Решение № 53 от 03.04.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Севлиево, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Х. Н. Х. при участието на секретаря Виктория М. Драголова като разгледа докладваното от Х. Н. Х. Гражданско дело № 20214230100105 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е искова молба от П. И. Г., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, **** срещу Гаранционен фонд, гр. София, ул. ***

Ищцата твърди, че е *** на починалата вследствие на ПТП И.К.Х..а, на ***. На *** г., около 00,15 часа по GAB № 1165 км 4+500 в посока за с. *** се е движил л.а. „***" без peг. номер, управляван от водача Л. Б. М., който нарушил правилата за движение по пътищата, напуснал платното за движение и се ударил в крайпътно дърво, след което напуснал местопроизшествието. В резултат на реализираното ПТП била причинена смъртта на возещата се в автомобила пътничка И.К.Х..а. По случая било образувано ДП № 93/ 20*** по описа на РУ - Севлиево, пр.пр. № 343/ 20*** по описа на ОП - Габрово, което все още не било приключено. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на л.а. „***" нарушения на правилата за движение по пътищата. Налице била пряка причинна връзка между деянието на Л. М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на И.К.Х..а.

Увреждащият л.а. „***", с водач Л. Б. М. не бил регистриран по надлежния ред и за него нямало валидно сключена ЗГО. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покривала отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, Гаранционен фонд - гр. София изплащал по застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО. По силата на договора за застраховка "Гражданска 1 отговорност" за 20***, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., като тази сума била и лимитът, до който Гаранционен Фонд отговарял. Ищеца предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред Гаранционен фонд - София на 28.07.20***, по образуваната щета № 20210188/ 28.07.20*** с решение от 14.10.20*** ГФ отказвал изплащане на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви претенцията си пред съда. В резултат на инцидента загинала И.К.Х..а, на *** Същата получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й. Ищцата била *** на починалата И.К.Х..а. Смъртта причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на ***та. Към датата на ПТП И. била на ***дини, младо, здраво, жизнено момиче, отговорна и амбициозна, помагала във всичко на семейството. Ищцата била изключително близка със своята *** и двете прекарвали всеки удобен момент заедно. Тя помагала активно в грижите за малката И., в резултат на което помежду им съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Ищцата не можела да приеме и преодолее случилото се, мъката й била огромна. Покосен бил един човешки живот, който едва започнал, прекършени били всички мечти и надежди на ***та, свързани с нейната ***, изчезнал смисъла на живота й.

Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да я съпътстват през целия й живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на И. Х.а, щели да останат за цял живот и с времето да се увеличават. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на И. Х.а била особено трагично обстоятелство, което завинаги променяло живота на ищцата. Мъката й била огромна и не можела да бъде компенсирана с нищо. С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищцата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но би могло да обезпечи удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсират страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Л. М., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ГФ. Предвид изложеното ищцата претендира да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на 20 000 лв., по частичен иск от 50 000 лв. за причинените неимуществени вреди от смъртта на *** И.К.Х..а, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постановяване на отказа на ГФ - 14.10.20*** до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Счита че непредставянето на доказателства с исковата молба, с които ищецът и неговият процесуален представител са могли да се снабдят 2 своевременно, нарушава принципа на чл. 9 от ГПК, като ответника е поставен в невъзможност да вземе становище, да ангажира доказателства, което представлява злоупотреба с право. Не спори, че е отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищцата. Недоказано било, че ищцата и загиналата са били силно привързани един към друг, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и са настъпили в резултат на смъртта сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на найблизките на загиналия, поради което исковата претенция била неоснователна. Смята, че отношенията между двете не са се различавали от нормалните между *** и ***. Загиналата живяла дълги години в Р. Гърция. Размера на предявената претенция счита за изключително завишен. Предявените претенции не кореспондирали нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р. България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот. Липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Оспорва изцяло твърдения от ищцата механизъм, като въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, поради това същия нямал материална доказателствена сила. Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранционен фонд не се изчерпвала с бланкетно подаване на молби от пострадалите лица, с които се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе и предявяване на искова молба. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата И.К.Х..а, която вероятно е: пътувала в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което било в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда и смърт - нарушение на чл. 137а от ЗДвП; се е съгласила да пътува в лек автомобил, знаейки, че водачът му е неправоспособен; се е съгласила да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който е употребил алкохол/наркотични вещества; е употребила алкохол/наркотични вещества заедно с водача Л. Б. М. преди процесното ПTП. Не следвало да бъде игнориран приносът на наследодателката на ищцата за настъпване на вредите, противното означавало неоснователно толериране на недобросъвестното й поведение, несъобразявайки своите действия, съгласявайки се да се вози при неправоспособен, пиян и дрогиран водач, което било недопустимо в обстановка на нарастващ брой такива пътнотранспортни произшествия. Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за определяне на обезщетение. Фондът не бил изпаднал в забава. Фондът винаги бил уведомяван в един по-късен момент и спрямо него законодателят в чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) предвидил 3-месечен срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на пострадалото лице /сочи практика в този смисъл - решение № 1028/2008 г. по т.д.621/2007 г. на ВКС/, следователно Гаранционен фонд дължал законна лихва след изтичане на тримесечен срок. Фондът бил поставен от ищеца в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията , като определи и изплати обезщетения за неимуществени вреди. С молба от 28.07.***, ГФ бил 3 сезиран за процесното ПТП, като в подкрепа на твърденията не били представени доказателства и документи, удостоверяващи основанието, размера на обезщетението, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието и поведението на участниците в него. С писмо от 30.07.20*** молителката била надлежно уведомена, че за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства, е необходимо да представи допълнителни доказателства. До 14.10.*** нищо от посочените писмени доказателства не постъпило по щетата, вследствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на Гаранционен фонд взел решение от 14.10.***, с което отказал изплащане на обезщетения за неимуществени вреди поради липса на достатъчно доказателства за установяване на оспованието и размера на претендираните вреди. Молителката била надлежно уведомена с писмо от 14.10.***, че ако представи изисканите документи, претенцията й ще бъде отново заведена и разгледана. В PC Севлиево ищцата подала исковата си претенция, като към нея отново не били приложени преписи от необходимите писмени доказателства, ищцата действала недобросъвестно с цел натрупване на лихва за по-дълъг период. Предявяването на претенцията пред PC Севлиево, целяло с присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, единствено да се промени стандарта на живот на ищцата и да я облагодетелства в икономически план, а не да репарира причинените й вреди. Оспорва началния момент на претендираната законна лихва и моли Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Именно по тази причина, искът бил неоснователен изцяло. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и от доказателствата са връчени на конституираното трето лице – помагач на страната на ответника – Л. Б. М., с ЕГН **********, от с. ***, ***, като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от същото.

В съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск, като излага съображения за уважаването му. Уточнява, че процесното ПТП е настъпило на ******. Ищцата е поискала и съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез увеличение на размера му от 20000,00 лв. на 25000,00 лв., частичен от 50000,00 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата П. Г. от смъртта на *** й И. Х.а, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постановяване на отказа на ГФ 14.10.20*** до окончателното изплащане на сумите.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск, като излага съображения за отхвърлянето на иска.

В съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника , не взема становище по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от присъда № 2/23.04.2021 г. по НОХД № 35/2021 г. на ОС – Габрово, решение № 139/19.11.2021 г. по ВНОХД № 283/2021 г. на ВТАС и решение № 37/21.07.2022 г. по НД № 22/2022 г. на ВКС, че е признат подсъдимия Л. Б. М. за виновен в това, че на 4