Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10734 от 03.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47277/2025
Вид
Решение № 10734
Подписан
03.06.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10734 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110147277 по описа за 2025 година

Ищецът

З. Н. А. твърди, че срещу нея е образувано изпълнително дело

№************ по описа на

ЧСИ

***********.

Изпълнителното дело било образувано по молба на първоначалния взискател - ************** АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищцата на 23.02.2007г. по гр. дело №**********г., по описа на СРС, 25-и състав, по силата на който тя била осъдена да заплати на банката следните суми: ********* лева главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от ******** лева, както и ***** лева-сторени съдебни разноски. По-късно дългът бил прехвърлен на ответника „******“ ЕООД. Според ищеца на 10.08.2015г. по делото постъпва сумата от ***** лева. Така извършеното действие съставлявало последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност. След удръжката от банкова сметка, в период о 10.08.2015г. до 10.08.2017г., не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. И тъй като в течение на двегодишен период не били извършвани никакви изпълнителни действия, то на 10.08.2017 год., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.

От 10.08.2015г. започнала да тече нова погасителна давност, 1 поради което на 17.10.2020г. вземането по изпълнителния лист било погасено по давност и след тази дата, установеното въз основа на влязло в сила определение за незабавно изпълнение по гр. дело №**********г., по описа на СРС, 25- и състав, не може да бъде предмет на принудително изпълнение. При изчисляването на давностния срок били взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съгласно които давностни срокове не текат в периода 13.03.2020г: - 2.1.05;202Ог.

Ищецът моли съда да установи, че З. Н. А. не дължи на „******“ ЕООД следното вземане, установено с влязло в сила Определение за незабавно изпълнение по гр. дело №**********г., по описа на СРС, 25-и състав, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 23.02.2007г. : ********* лева - главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от ******** лева, както и ***** лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

Ответното дружество е депозирало писмен отговор с ненапълно ясно съдържание. От една страна прави признание на иска и заявява, че не е станал причина за завеждане на иска. От друга – заявява, че изп.дело имло постъпили суми , като дружеството разполгага с информация за тези след дата на цесия, а именно на 23.06.2011г. са постъпили две суми - **** лв. и 9.34 лв, а 10.08.2015г.- **** лв.

Отбелязва, че към 17.11.2025г. задължението към ответното дружество било в размер на ***** лв. (****), тъй като ищцата правила доброволни вноски по него в периода 18.03.2010г.17.08.2016г. Излага подробни аргументи, защо разноските на ищеца следва да останат за негова сметка и сам претендира юристконсултско възнаграждение.

Съдът указа на ответника не по-късно от първо заседание да заяви за каква сума прави изричното признание на иска, но ответникът не изпълни указанията. При това положение съдът намира, че иска следва да се уважи изцяло, а разноските на ищеца да бъдат възложени на ответната страна. Независимо дали се кредитира признанието на иска или не, то притезанието на процесния дълг е погасено, а разноските се дължат на ищеца. Съгласно установената практика, ако кредитор се е снабдил с изпълнитен титул, то - за да 2 избегне разноските при евентуален отрицателен установителен иск, той следва да предаде титула на длъжника. В случая ответната страна не е предала титула и не е предприела действия за неговото предаване на ищеца, поради което разноските ще й бъдат възложени. Ответникът е направил бланкетно възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, но този размер не надвишава обичайния с оглед размера на материалния интерес по делото.

Ответната страна дължи на ищцовата ***** евро разноски.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че притезанието на дълга на З.

Н. А. ЕГН**********, предмет на изпълнително дело №************ по описа на ЧСИ *********** с взискател„******“ ЕООД ЕИК *******, а именно: ********* лева - главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от ******** лева, както и ***** левасторени съдебни разноски е погасено по давност.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца ***** евро разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок оот връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3