Решение № 1607 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20221110209909 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Л. П. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-010908/01.06.21г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя М. Л. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.

100 ал.1 т.1 ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.05.2021г. около 11:09 часа в гр. София по АМ А-1 с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив жалбоподателят управлявал лек автомобил „Пежо 206” с ДК № ****. Той бил спрян за проверка от служители на СДВР на разклона на с. Лозен. Свидетелят А. В. констатирал, че лицето-водач на превозното средство не е поставил обезопасителен колан, с 1 какъвто автомобилът е оборудван и не представил контролен талон към СУМПС. Свидетелят съставил за тези нарушения на жалбоподателя АУАН като квалифицирал нарушенията като такива по чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Отразил водачът да е сам в автомобила.

Въз основа на издадения АУАН било издадено и НП, в което при същата словесна и правна квалификация на сочените нарушения на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.0лв. и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

Съгласно приложената към приетите материали по делото заповед на министъра на вътрешните работи заместник-актът е издаден от лице, имащо съответните правомощия.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. В. и св. И., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справкаизвлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитаните свидетели. Същите са оскъдни в посоченото, но се придържат към написаното в акта, като липсата на детайлност в показанията може и следва да се обясни със субективния характер на източника и изминалия период от време.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на контрол пред съда по осъществения процесуален ред.

Разгледна по същество, тя е неснователна.

Текстът на чл.137а ЗДвП, чийто състав се твърди да е нарушен от жалбоподателя, сочи че „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. В посочената правна норма ясно е въведено задължението на водачите. По-насетне законодателят е допуснал и лимитативно предвидил хипотези, при което водачите са освободени от изпълнение на посоченото 2 задължение, а именно : бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

Съдът счита, че извършването на административното нарушение е несъмнено установено от доказателствата по делото. Установява се фактът водачът да е управлявал превозното средство, без да е поставил обезопасителен колан при наличие на съответно съоръжение за това монтирано в лекия автомобил. Деянието е извършено при ясно формирани представи у жалрблоподателя, че има възможност да постави обезопасителен колан, че следва да го стори и че управлява превозното средство, без да го е направил. При тези представи е осъществил и нарушението. Санкцията е в рамките на законоустановеното, адекватна на извършеното нарушение и личността на нарушитела, поради което не следва да бъде редуцирана.

Доказателствата по делото очертават водачът на превозното средствожалбоподателят да е управлявал същото, като към момента на извършване на проверката, той не е представил контролен талон към СУМПС. Нарушението е на просто извършване и изпълнителното му деяние е концентрирано в липсата на активно поведение от страна на водача, изискуемо по закон.

Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въвела задължение за водачите на превозни средства да представят контролния талон при проверка и управление на моторно превозно средство. В процесната хипотеза водачът не е изпълнил това си задължение. Деянието е извършено виновно, като той е имал представи за липсата на талона, както и представи, че следва да управлява моторно превозно средство и представи същия при проверка на контролните органи. При тези представи е предприел управлението на лекия автомобил и е допуснал осъществяването на нарушението. Санкцията е определена съобразно въведеното в закона, явява се адекватна на нарушението и личността на нарушителя/ същия има редица нарушения на разпоредбите на ЗДвП/, поради което не следва да бъде редуцирана.

Процесните деяния не притежават признаците на маловажни такива, 3 поради което и не е приложим чл. 28 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НП № № 21-4332-010908/01.06.21г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя М. Л. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4