеря си срещу подс. Д. в Районен съд – Пловдив. По молбата й било образуваното гр. дело № 20225330111872 по описа на РС – Пловдив, което приключило с одобрена от съда спогодба, обективирана в протоколно определение № 8497 от 21.11.2022 г. По силата на спогодбата подсъдимият Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си Б. П. Д. в размер на 250 лева, с равностойност от 127,82 евро. Задължението било дължимо до 10-а дата на всеки месец в гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, където живеели свид.

К. и дъщеря й Б. П. Д.

Преди одобряването на съдебната спогодба подсъдимият Д. заплатил само сумата от 500 лева по „Изипей“ на майката – свид. С. С. К., каквато била уговорката им преди спогодбата. След влизането в сила на Определение № 8497 от 21.11.2022 г. по описа на РС – Пловдив на дата 29.11.2022 г. подсъдимият Д. обещал на свид. К. редовно да заплаща издръжката, но въпреки това прекратил контактите си с детето си и с неговата майка – свид.

С. С. К., както и не изплащал дължимото със съдебния акт задължение за заплащане на издръжка.

На неустановена дата през юни 2023 г. свид. К., след като се снабдила с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно определение по гр. дело № 20225330111872/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в качеството си на законен представител на дъщеря си Б. П. Д. подала молба за образуване на изпълнително дело при ДСИ към РС – Пловдив. В хода на изпълнителното производство и въпреки наложените запори и възбрана, не постъпили никакви суми за погасяване на задължението на подсъдимия.

На 01.04.2025 г. подсъдимият Д. изплатил сумата от 400 лева чрез „Изипей“ на свид. К., посочвайки единствено, че тази сума представлява издръжка за детето му. По този начин той погасил изцяло задължението си за издръжка на дъщеря му за месец декември 2022 г. и частично задължението за 2 месец януари 2023 г., като оставало да изплати за посочения период още сумата от 100 лева.

Подсъдимият Д. продължил да не плаща издръжката си до месец март 2026 г. включително, когато общият размер на неплатените вноски достигнал до:

- за месец януари 2023 г. - 1 непълна месечна вноска в размер на 100 лева (51,13 евро) и

- в периода от м. февруари 2023 г. до м. март 2026 г. включително 38 (тридесет и осем) месечни вноски на обща стойност 9 500 лева (4 857,27 евро) като всички вноски за периода били на обща стойност 9 600 лева с равностойност от 4 908,40 евро.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С. С. К.

(лист 7 и лист 9 от досъдебното производство), писмени доказателства – разписка № 0700025212256317 от 01.04.2025 г.

(лист 10 от досъдебното производство); заверен препис от протоколно определение № 8497 от 21.11.2022 г. по гр. дело № 20225330111872/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (лист 13-14 от досъдебното производство); справка за актуално състояние на всички трудови договори със страна подсъдимия П. А. Д. (лист 20 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия П. А. Д. (лист 25 от досъдебното производство); справка за съдимост за подсъдимия Д. (лист 12 от делото); писмо с вх. № 53284/27.05.2026 г. от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Пазарджик (лист 13 от делото); покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20235330400101 по описа на СИС при Районен съд – Пловдив (лист 17 от делото); изпълнителен лист с № 1393 от 09.06.2023 г. по гр. дело № 20225330111872/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (лист 18 от делото).

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката С. С. К., които са проверени с оглед своята достоверност и намират подкрепа както в писмените доказателства, така и в самопризнанието на подсъдимия. От тях се установява местоживеенето на детето след раздялата на свидетелката с подсъдимия Д., липсата на контакти между бащата и детето през инкриминирания период, частичното изпълнение на задължението за издръжка, респ. липсата на изпълнение за останалото време.

От Определение № 8497 от 21.11.2022 г. по гр. дело № 20225330111872 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив се установява, че със същото е одобрена спогодба от гражданския съд между подсъдимия П. А. Д. и свид. С.

С. К., с която подсъдимият се осъжда да заплаща месечна издръжка в полза на детето си Б. П. Д. в размер на 250 лева месечно, считано от 17.08.2022 г., 3 платима чрез неговата майка и законен представител, до 10-то число на месеца и по банкова сметка на майката на детето. Установява се още, че съдебното определение е влязло в сила на 29.11.2022 г.

От писмо с вх. № 53284/27.05.2026 г. от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Пазарджик се изяснява, че подсъдимият Д. не е бил регистриран като безработно лице през инкриминирания период от месец януари 2023 г. до месец март 2026 г.

От справката за съдимост за подсъдимия П. А. Д. се установява, че той не е осъждан.

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият П. А. Д. е извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал.

1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна в периода от месец януари 2023 г. до месец март 2026 г. включително в гр. Пловдив, след като е осъден с Определение № 8497 от 21.11.2022 г. по гр. дело № 20225330111872/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 29.11.2022 г., на месечна издръжка в размер на 250 лв. с равностойност от 127,82 евро да издържа своя низходяща – детето Б. П.

Д., като заплаща чрез нейната майка и законна представителка ежемесечна издръжка в размер на сумата от 250 лева (127,82 евро), подсъдимият Д. съзнателно не е изпълнил това си задължение за повече от две месечни вноски, а именно:

- за месец януари 2023 г. – 1 непълна месечна вноска в размер на 100 лева с равностойност от 51,13 евро и

- в периода от месец февруари 2023 г. до месец март 2026 г. включително 38 (тридесет и осем) месечни вноски за посочения период на обща стойност 9 500 лева, с равностойност от 4 857,27 евро, или всички вноски на обща стойност 9 600 лева, с равностойност от 4 908,40 евро.

Доказано е по делото осъществяването на съставомерните признаци от обективната страна на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Подсъдимият Д. е осъден с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 8497 от 21.11.2022 г. по гражданско дело № 20225330111872/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив за одобряване на спогодба, да издържа на свой низходящ – дъщеря си Б. П. Д., ЕГН: **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, с равностойност от 127,82 евро. Осъдителният съдебен акт е влязъл сила на 29.11.2022 г. Установява се, че след този момент подсъдимият не е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно на 39 (тридесет и девет) месечни вноски, от които 1 частична вноска в размер на 100 лева с равностойност от 51,13 евро и 38 пълни вноски по 250 лева всяка, в размер на 9 500 лева с равностойност от 4 857,27 евро, или издръжка на обща стойност за целия период от 9 600 лева с равностойност от 4 908,40 евро. Деянието е съставомерно, тъй като броят на 4 неизпълнените месечни вноски е повече от две. Неизпълненото парично задължение на подсъдимия Д. има за предмет именно заплащането на издръжка, а кредитор по вземането е негов низходящ – дъщеря му Б. П. Д., която е лице от кръга по чл. 183, ал. 1 от НК. Доказано е и авторството на деянието от страна на подсъдимия, тъй като той е осъденият да заплаща издръжката и в този смисъл е носител на паричното задължение.

Съдът приема, че правилно от обективна страна е определено и мястото на извършване на престъплението. Според правилата на гражданското право, ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните задължения са носими, а не търсими, тоест тяхното принципно местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установява, че низходящата на подсъдимия Д. – дъщеря му Б. П. Д., живее заедно със своята майка – свид. С. С. К. в гр. П., където и престъплението се явява извършено. Същото е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние то е довършено от обективна страна, без необходимост от настъпване на конкретни вредоносни последици.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. В тази връзка преценката за финансовата възможност на подсъдимия да изплаща издръжката вече е съобразена от гражданския съд при определяне на нейния размер, а след това подсъдимият П. А. Д. не е искал промяна в размера на това си задължение.